Дискусията, която се разгърна в обществото във връзка с гласувания в Радата закон „За осигуряване на функционирането на украинския език като държавен”, доля масло в огъня на още неутихналите спорове след президентските избори. От години се знаят невралгичните места, предизвикващи разногласия. Върху тях обикновено политиците наблягат, за да мобилизират собствения си електорат.
Онези, които са „за” закона, наричат документа исторически и сред другите аргументи излагат следната причина: в хибридната агресия на Русия срещу Украйна ролята на украинския език е един вид оръжие за защита на независимостта на страната и нейния суверенитет. Пресен пример – „паспортният” указ на Путин и подготовката за изпълнението му в окупираната част на Донбас. „Първо бабичките крещят, че се страхуват от насилствена украинизация, после на помощ на бабичките пращат през границата БМ-21 Град[1]. Искате ли това да продължи в други райони, докато стигне до Киев?” – се пита реторично в задачата.
Спектърът поддръжници на закона е доста нееднороден: от националисти до демократи. Много билингви взеха за себе си решение да се сбогуват с руския език след Майдана, в началото на войната. По правило, именно те сега заемат най-крайните позиции и искат подобни действия от другите. Не напразно действащият президент Пьотр Порошенко превърна в лозунг на избирателната си кампания триадатa „Армія. Мова. Віра” („Армия. Език. Вяра.”).
Онези, които са против, твърдят: документът противоречи на Конституцията, тоест, допуска дискриминация на езиков принцип, гони рускоезичните, образно казано, от гостната в кухнята. Като веществено доказателство представят думите на Михаил Княжицки, ръководител на парламентарния комитет за култура и духовност, чиято роля в прокарването на украиноцентричното възприятие на света действително е голяма: „Законът не ограничава използването на който и да е език в частната сфера”.
Нееднородността на протестиращите е още по-забележима и по-драматична. На една и съща страна се оказват както хора, бегло подочули, че някой някъде се кани да глобява за руска реч на улицата, така и такива, които приветстваха Майдана като символ на европейския избор и свободата, включително и на гражданските свободи.Тук са и идейните наследници на Партията на регионите, остатъците от съветските ненавистници на украинската държавност, а също така, например, част от литераторите, издателите, за които руският е работен инструмент, макар че във всекидневието отлично владеят украински. Причината е, че езиковите квоти ще унищожат бизнеса им.
В проектозакона за два месеца бяха внесени повече от две хиляди поправки. Подкрепиха го повече от 278 депутати – повече, отколкото е необходимо, за да се приеме. От площада пред сградата на Радата митинг на патриотичните сили вдъхновяваше слугите на народа.
Хората плачеха от щастие и скандираха „Благодарим!”. Но скоро текстът изчезна от официалния сайт на парламента.
Заместник-ръководителят на фракцията на опозиционния блок, бившият кандидат-президент Александър Вилкул, се възползва от правото си и регистрира постановление за отмяна на закона. Сега, докато депутатите не решат съдбата на постановлението, нито председателят на парламента, нито действащият държавен глава Пьотр Порошенко могат да подпишат закона за езика. Другият бивш кандидат-президент Юрий Бойко от „Опозиционна платформа – За живот” тръгна по успореден път: подготви изложение до Конституционния съд, за да обжалва там документа, ако Вилкул не постигне успех.
Алтернативните планове на бившите кандидати, включително на Порошенко, са свързани с наближаващата инаугурация по полагането на клетвата на избрания президент. Докато Зеленски се възмущава, че Централната избирателна комисия се бави с официалното обявяване на резултатите от изборите, може бързо да довършат започнатото, като го накарат най-после да се изкаже конкретно по темата и да изгуби някаква част от „Зе”-електората. Постът на Зеленски във фейсбук: След като встъпя в длъжност, ще направя пълен анализ на този закон, за да се убедя, че в него са спазени всички конституционни права и интереси на гражданите на Украйна, не удовлетвори никого от бившите му конкуренти.
Какво казва законът
Сега ще разгледаме по същество основните положения на документа, като вземем предвид внесените от Радата поправки, в произволен преразказ с коментари.
Законът казва: Всеки гражданин на Украйна е длъжен да владее държавния език. Украинският е единственият държавен език в Украйна. Действието на закона не обхваща сферата на частното общуване и извършването на религиозни обреди. Опитите за въвеждане на официално многоезичие в разрез с конституционната процедура ще се разглежда като предизвикване на езиков разкол в страната, на междуетническо противопоставяне и вражда, целящи насилствена смяна или сваляне на конституционния строй. Държавата осигурява на всички граждани възможност да научат украински.
На практика, с пълно незнание на украинския могат да се „похвалят” само хора, намиращи се в конфликт със самото съществуване на Украйна, а и те ще излъжат.
Друг аспект засяга нивото на владеене на езика. Модата да се говори езика на свободата се роди още през 2004 г. по време на оранжевия Майдан, а втората вълна на тази тенденция се появи по време на Революцията на достойнството. Значителна част от студентската младеж изобщо не разбира императива „длъжен да владее”. Че как иначе? В началната редакция на документа бяха предвидени наказания със затвор за опитите да бъде придаден официален статус на още някой език, разбирай – руския. В крайния вариант тази норма не влезе. Премахната е също така нормата за глоба и затвор за публично унижение на държавния език или умишленото му изопачаване в официални документи и текстове.
Законът казва: полагането на тест от гражданите върху владеенето на украинския език е безплатна процедура. Сертификатите съответстват на шест нива: от А1 (начално) до С2 (свободно владеене).
В областта на висшето и средното образование украинският език няма алтернатива, но тя остава за началното училище и детските градини.
На коренното население (в текста на закона като пример са споменати кримските татари) им се гарантира правото на обучение на роден език. Употребата на украински е задължителна за президента, министър-председателя, депутатите, съдиите, нотариусите, военните, служителите във висши учебни заведения, медицинските работници и т.н. Депутатите от Радата са единствените, на които няма да им се наложи да полагат изпити върху владеенето на украински език. На украински трябва да се провеждат всички протоколни мероприятия, организирани и от централната, и от местната власт, включително и всички културно-масови прояви. В сферата на услугите трябва да се разговаря на украински и съответно, промяната трябва да се отрази и в Закона за ценоразписите и списъците, в които се изброяват услуги.
Ще може ли прословутата руска бабичка, която от сто години живее в Украйна, да се разбере с лекаря, изпълняващ изискванията на закона?
Ще се досети ли в магазина какво се крие зад надписа „ковбаса”? Да, стига за нея да не започнат да се застъпват руските пропагандни медии.
Затова пък длъжностните лица, нарушаващи закона, ще си имат главоболия. Инициаторът на законопроекта Микола Княжицки разказа подробности за глобите пред украинското издание „theБабель”:
– 5100 – 6800 гривни (приблизително 12490 – 16650 рубли по курса) за липса на информация за стоките и услугите на украински език;
– 3400 – 6800 гривни (приблизително 82300 – 12490 рубли по курса) за нарушение на закона по време на заседания, работни контакти и водене на документация в държавните органи;
– 3400 – 5100 гривни (приблизително 8320 – 12490 рубли по курса) за нарушения в сферата на науката, в официални съобщения, в материали в електронни сайтове;
– 6800 – 8500 гривни (приблизително 16650 – 20800 рубли по курса) за нарушения в печатните медии.
Законът казва: 90% от съдържанието на телевизионни програми трябва да е на държавния език. Нормата ще влезе в сила след 5 години, сега квотата е 75%. Само 10% от репликите във филмите, заснети в Украйна, е позволено да са на чужд език или на суржик[2]. Задължително е изискването на украински език да излизат 100% от печатните средства за масова информация. Ако изданието има версия на чужд език, то нейният тираж трябва да е също толкова голям, колкото и този на украинския вариант. Изискванията не засягат медиите, издавани на езиците на местното население, например кримско-татарските издания, а също така на английски или други официални езици на ЕС. (Сега повечето вестници и списания в Украйна излизат на чужд език, тоест на руски, „без дублаж”. Англоезичното издание в страната е едно – „KyivPost”.)
Нормата няма да започне да действа веднага. Предвиден е преходен период: 30 месеца за общонационалните издания и 5 години за регионалните. 100% от сайтовете, мобилните приложения и страниците в социалните мрежи на органите на властта, предприятията и фирмите, регистрирани в страната, а също всички електронни издания са длъжни да имат украиноезична версия, която автоматично да се зарежда.
Идеята за „мовни инспектори” („езикови инспектори”, призовани непрестанно да следят дали се изпълнява законът), не бе подкрепена от депутатите.
Затова пък е предвидена длъжността „Пълномощник на правителството по защита на държавния език” (все пак, да се проверяват държавните чиновници и да се налагат глоби е тромава процедура) и създаването на специална комисия от доктори на филологическите науки. Комисията ще се заеме с утвърждаването на езиковите стандарти, правописа и усъвършенстването на програмите за обучение.
В скоби
Онези, които са убедени, че приетият от Радата закон, но „още невъведен в експлоатация”, ще нанесе сериозна вреда на гражданското общество, цитират професор Роман Шпорлюк, завеждащ катедрата „Михаил Грушевски” в Харвардския институт по украинознание (САЩ). 86-годишният изследовател на Централна и Източна Европа е жива легенда, а многобройните му трудове са издавани от киевското издателство „Дух и лiтера” („Дух и буква”). Но изказванията му са такива, че ако беше някой друг, веднага щеше да му бъде лепнат етикетът „сепар” (сепаратист – бел. прев.). По-долу цитираме Роман Шпорлюк. Според столичните историци, фрагментът се отнася по-скоро до началото на епохата на независимостта и пан Шпорлюк отдавна се е откъснал от реалността, отнасяйки се в американските си мечти за „модерна нация на украинците”:
…Народът на Украйна е двуезичен по същността си, руският е естествен език за милиони хора, живеещи в Украйна…
…Ако украинската държава иска да завоюва и да запази лоялността на рускоезичните си граждани, тя трябва да ги притегля към Украйна. Нека в Украйна да бъдат най-добрите руски театри, университети, училища.
…Най-лесният начин да се унищожи Украйна е като се започне украинизация на неукраинците. Най-голямата опасност за Украйна са езиковите фанатици.
…Украинският език трябва да зазвучи в Крим, в Донбас, в Одеса, но неговото естествено разпространение там е процес, за който е нужна смяна на поколенията. Ако искате петилетен план за украинизация – ще унищожите Украйна.
…Да отхвърлим мисълта, че украинецът се познава по това доколко добре владее украински език. Сега украинецът трябва да се оценява по това доколко е добър гражданин на Украйна.
…Не трябва да мислим за украинците и неукраинците от гледна точка на етноса, по-добре да ценим онзи обществен договор, обхващащ всички граждани на Украйна, подписан на 1 декември 1991 г. на референдума и станал акт на създаването на украинската политическа нация.
Професор Шпорлюк, макар и в малцинство, не е сам. „Майданът много силно промени езиковата ситуация в Украйна. Днес езиковият въпрос заема последно място в списъка на важните проблеми” – такова мнение споделя през 2016 г. в интервю за Радио „Свобода” докторът на историческите науки Ярослав Грицак, професор в Украинския католически университет в Лвов. „Който е бил на Майдана, помни – на руски говореше половината от хората на барикадите. Същото се наблюдава и по време на войната – например, при боевете за донецкото летище, когато двете страни разговаряха най-вече на руски. С тази разлика само, че на украинската страна руският беше по-литературен. Речта изведнъж изгуби значение, всички разбраха, че става дума не за езика, не за идентичността, а за ценностите”.
Ярослав Грицак обръща внимание, че напоследък изследователите наблюдават формирането на така наречения „трети модел на Украйна” – Украйна на центъра – не само географски, но и политически. Тогава, когато Киев разговаря на езика на Донецк, а гласува като Лвов. (Ще се осмеля да разгърна тази теза: сензационният резултат на президентските избори тази година можеше да се предвиди, ако политиците се интересуваха от наука, а не само от рейтинги.) Освен това, смята Грицак, сега у определена част от населението в източната част на страната се забелязва силно желание да говорят украински. Дори и да не умеят, искат. Същевременно има значителна група хора, които се смятат за украински патриоти и защитават правото си да бъдат рускоезични. И това също е много важно.
„Виждам, че модел на нацията, пример за подражание, стават украиноезичните хора – заключава професорът. – Виждам в този модел много голямо бъдеще.” Но за това, че процесът трябва хубавичко да се побутне на законодателно равнище с глоби, а държавата да премести езиковия въпрос от последно на първо място в списъка с приоритетите на гражданите, няма и дума…
Измежду уважаваните и именити журналисти близка позиция заема Андрей Куликов, директор в Държавното радио. Неотдавна в интервю за „Новая газета” етническият руснак Куликов споделя, че още по време на СССР направил своя осъзнат личен избор в полза на украинския. Според него, Украйна няма защо да се отказва от своя „украински руски език”, тъй като тук той е част от културата на обществото, а не маркер „свой – чужд”.
В депутатския корпус в унисон с Куликов се изказа „еврооптимистът” Мустафа Найем: „…Що за дяволско хуманитарно крепостно право? Руският език е и наш. И става дума не за втори държавен език, който според дълбокото ми убеждение трябва да е английският; а става дума за това на руски с нашите хора, взети за заложници от Русия (в окупираната част на Донбас – бел. а.) да разговаря не само държавата – терорист”. За тази си позиция Найем получи приблизително еднакъв брой проклятия и благодарности. А на следващия ден гласува в подкрепа на закона за украинския език заедно с национално-демократичното мнозинство в Радата.
В същото време експертите, които се отнасят отговорно към оценките и прогнозите, избягват да дават коментари, а си дадоха време за размисъл.
Ето какво каза Олег Покалчук, социален психолог и консултант на Националния институт за стратегически изследвания:
– Душевното състояние на гражданите е такова, че извън юридическата, политическата или изобщо контекстната, съдържателната част на закона, всеки ще започне да търси в него само потвърждение на своя светоглед и поругаване на всички останали. Това би могло да бъде страница от Библията или празен лист – след изборната кампания нажежаването на страстите е достигнало такъв градус, че е достатъчен само повод. Добрата новина е, че силно политизираната част от обществото, каквато и да е „ориентацията” й, е репрезентативна само в собствените си очи. И ако истерията не е на ръчно управление, наесен рационалното мислене може би ще се завърне.
– Но наесен Украйна я чакат парламентарни избори, а истерията, уви, продължава да се подклажда. Порошенко ще подпише ли закона преди инаугурацията на Зеленски, как мислите?
– Предполагам, че сега се преценява по какъв начин максимално изгодно да се използва създалата се ситуация. Може подписването да се остави на наследника – нека той си блъска главата с хармонизирането му и с европейското законодателство, и с нашето законодателство, и с желанията на неговите избиратели. Така или иначе, за своя избирател Пьотр Алексеевич Порошенко е бащата на закона, както и на всичко останало добро. Ако подпише – пак ще е бащата, но вече и формално, по закон. И нека враговете се опитат да се опълчат на тази консолидирана духовност!
Но и не влезлият в сила закон вече твори чудеса. Избраният президент Владимир Зеленски вече „преименува” официалната си страница във фейсбук на „Володимир Зеленський”.
Олга Мусафирова
Новая газета, 29.04.2019
Превод от руски Виржиния Томова
–-
[1] БМ-21 Град е съветска реактивна система за залпов огън, базирана на бойната машина БМ-21. Ракетната система е монтирана обикновено на шаси на „Урал-375Д“ или „Урал-4320“. На Запад системата е позната като M1964
[2]Суржик – смесен разговорен, нелитературен украинско-руски език, употребяван главно от градското население в Украйна. Граматиката и произношението са базирани на украинския език, но при разговор се използват много руски заемки.
