– Госпожо канцлер, Европа пред исторически избори ли е?
– Във всеки случай тези избори имат голямо значение, особени са. Мнозина се безпокоят за Европа, включително и аз. Това засили отговорността ми за съвместната работа за съдбата на Европа.
– Можете ли да кажете, че Европа „никога не е била в толкова опасна ситуация“?
– Трудно ми е да сравнявам днешната ситуация в Европа с опасностите на предишните десетилетия, тъй като тогава не съм присъствала, а днес активно участвам в събитията. Това по-добре може да се прецени отстрани. Обаче Европа несъмнено трябва да намери ново място в променения свят. Някои реалии, установени в следвоенното време, вече не работят.
– Това е изказване на френския президент Еманюел Макрон, който също активно участва в събитията.
– Вярно е, той се занимава с това отскоро. В някакъв смисъл все още погледът му е страничен. Хубаво е, че разглеждаме нашата Европа от различни гледни точки. За да строим Европа, вече е недостатъчно да се осланяме на препратки към последните седем десетилетия в света. Обаче, ако не я ориентираме към бъдещето, светът може да се окаже в опасност по-скоро, отколкото се смята.
– Европа е разцепена отвътре и е слаба във външнополитически аспект, както е видно в случая с Иран. Как това може да мобилизира избирателите?
– При най-различни интереси е важно да се намират съвместни решения и това е решаващият фактор. Когато аз, например, заседавам с 16-те министър-председатели на федералните земи, в началото доминират различия и разногласия. Обаче от това не правим извод, че федералната система на Германия е в опасност, а работим за откриването на решения, които в крайна сметка са длъжни да изпълняват всички и които придвижват държавата напред.
– А какво ще кажете за външнополитическата слабост на Европа?
– По въпроса за Иран Европа, от една страна, изглежда слаба, защото еврото не е водеща валута, каквато е доларът, и затова ни е трудно да противопоставим нещо на американските санкции. От друга страна, Европа продължава да се развива. По въпроса за иранското споразумение Германия, Франция и Великобритания са на различно мнение от САЩ. Тук, независимо от всички различия, ние имаме общи интереси дори с Русия и Китай. По този важен въпрос Европа не е разединена, както беше по времето на иранската война.
– Как се отразяват на Европа глобалните предизвикателства от страна на Китай, Русия или САЩ?
– Те постоянно ни заставят да търсим общи позиции. Често това е трудно заради различните интереси. Но все пак се справяме – например, политиката ни по отношение на конфликта в Украйна. И политиката ни по отношение на Африка сега следва съвместна стратегия, която преди две години беше трудно си представим. По този начин стъпка по стъпка се движим напред. Но засега политическата ни сила не съответства на икономическите ни възможности.
– Кои събития от изминалите години бяха най-важните?
– Безусловно решението на Великобритания за излизане от ЕС, а също миграционната криза и кризата на еврото. И двата европейски проекта за интеграцията от 90-те години – валутата и отворените граници – бяха правилни и важни. Обаче стана ясно, че не са достатъчно защитени от атаки. Що се отнася до еврото, положението е подобрено. Но все още не сме се справили изцяло с Шенген.
– Двете кризи ви донесоха прозвището „канцлер на твърдата икономия“ за политиката на икономия и „канцлер на бежанците“, защото не затворихте границите. Ще влязат ли тези прозвища в историята?
– Този въпрос не ме тревожи. Важното е да остане валутният съюз и еврото. Реформите в Ирландия, Испания, Португалия и Гърция се оказаха правилни, макар и да не отричам, че беше доста трудно за населението. А темата за миграцията ще ни съпътства през близките десетилетия. През последните четири години и ние в Европа усетихме последствията на терора и гражданската война в Близкия и Среден Изток и помагахме на хората в беда. В същото време се запазва задачата да способстваме страните от Африка да застанат на пътя на правилното и устойчиво икономическо развитие. И двете страни са заинтересовани от това.
– Двете прозвища съдържат упрек към вас, че два пъти сте разцепили Европа. По времето на валутната криза между севера и юга, а в миграционната криза – между изтока и запада, което, освен това, доведе до настъплението на популистите. Осъзнавате ли своята отговорност за това?
– Решенията може напълно да се оценяват в цялото им значение само в случай, че се има предвид и това, какви биха били последствията от противоположната политика. Ако по време на кризата на еврото и миграционната криза не бяхме предприели никакви действия или пък бяхме действали различно, според мен, това щеше да има значително по-тежки последствия, отколкото са някои от днешните проблеми. Това не са решения, които възникват върху чертежи, а са отговори на реалния живот. Ако бежанците по целия свят вече станаха почти 70 милиона, можеше да се предположи, че Европа ще си има работа с милион от тях. Разбирам, че това може да доведе до обществени дискусии, но рано или късно това трябваше да се свърши и трябва да продължи в бъдеще. И ние от тази ситуация също си извадихме някакви поуки.
– Политиката на икономии и миграционната политика имаха последствия за капацитета на ЕС и неговата убедителност пред гражданите.
– Повтарям – винаги трябва да се преценява какви последствия би имала противоположната политика. Напоследък много наши гледни точки в миграционната политика са съгласувани: защитата на европейските граници, поддръжката в проблемите на безопасността и борбата срещу тероризма – това е безспорно за всички държави-членки на ЕС. Все още няма единство на мненията по въпроса дали всички държави са длъжни да приемат определено количество бежанци или средиземноморските и други засегнати държави ще си останат сами. Над това все още ни предстои работа.
– Какво научавате от тези кризи?
– Че трябва предварително и политически последователно да подготвяме страната за промени. Като министър на околната среда, още в периода между 1994 и 1998 г. участвах в конференции за биологичното разнообразие. Още тогава много се знаеше за измирането на определени видове. А сега сърцето ми се свива, когато виждам, че ситуацията е много по-зле. Тук определено е недостатъчна необходимата политическа последователност, при това в глобален мащаб. Икономическите успехи са решаващи за нашата способност във всички области, включително и в областта на екологията. Това е моята най-голяма грижа.
– През изминалите години френският президент енергично даваше все нови предложения за реформите в Европа. Вие се смятате за спирачка. Защо ви е така трудно да се разбирате с Макрон?
– Винаги намираме златната среда. Освен това, Германия предложи доста инициативи. Да си спомним нашата дейност на Балканите или т. нар. „Пакт за бъдещето с Африка“ (Compacts with Africa) по време германското председателство на Г-20. Задействахме процеса за привличане на частни инвестиции в африканските държави. Ние определихме основните насоки в работата на Г-20 в областта на глобалното здравеопазване. Разбира се, съперничим си. Между нас има различия в манталитета, дори в разбирането на ролята си. Винаги е било така. Всъщност, президентът Макрон не е първият френски държавен глава, с когото си сътруднича.
– В последно време сред обществеността се създаде впечатление, че Макрон се отклонява от тясно сътрудничество с Германия и по вътрешнополитически причини. Отново ли се развалиха отношенията ви?
– Не. Изобщо не. Имаше несъвпадения във времето. Скоро след изборите за Бундестага той говори в Сорбоната. След това дълго се формира нашето правителство. Освен това, има различия в дейността на нашите ведомства и в политическата култура. Аз съм канцлер на ФРГ в коалиционно правителство и повече завися от парламента, отколкото френският президент, който изобщо няма право да посещава Националното събрание. Но по ключовите въпроси за посоката на развитието на Европа, икономиката, задълженията в областта на климата и помощта за Африка сме настроени на много близки честоти. Това се и отнася и за необходимостта в даден случай да действаме независимо от Съединените щати, макар и да не ми се искат такива ситуации.
Разговарят Нико Фрид и Щефан Корнелиус
Зюддойче цайтунг, 15 май 2019 г.
