Една от основните функции на телевизиите е да позволи на зрителите да правят информиран избор. В предаването „Референдум“ бяха проведени три предизборни дискусии с кандидатите за евродепутати, в които се включиха особено силно коалиции и партии. По „Нова тв“ бяха организирани сблъсъци между отделни личности, които трябваше да срещнат идеи и концепция. Не се получи. И не защото водещите на предизборните утрини не го бяха замислили, а защото близкият план върху Мария Габриел и Елена Йончева концентрира вниманието върху тях, а не върху идеологията, която изчезна бързо от казаното. Но пък Бойко Борисов си хареса Мария Габриел – кому е нужна идеология?! Много по-интересен беше „разборът“ на този т.нар. „дебат“ в разделеното на две студио. Там гостуващите политолози Стойчо Стойчев и Борис Попиванов бяха много по-казващи. Стойчо Стойчев коментира спекулациите около социологическо изследване, което се опитва да убеди избирателите, че разликата между БСП и ГЕРБ е стопена. Борис Попиванов обобщи основния проблем на двете спорещи кандидатки. Според него, Елена Йончева се бори с ГЕРБ и Борисов, а Мария Габриел се фокусира много повече върху розовата страна на мястото на България в ЕС, върху „борбата срещу фалшивите новини в период, в който проблем на ГЕРБ са истинските новини“.
И трите дебата, проведени по БНТ, показаха, че основният носител на спора са хората, които знаят как се прави клоунада, как да се скарат с водещата Добрина Чешмеджиева за „процедурата“ по водене на дебата, да се скарат с някого за това как говори, как се изразява, дали греши името на някой евродепутат… Но нямаше нито един представител, който да изведе тезите си по теми като „национални каузи“ или „миграция и сигурност“. В първия дебат Димитър Байрактаров (кандидат от партията, която обедини бившия депутат с Николай Бареков) влезе в спор с водещата за регламента и отново повтори мантрата за телевизията, за която плаща данъци. Водещата трябваше да изслуша доста реплики, преди бунтуващият се срещу регламента на предаването бивш депутат да възкликне: „Не съм ви на подчинение!“.
С тази клоунада спор за Европа не стана. Вместо да отговарят на въпроса за миграция и сигурност, бъдещите кандидати тълкуваха понятието „мигрант“. Във втория дебат политическите опоненти бяха по-опитни. В публиката, поканена в студиото, седяха „усилватели“ на политическия шум. Ръкопляскащите в залата за кандидата на „Атака“ одобриха спора му с представителката на „Глас народен“, когато тя се осмели да го попита дали ще преместим Турция като наша съседка. Поддръжниците й в студиото бяха възпитани и замълчаха. А кандидат-депутатът обясни, че сме в много голяма опасност и размаха пръст. Само веднъж Добрина Чешмеджиева се намеси, за да попита дали „бедността не е също криза“. Но според д-р Георги Димов, „Бедността е породена от личното желание на един човек, който е на 20-30 години, да удави Европа със собствения си цивилизационен код, със собствената си религия, със собственото си светоусещане“. Той проповеднически крещеше, че „Европа е слаба и умира“. Не стана ясно как той ще я съживи.
Като няма идеология, претендентите за депутатско място в ЕП стрелят по водещата. И във втория дебат имаше специфичен риторик, който, вместо за политика, говореше за тона, с който трябвало да се води предаването. Добрина Чешмеджиева получи забележка от представителя на „Атака“, че се е примирила с най-ниското заплащане у нас в сравнение с Европа. И продължи да си спори с Добрина Чешмеджиева, сякаш тя му е опонент за Европарламента. Когато депутатите нямат какво да предложат, говорят със синекдохи. Димов обясни на водещата, че „Има един член 48, може да се промени“. Тя го изчака. Но бъдещият евродепутат не одобри мълчанието й и каза: „Вие също трябва да споделите тази идея, защото човек не е патриот, ако не я подкрепи“. Чешмеджиева или не е патриот, или е добра водеща, защото успя да замълчи пред тази риторична клоунада. „Вие съгласна ли сте, че България е слаба? Премълчавате…“ – продължи да разговаря със себе си бъдещият евродепутат.
За съжаление, натискът на партийните желания да се говори по телевизията не доведе до изясняване на позиции и представяне на политики, а само до стрелба по водещата.
