Иглика Трифонова и Петър Мичев-Педро

И

„Другото око” се нарича проект на СГХГ, доказал евристичния си потенциал през годините. В него участват творци от паралелни на изобразителното изкуство културни области, на които се предоставя възможността да влязат в ролята на куратори и да защитят (в режим на пълна свобода) своя идея с подбора и подредбата на произведения от богатия фонд на галерията. Истинско интелектуално удоволствие е да си в задочен диалог с известни наши художници от различни периоди и да продължиш артистичните им маршрути в собствена посока и с днешна дата. Казвам го от собствен опит, тъй като през 2016-а заедно с Георги Господинов се включихме в проекта с изложбата „Следобедът на една идеология”.

Сега Иглика Трифонова, добре позната с филмите си, представи „Портрет на приятел”. Принципът, както личи от заглавието, беше жанров, но не такъв бе фокусът на интереса й. Тя се вълнува от човешкото присъствие в картините и пластиките, от формите, в които изкуството го съхранява и ти позволява да го усетиш през рампата на картината. Да гледаш нарисувани или скулптирани хора е още един начин да ги почувстваш близки, да се сприятелиш с тях, така че всеки портрет, който ти въздейства, е портрет на приятел. Може да се предположи, че подходът е провокиран от киното, където, според Едгар Морен, героите се възприемат по формулата „проекция-идентификация”. Идентифицираш се с тях и така се проектираш на екрана, започваш да живееш техния живот, за кратко съдбата ви става обща. „Другото око” на Трифонова към изобразителното изкуство е покана да откриеш между стените на галерията своите герои, с които ти са иска да се идентифицираш или поне мълчаливо да си побъбрите.

Художествената критика у нас оцелява на „свободния пазар”, като изпълнява главно пиарски задачи. В такава ситуация е все по-трудно да се намери някой, който да коментира публично художници, за да изрази съмнение в тяхното творчество и самопреценка. А поводи колкото искаш. Спирам се на Петър Мичев-Педро, който има изложба в галерия „Минерва”, разположена в лоби бара на Гранд хотел „София”. Правя го не толкова заради работите му, колкото заради мощната му митологизация (на границата с фалшивата новина) в съпътстващата ги биография. Там той е представен като международна звезда по оста Плевен-Париж-САЩ с продадени над 10000 картини, излагал в най-престижни галерии и притежание на не по-малко престижни музеи, ценен и колекциониран от световни имена в политиката и бизнеса. Не знам дали количеството се е отразило на качеството, но живописта му – иначе безспорно сръчна и приятна за окото, е плод на „визуално слухарство”. През нея минават мотиви от различни течения на модернизма – от сецесиона и наивизма, по нещо от сюрреализма, Шагал и пр., но без да се усети неговата ръка, без „маджуна” на собствения стил. Ако не броим общия сладникаво-сантиментален вкус, който картините му оставят и който им дава сувенирна стойност. От такава гледна точка този път – като част от битовия лукс на скъп хотел, живописта на Педро е на мястото си.

За автора

Георги Лозанов

Доц Георги Лозанов е преподавател в СУ, критик на изкуството и медиен експерт.

Категории