Понякога е по-трудно да се пише за успешен концерт, отколкото за лош или посредствен. Защото оценките се изчерпват с няколко думи от скалата на съвършенството и следва досадното им повтаряне. Квартет „Фрош“, 28 май – съвършен ансамбъл, прекрасен тембър, прекрасни инструменталисти, съвършен усет за стила и характера на творбата… Остава да се проследи как съвършенството се „разпределя“ във всяка от избраните творби: Осми квартет на Васил Казанджиев (премиера за София), Три дивертименти за струнен квартет от Бенджамен Бритън и Струнен квартет опус 10 от Клод Дебюси. Различна стилистика, широка гама от емоции: Казанджиев – пропития с лека носталгия „театрален“ проект – действие на четирима персонажи, според замисъла на композитора, трите миниатюри на Бритън, своеобразни музикални илюстрации на времето, и голямата импресионистична картина на Дебюси, изпълнена с толкова много нюанси…
Последните квартети на Васил Казанджиев са създадени за невероятния ансамбъл „Фрош“ – за неговата звучност, ансамблова култура, постоянно любопитство към новата музика. Всеки от квартетите му носи определен тип образност. Общото е в богатството на авторовата палитра, във финеса и съвършенството на формата, в която се излива избраната идея, в неизчерпаемата инвенция. Докато Седмият квартет, например, обхваща мащабността на безкрайни космически обеми, последният, Осмият, е мислен като театрална пиеса.
Според идеята на композитора, „инструментите се изявяват като отделни персонажи, често в състояние на размисъл (монолози), или си взаимодействат различни ситуации – лирични, драматични, статични, дори трагични. Накрая, в самия финал, те се обединяват в един внушителен унисон като символ на мисловно единение и дълбока мъдрост“ – написано от автора за творбата му. Казанджиев отлично познава „персонажите“, тембъра на всеки от тях, както и невероятната способност на музикантите да ги тушират, да ги сливат в търсената обща хармония. Осмият квартет е напрегнато общуване на инструментите, поставени в разнообразни ситуации във всеки миг на сложната, но много избистрена фактура. И как забележително е „прочетена“ от „Фрош“ тази „пиеса“! Колко ярки и красиви са тембровите характеристики на персонажите! В този „разговор“ на четири тембъра няма конкуренция, няма борба за надмощие; има взаимно вслушване, вникване в идеи, красиво отзвучаване и подемане на нов мотив в различен вариант. Интригуващ сюжет с пластично изваяни диалози: например, разгръщането на мотива с глисандите, забележително красивия носталгичен диалог на виолата и челото – какво съгласие в красивата темброва изравненост на двата инструмента! Майсторското преливане на диалозите създава непрекъснатост на „театралното действие“. Богатата темброва гама на ансамбъла изплита по целия общ диапазон сякаш нетърпелива дъга от мотиви, без да бъде преекспонирано нито едно мотивно петно, нито едно темброво откритие. И така – до яркия унисонен, оптимистично звучащ финал, предхождан от последния драматично разгърнат мотив. Такава богата имагинерност може да се постигне само с инструмент, отлично познат на композитора. „Фрош“ е идеалният инструмент за разгръщане на авторовите идеи: четирима прекрасни инструменталисти с общо дихание, с висока култура на камерното музициране.
Трите дивертименти на Бритън бяха скок в друга душевност, друга емоционална нагласа. Внесоха лекота след носталгията на Казанджиевия квартет. Всяка от трите миниатюри, която визира определена ситуация или образ от обкръжението на Бритън, прозвуча с поглед „отстрани“, с изтънчено заиграване с жанра: маршът – с желязната стегнатост, в която прозира играта, валсът – с доза иронична салонност и сантименталност, бурлеската – театрална екзалтираност с бляскави, но изпълнени с финес кулминации и драматични паузи.
Със същата пластичност на фразирането, но в различна темброва палитра, прозвуча Струнният квартет опус 10 от Дебюси. Звукови трептения в завиден синхрон, изискан рисунък, фино преливане на богато обагрени мотиви, звучни пицикати, чувствителност за собствена темброва линия и разположението й по отношение на останалите за всеки динамичен нюанс, художествена мяра в динамичните контрасти… и музициране с видима наслада – през цялата вечер.
След концерта поздравих Васил Казанджиев с въпрос: пише ли вече девети квартет. Оказа се, че не пише квартет, но завършва 8-ма симфония. Която незнайно кой и кога ще изпълни. Защото великолепният Герган Ценов (и той като квартет „Фрош“ е идеалният изпълнител на Казанджиев) не е поканен в България в близките сезони.
