На 11 май отвори врати 58-ото Международно изложение на изкуствата във Венеция (Венецианското биенале), в което, след 12 годишно прекъсване, България отново участва. В Палацо Джустиниан Лолин до 24 ноември може да бъде видян проектът „Как живеем“ на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков и куратора Вера Млечевска. Комисар на българското участие е изпълняващият длъжността директор на Националната галерия Яра Бубнова, а директор на павилиона е Катя Ангелова. Координатор на националното участие е Министерство на културата, което беше отделило около 500 000 лв. за него, от които 50 000 лв. бяха предназначени за реализацията на самия проект. Българското участие беше подпомогнато и от Гауденц Б. Руф, The Arts and Culture Division of the Federal Chancellery of Austria, „Александра Естейт“ и Better Half Garage wines.
През 2018 г. Министерство на културата създаде специален статут за участието на България във Венецианското биенале, който задава нормативната рамка на настоящото и бъдещите наши участия в този най-важен международен форум за съвременно изкуство. Статутът беше одобрен от Министерски съвет и въз основа на него Министерството на културата организира конкурс за кураторски проект, с който България да бъде представена на Венецианското биенале. В конкурса участваха 24 проекта, от които журито посочи като победител проекта „Как живеем“.
Последното същинско национално участие на България на Венецианското биенале беше през 2007 г., т.е. преди 12 години. Тогава България беше представена с проекта „Място, на което не си бил преди“ с куратор Весела Ножарова, в който бяха включени произведения на художниците Правдолюб Иванов, Стефан Николаев и Иван Мудов. През 2011 г. трима български художници – Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов, и чуждестранният куратор Джордж Лукс участваха на Биеналето като представители на България, но това трудно може да се нарече национално участие, защото инициативата, изборът на художниците и финансирането беше дело на една културна организация и на една фондация, които просто бяха откупили от Министерството на културата (с министър Вежди Рашидов) правото на национално представяне.
Кураторът
На 58-ото Венецианско биенале участват общо 90 държави. Куратор на Международната изложба на Биеналето е американецът Ралф Ругоф. От 2006 г. до днес той е директор на Hayward Gallery, една от водещите публични галерии в Лондон, част от Southbank Centre – най-големият арт център в Европа. През 2013 г. Ругоф е артистичен директор на XIII Биенале в Лион. В периода от 1985 г. до 2002 г. пише критически статии за изкуство и култура в специализирани списания за изкуство и вестници, сред които Артфорум, Артпрес, Файнейшъл таймс, Лос Анджелис таймс и други. Ругоф е курирал важни ретроспективи и самостоятелни изложби на художници, като Ед Ръша, Джереми Делер, Трейси Емин и Джордж Кондо.
Международната изложба „Да живееш в интересни времена“
Заглавието на международната изложба, избрано от Ругоф, е едно мнимо древнокитайско проклятие „Да живееш в интересни времена“. В края на 30-те години на миналия век, припомня в кураторския си текст Ругоф, британският премиер сър Остин Чембърлейн произнася реч, в която се позовава на това мнимо проклятие, което бил научил от британски дипломат, служил в Азия, за да опише кризисната ситуация, в която се намира светът между двете световни войни. Въпреки че такова проклятие никога не е имало, реторическият ефект и важните публични обмени, в които то участва, са съвсем реални. Избирайки тази ерзац културна реликва за заглавие на 58-ото Биенале, Ралф Ругоф подчертава връзката между усещането за остра криза, в която се намира съвременният свят, и ролята на фалшивите новини и „алтернативните факти”, които са способни да произвеждат съвсем истински последствия, засягащи живота на милиони хора по света.
Кураторската концепция на Ругоф е свързана с избор на художници и произведения, които представят различни аспекти на „интересните времена”, в които живеем, но и с размисъл за възможностите на изкуството да влияе върху процесите в съвременния свят. Той открито заявява, че „… изкуството не може да прояви силата си в областта на политиката. Изкуството не може да спре издигането на националистически движения и авторитарни правителства в различни части на света, например, нито пък може да облекчи трагичната съдба на прогонените от земите си народи по цялото земно кълбо (чийто брой сега представлява почти един процент от цялото население на света)”. Социалната значимост на изкуството, според Ругоф, е в това, че то по индиректен начин „може да бъде своеобразно ръководство за това как да живеем и мислим в „интересни времена“. Това „ръководство” е парадоксално, защото не е свързано с готови формули за мислене и живот, а точно обратното, с формиране на критични нагласи към готовите формули, мисловните навици и еднообразието на гледните точки. Ругоф не предлага обща тема, която да обединява всички художници, включени от него в изложбата, а по-скоро общ подход към създаването и възприемането на социалната функция на изкуството.
Участниците в международната изложба
Ралф Ругоф е включил в международната изложба „Да живееш в интересни времена” произведения на 79 художници от целия свят. Ето пълният списък на участниците:
Лорънс Абу Хамдан (р.1985 г., Йордания), Нжидека Акунвили Кросби (р. 1983, Нигерия), Халил Алтмдере (р. 1971 г., Турция), Майкъл Армитадж (р.1984 г., Кения), Коракрит Арунондчай (р.1986 г., Тайланд), Ед Аткинс (р. 1982, Великобритания), Тарек Атоуи (р. 1980 г., Ливан), Дерън Бeйдър (р. 1978 г., САЩ), Наири Багхрамян (р.1971 г., Иран), Неил Белуфа (р.1985 г., Франция), Александра Биркен (не е посочена година на раждане, Германия) Карол Бов (р. 1971 г., Швейцария), Кристоф Бюхел (р. 1966 г., Швейцария), Лудовика Карбота (р. 1982 г., Италия), Антоан Катала (р. 1975 г., Франция), Иън Ченг (р. 1984 г., САЩ), Джордж Кондо (р. 1957 г., САЩ), Алекс Да Корте (р. 1980 г., САЩ), Джеси Дарлинг (не е посочена година на раждане, Великобритания), Стан Дъглас (р. 1960 г., Канада), Джими Дърам, (р. 1940 г., САЩ), Никол Айзенман (р. 1965 г., Франция), Харис Епаминонда (р. 1980 г., Кипър), Лара Фаварето (р. 1973 г., Италия), Сиприен Гаяр (р. 1980 г., във Франция), Гаури Гил (р. 1970 г., Индия), Доминик Гонзалес-Фоерстер (р.1965 г., Париж), Шилпа Гупта (р. 1976 г., Индия), Сохам Гупта (р. 1988 г., Индия), Мартина Гутиерес (р. 1989 г., САЩ), Рула Халавани (р. 1964 г., Палестина), Антеа Хамилтън (р. 1978 г., Великобритания), Йепе Хейн (р. 1974 г., Дания), Антъни Ернандес ( р.1947 г., САЩ), Риоджи Икеда (р. 1966 г., Япония), Артър Джафа (р. 1960 г., САЩ), Камерън Джейми (р. 1969 г., САЩ), Халил Йосеф (р. 1981 г., САЩ),Жана Кадирова (р. 1981 г., Украйна), Суки Сеокиеонг Канг (р. 1977 г., Южна Корея), Мари Катаяма (р.1987 г., Япония), Лий Бюл (р. 1964 г., Южна Корея), Лиу Вей (р. 1972 г. в Китай), Мария Лобода (р. 1979 г., Полша), Андреас Лолис (р. 1970 г., Албания), Кристиан Меркли (р. 1955 г., САЩ), Тереза Марголес (р. 1963 г., Мексико), Джули Мехретю, (р. 1970 г., Етиопия), Ад Минолити (р. 1980 г., Аржентина), Жан-Люк Мулен (р. 1955 г., Франция), Занеле Мухоли (р. 1972 г., Южна Африка), Джил Мюлеади ( р. 1980 г., Уругвай), Улрике Мюлер (р. 1971 г., Австрия), Набуки (р. 1984 г., Китай), Отобонг Нканга (р. 1974 г., Нигерия), Киентсе Норбу (р. 1961 г., Бутан), Фрида Орупабо (р. 1986 г., Норвегия), Йон Рафман (р. 1981 г., Канада), Габриел Рико (р. 1980 г., Мексико), Хандивирман Сапутра (р. 1975 г., Индонезия), Томас Сарацено (р. 1973 г., Аржентина), Аугустас Серапинас ( р.1990 г., Литва), Ейвъри Сингър (р. 1987 г., САЩ), Славяни и Татари (арт групата е основана през 2006 г.), Майкъл Е.Смит (р. 1977 г., САЩ), Хито Щейрл (р. 1966 г., Германия), Таварес Страхан (р. 1979 г., Бахамите), Сун Юан (р. 1972 г., Китай) и Пенг Ю (р. 1974 г., Китай), Хенри Тейлър (р. 1958 г., САЩ), Роземари Трокел (р. 1952, Германия) Каари Ъпсон (р. 1972 г., САЩ), Андра Урсута (р. 1979 г., Румъния), Дан Во (р. 1975 г., Виетнам), Кеманг Ва Лехулере (р. 1984 г., Южна Африка, Апичатпонг Веерасетакул (р. 1970 г., Тайланд), Маргарет и Кристине Вертхайм (р. 1958, Австрия), Аника Ии (р. 1971 г., Южна Корея), Ин Сюджен (р. 1963, Китай), Ю Джи (р. 1985, Китай).
При един бърз прочит на списъка се вижда, че по-голямата част от художниците са родени през 80-те години на миналия век. Най-много са участниците от САЩ (все пак, кураторът е американец), след тях са европейците. Ню Йорк и Берлин са градовете, в които най-голяма част от художниците, независимо къде са родени, живеят и работят.
Наградите
Журито на 58-ото Венецианско биенале в състав: Стефани Розентал (председател на журито, Германия), Дефне Айас (Турция/Хоалндия), Кристина Коллу (Италия), Сунгджунг Ким (Южна Корея), и Хамза Уолкър (САЩ) присъди следните награди:
Златен лъв за най-добро национално участие:
Литва, Слънце и море (Марина), Лина Лапелите, Вайва Грайните и Ругиле Барздюкайте, куратор Лучия Пиетроюсти;
Мотивите: „за експерименталния дух на павилиона и неговото неочаквано третиране на националното представителство. Журито беше впечатлено от изобретателното използване на мястото за представяне на една брехтианска опера, както и от ангажираността на павилиона с град Венеция и нейните жители. „Слънце и море (Марина)“ е критика на свободното време и на съвременността, изпълнявана от актьори и доброволци, изобразяващи обикновени хора.“
Специален диплом за национално участие:
Белгия, Mondo Cane (Кучешки свят), Жос де Груйтер и Харалд Тис, куратор Ане-Клер Шмитс;
Мотивите: „с безмилостен хумор е представен алтернативен поглед върху подценените аспекти на социалните отношения в Европа.”
Златен лъв за индивидуален участник в международната кураторска изложба:
Артър Джафа, САЩ;
Мотивите: „за неговия филм „Белият албум“ (2019), който в еднаква степен е есе, стихотворение и портрет. Джафа използва привнесени и оригинални кадри, за да разсъждава върху въпроса за расата. Точно както филмът критикува един момент, изпълнен с насилие, нежно портретувайки приятелите и семейството на художника, той говори и за нашата способност за любов.“
Сребърен лъв за обещаващ млад участник в кураторската изложба:
Харис Епаминонда, Кипър;
Мотивите: „за нейните внимателно конструирани съзвездия с изображения, предмети, текст, форми и цветове, които са изградени от фрагментирани спомени, истории и въображаеми връзки; за да ни покаже, че личното и историческото може да бъде компресирано в мощна, но все още разхлабена мрежа от множество значения.“
Специален диплом за индивидуално участие в кураторската изложба:
Тереза Марголес, Месико;
Мотивите: „за остри и затрогващи творби, които се занимават с тежкото положение на жените, засегнати от търговията с наркотици в родното й Мексико, и за създаването на мощни свидетелства чрез преместване на съществуващите структури от реалния свят в изложбените зали.”
Отобонг Нканга, Нигерия;
Мотивите: „за едно продължително и вдъхновено проучване през медиите в политиката на земята, тялото и времето.”
Златен лъв за цялостен принос:
Джими Дърам, САЩ;
Мотивацията на Ралф Ругоф:
Номинирах Джими Дърам за „Златен лъв за живота” на 58-ата международна художествена изложба, основавайки се на забележителните му постижения като художник през последните шест десетилетия, и по-специално за правене на изкуство, което е едновременно критично, хумористично и дълбоко хуманистично.
Художник, изпълнител, есеист и поет, Дърам е имал първата си самостоятелна изложба през 1965 г. (вероятно би трябвало да му даваме две награди за цял живот до този момент). Неговата обширна артистична практика обхваща различни медии, включително рисуване, колаж, фотография и видео, но той е най-известен със своите скулптурни конструкции, често направени от естествени материали, както и с евтини прости предмети, които извикват конкретни истории.
Тези скулптури често са придружени от текстове, които комично, но остро коментират европоцентричните възгледи и предразсъдъци. Настойчиво търсейки границите на западния рационализъм и безсмислието на насилието, неговата работа също често се позовава на потискането и неразбирането на различните етнически групи по света от колониалните сили. Дърам обикновено третира този материал без ни най-малката следа от предпоставящ уклон; вместо това, той залага остри критики, проницателни и остроумни, които блажено разрушават редуцираните идеи за автентичност.
В продължение на повече от 50 години Дърам продължава да търси нови, изобретателни и убедителни начини за справяне с политическите и социални сили, оформили света, в който живеем. В същото време приносът му в областта на изкуството е бил изключителен за тяхната формална и концептуална оригиналност, гъвкавото смесване на дисонантни части и алтернативни перспективи и неудържимата им игровост. Работата му се движи и ни радва по винаги неочакван начин. Във всичко, което прави, ни напомня, че „съчувствието е част от въображението и въображението е двигателят на интелигентността”, както сам казва. Тази дълбоко съчувстваща интелигентност излъчва от работата му невидими светлинни лъчи, озарявайки погледа и променяйки всеки, пресякъл пътя й.
Текстовете подготви Кирил Василев
