На 2 февруари 2019 г. компанията Ocean Builders тържествено монтира във водата първия в историята плаващ град, създаден по поръчка на американския биткойн инвеститор Чад Елвартовски. Той и съпругата му – тайландката Супранее Тепдет, наричана „Надя, момичето от лятото“, станаха собственици на острова, като Елвартовски плати за него 150 000 американски долара.
Плаващият град е своеобразна кулминация на една хилядолетна мечта – обикновеният човек да се отърве от левиатановата държава. И тя, в реалностите на XXI век, придоби юридически неуязвима форма (както до скоро наивно се смяташе) на „морско стационарно селище, разположено извън юрисдикцията на която и да е държава“.
В началото на април Чад Елвартовски публикува в „Ютюб“ серия от клипчета, заснети на малка платформа, приличаща на плаваща сондажна станция. На кадрите се вижда как тайландката Надя танцува и пие шампанско, а 42-годишният милионер, едва сдържащ възторга си, обобщава философската концепция, залегнала в новото му жилище.
Нашият плаващ град, казва Чад, е първият от 20-те бъдещи конструкции на Ocean Builders, които ще поставят началото на ерата на коректната система на управление. Тя ще гарантира ефективно развитие на частната инициатива без вездесъщ контрол и забрани от страна на държавата.
Държавите, казва Чад, имат монопол върху сушата, но нямат монопол върху морските територии.
Американската агенция по храните и лекарствата по пет години решава за някое лекарство, което днес може да спаси милион живота – беснее Чад. Жителите на нашия плаващ град ще могат самостоятелно да избират собственото си лечение. Ние сме свободни, защото за нас все още не са създадени никакви закони, но вярвам, че това ще го направят свободни хора и тези закони ще бъдат добри, размечтава се Чад.
На 13 април Чад Елвартовски написа в профила си във „Фейсбук“: „За миг се почувствах свободен. Аз съм най-свободният човек на планетата“.
На 14 април тайландската брегова охрана нахлува на плаващия остров и поема контрола върху него. Без значение, че морският дом на Чад се намира извън териториалните води на Тайланд – на разстояние 14 мили от остров Пукет – и съгласно международното право не попада под юрисдикцията на държавата. Началникът на полицията в Пукет, генерал-майор Висан Панмани, обаче дава ясните очертания на правилната картина на света: плаващият град на Чад Елвартовски, особено 19-те конструкции, планирани за строителство, „представляват нов вид заплаха за националната сигурност на Тайланд“.
Но какво да кажем за територията от 12 мили? Според усещанията на тайландското правителство, за да се отговори на изискванията за защита на националната сигурност, периметърът, който трябва да се покрие, представлява всичките 200 мили от изключителната икономическа зона на държавата. Но нима е възможно Чад Елвартовски да планира да изгради плаващ град в непосредствена близост до толкова одиозна в правно отношение държава и да не знае, че на 20 май 2014 г. в Тайланд е извършен военен преврат? Все пак, навсякъде по света хората в униформи страдат от изострена подозрителност…
Със сигурност е знаел, но е решил да направи компромис с историята: от 1932 г. насам в Страната на усмивките военните взимат властта 18 пъти. Но в това няма нищо страшно: всеки път кралят благославя поредния спасител на нацията с пагони и Тайланд продължава да бъде сред десетте най-атрактивни места за международен туризъм.
Впрочем, няма голямо значение какво си е мислил Елвартовски и защо любимото му „Момиче от лятото“ не го е предупредило – в момента биткойновият пишман либертарианец здравата го е закъсал.
Тайландските власти смятат да повдигнат обвинение срещу него по член 119 от Наказателния кодекс – за посегателство върху териториалната цялост на страната. То предвижда смъртно наказание или доживотен затвор.
Добре че бе интуицията на бизнесмена, та засега спаси кожата. В деня преди набезите на властите хеликоптер на бреговата охрана кръжеше над плаващия остров, затова Чад реши да не изкушава съдбата и бързо се евакуира от своя „недостъпен остров на свободата“. Тайландските власти анулираха визата на американеца и днес го издирват на територията на цялата страна, коварно опитвайки се да накарат момичето му Надя да им „помогне в разследването“.
Най-поучителното в тази история е не предупреждението в духа на „Не ходете, деца, на разходка в Африка ”, а жалката съдба, сполетяла самата идея за бягство от държавата. Основното, в края на краищата, не опира до тайландската военна хунта, с която Чад далеч по-лесно ще успее да се договори в сравнение с властите в родината му, имайки предвид някои добри азиатски традиции. Не напразно Чад е купувал стотици биткойни във времена, когато цената им е била по-малко от десет долара. Важна е тенденцията.
Изглежда сякаш желанието на хората да се отърват от социалните структури се превърна в естествено продължение на „първородния грях“. След като на Адам му стана неуютно в Едем, какво да кажем за чисто светските форми на общностно живеене?
В ранните етапи от развитието на човека бягството от държавата и обществото бе мотивирано от духовни нужди. На Сидхарта Гаутама му е достатъчна една разходка из родния град, за да се уедини за период от пет години в търсене на спасение от безкрайните страдания. Исус от Назарет цели 40 дни е в пустинята и се бори с изкушенията. Пророкът Мохамед чува гласа на архангел Джибрил, заповядващ му да запише всичко, което чуе, докато живее в уединение в продължение на месец. Отшелничеството дава началото на три от световните религии, а още по-рано в индуизма бягството от обществото и държавата е било норма в духовния живот.
Двете хилядолетия на съществуване на християнството превърнаха отшелничеството в синоним на праведност и святост. В западната цивилизация уединението на първите християни бързо се превърна в процъфтяващ монашески живот, а в православния свят практиката на пустинничеството оцеля дори по време на съветската власт: повече от 40 години тайгата край Саянските планини в Южен Сибир криеше староверците – семейство Ликови – от ужасите на невиждания социален експеримент.
През ХХ век към духовните корени на отшелничеството бе прибавена практическа идеология. В съвременната история бягството от бездуховното общество все повече се допълва с мотива за избавлението от левиатановата държава.
Убеденият антиглобалист Кристофър МакКендълс дарява спестяванията си на Оксфордския комитет за помощ на гладуващите и се оттегля в горите на Аляска. За жалост, отшелническият подвиг на американеца не трае дълго – след като се отравя с горски плодове, на 113-ия ден от отшелничеството си Крис умира. В същата тази Аляска и Тимъти Тредуел протестира срещу хищническото отношение към природата в продължение на 13 години. Добрият човек отива да живее при мечките гризли, а те, за нещастие, го изяждат заедно с бойната му приятелка Ейми Хугунард през 2003 година.
До момента, в който съвременните отшелници упрекват единствено бездуховната цивилизация и консуматорството, без да претендират за някакъв екстериториален статут, отношението на държавата към тях е благосклонно.
Но е достатъчно само да се намекне нещо за пространствения суверенитет, и отшелничеството мигом се натоварва с наказателна отговорност.
През 1967 г. италианският инженер Джорджо Роза изгражда платформа в Адриатическо море на разстояние 11 км от бреговете на Италия. Там основава независимата Република Остров на розите. Той приема „конституция“ за „държавата си“, сформира „правителство“, открива поща, отпечатва марки, въвежда като официален език есперанто и дори планира да създаде своя валута.
На 24 юни 1968 г. Републиката Остров на розите обявява независимост, а инженерът Роза става първият й президент. Италианските власти изпращат на платформата четирима карабинери, които свалят легитимното правителство и предават властта в Републиката на данъчните служители. Напразно президентът Джорджо Роза изпраща по телеграфа протестни ноти в Рим: след данъчната проверка италиански военни взривяват платформата.
През същата 1967 г. британският майор в оставка Рой Бейтс обявява установяването на независимо Княжество Сийланд на една изоставена от времето на Втората световна война крайбрежна платформа. Британският майор провъзгласява себе си за крал Рой Първи, измисля флаг и герб, пише национален химн, сформира правителство от четири министерства, печата марки и въвежда валутата сийландски долар. През 1968 г. Великобритания се опитва да завземе Княжество Сийланд, но след достоен отпор е принудена да отстъпи. Майор Бейтс се отървава само с глоба, а Княжество Сийланд, колкото и невероятно да звучи, и до ден днешен приема туристи и продава паспорти.
Въпреки успеха на Княжество Сийланд, съвременните отшелници решават да не създават независими държави в непосредствена близост до страните от Стария свят и все по-често поглеждат към Азия. Така се ражда явлението „плаващ град“, чийто привърженици копнеят по тропическите острови в закътаните части на планетата.
Днес концепцията „систейдинг“ (от sea – море и homestead – домакинство) се отстоява и развива от цял научно-изследователски център – The Seasteading Institute (TSI), създаден през 2008 година и финансиран от един от бащите на PayPal – Питър Тийл.
Най-важната задача на Института е да се справи с непривлекателността на плаващите градове, които се намират извън изключителната икономическа зона на държавите (370 км от брега).
Проблем са не толкова трудностите при строителството и снабдяването, колкото природните стихии: такива вълни бушуват навътре в океана, че едва ли неприязънта към държавата, която съвременните отшелници изпитват, е по-голяма от стреса, преживян по време на първата буря. Сега разбираме историческата мисия на групата Ocean Builders: клетият Чад Елвартовски е първият, който рискува да свие амбициите на държавата до териториалните води. В резултат на това тайландците конфискуваха имуществото му и заведоха дело, заплашващо го със смъртно наказание.
Оказа се, колкото и да е изненадващо, че държавите в Азия по нищо не се различават от тези в Европа. От това заключение лесно можем да стигнем и до поуката от нашата история: честно казано, тези либертарианци се държат страшно инфантилно – все пак, налага се и да пораснеш някога, даже и да си инвеститор на биткойни.
Сергей Голубицки
Новая газета, 30.04.2019
Превод от руски Виржиния Томова
