На 26 май изборите за Европейски парламент минаха с ниска избирателна активност. Би трябвало да я наречем „традиционна“ и да си гледаме филма. В изборния ден по БНТ 2 филмът е „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полковник Борис Дрангов“. Автори са Красимир Кушев и Валери Яков, оператор Любен Панков, а режисьор – Валери Яков. Филмът е част от поредицата на БНТ 2, в която съвременници са сравнявани с исторически личности. Например, Теодора Димова е срещната с братя Миладинови, д-р Сотир Иванов – с пророчицата Ванга, проф. Михаил Неделчев – с Григор Пърличев. В изборния ден научаваме, че Красимир Узунов е велик като идола си генерал Дрангов. Ето и постиженията, с които започва разказът на двамата автори: през 1990 г. основава легия „Раковски“, 10 години по-късно – агенция „Фокус“, а след още 4 – радио „Фокус“. Пръв прави филм за Дрангов, популярен беше с псевдонима Поручика, защото подписваше публикациите си като поручик Красимир Узунов, стилът му е с богатата символна орнаментика, беше удостоен и с титлата доктор хонорис кауза на Военната академия.
Филмът свърши, скачването на биографиите завърши.
Политиците обаче продължиха да коментират и след изборните резултати „ниската избирателна активност“. „България он еър“ цитира изказване на премиера Бойко Борисов, че социолозите трябва да носят отговорност за проучванията си, ако те не са реални. Честността е най-важното нещо! Добре го е казал. До 24 май социолозите не виждаха друг в ЕС, освен ГЕРБ, БСП и ДПС. ВМРО бяха видими с 6%, а „Демократична България“ беше под чертата. Но как да виним социолозите, че гражданите отговарят не според очакванията на премиера, тоест, били са нечестни, според него!
След като социологическите агенции получиха своя дял порицание за това, че данните им преди изборния ден се различаваха от първите данни в изборния, дойде ред и на избирателите. Най-напред премиерът Бойко Борисов обясни феномена „малко избиратели“ така: Сега много хора са навън, направили сме всичко възможно, тировете спряхме, за да могат хората да се приберат и да гласуват. Дълги празници били, каза Борисов по телевизиите. И хората имат пари по време на неговото дългогодишно управление, обичат да пътуват и то в чужбина, според репортажите. Всъщност, празничният ден беше в петък и това не са „дълги“ празници. „Дължината“ на празниците идва от подписаните от Борисов заповеди. 23 май също беше обявен за неучебен ден там, където малките ученици не учеха заради матурите на големите. Училищата бяха затворени от четвъртък до понеделник, когато пък се чистят заради многото избиратели, които са отишли да гласуват. Това са още два работни дни, в които трябва да се заведат или дадат някъде тези деца, които не учат, защото държавата се почиства.
Така народът има три почивни дни, а в обясненията на Борисов това били „дълги празници“.
В новините президентът Румен Радев направи нещо, което риторически може да е грешно, но политически си струва. Поздрави ВМРО за успеха и „Демократична България“ – за най-големия успех. Неговото телевизионно обяснение на отказа да се гласува на избори е, че партиите са подценили избирателите с предложенията в политическите си платформи.
Всъщност, избирателната активност не е ниска. Нека не забравяме, че „повишаването“ й става с включването на цялата забавна изборна машина като „референдум на Слави Трифонов“, завързан за изборния ден. А и изборите в Унгария сякаш са по-голямо разочарование въпреки високата избирателна активност. Нормално е да гласуват толкова хора, колкото могат да понесат да спечелят или да бъдат разочаровани.
И докато политиците търсят обяснения в психологията на народа, въобразявайки си го като само „консумиращ” демокрацията, в „Тази сутрин“ Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ изрече отново, което отдавна повтаря като социолог: Нереалистично високи са избирателните списъци – 6 млн. и 300 хил. Дали е възможно и бебетата да гласуват, се питаше водещият Антон Хекимян…
