На 8 октомври Румяна Петкова празнува юбилей (родена е през 1948). Завършила кинорежисура във ВГИК, Москва през 1973 г. и асистентствала известно време, тя влиза в кината ни с с документалния филм „Коминът“ (1978). След това е създала още 5: „Христина” (1980), „Четирите сезона” (1986), „Междинен свят” (1995), „Чикаго” (1998), „Бари Богородица” (1998).
Интелигентна и чувствителна, Румяна Петкова е от най-силните жени-режисьори в киното ни. Игралният й дебют е „Отражения“ (1982) – съвременен филм за младата Мая (Жана Караиванова) в Бургас, която търси себе си. Тъкмо с него бе отбелязан юбилея й в кино „Одеон“. Със сценариста Невелина Попова ще се свърже и по-нататъшният път на Румяна Петкова: „Приземяване“ (1986) и „Другият наш възможен живот“ (2004). Трите филма се определят като трилогия на женската тайнственост, но без феминистки патос. А с оператора Светла Ганева са неизменно заедно: още и в 4-серийния и предизвикал горещ обществен резонанс „Гори, гори, огънче“ (1994) по сценарий на Малина Томова (за обитателите на малко родопско село от 60-те до смяната на небългарските им имена през 1984) и „Разговор с птици“ (1996) по сценарий на Рада Москова (за градско момченце, оказало се във волния свят на хората, свързани с природата).
След социалната мелодрама „Нашият друг възможне живот“, завърнала заедно на екрана Ваня Цветкова и Иван Иванов, Румяна Петкова не е направила филм. Отдала се е на преподавателската си дейност в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, където е от 1993. На Фестивала на българския документален и анимационен филм „Златен ритон“ в Пловдив понякога виждаме интересни работи на нейни студенти.
Румяна Петкова е от малкото български режисьори, които непрестанно гледат кино. Току-що бяхме заедно на „Златна роза“, където тя следеше всичките прожекции, редом с нас, критиците. И духът й е бодър, и не се дава на годините.
Да си жива и здрава, Румяна!
