Галерия „Синтезис”, изложба „Голо тяло” на Георги Ст. Георгиев. Той не е непременно първият у нас, решил да снима голи тела, но първи лансира жанра като легитимна сфера на творческа изява. Това не е било никак лесна задача в едно твърде патриархално и срамежливо общество, като нашето през 20-те и 30-те години на миналия век. Актовата фотография със самата си поява руши стереотипи и прекрачва табута, каквато, всъщност, е и целта на модернистите, а Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният им представител в българската фотография. И той си позволява да съчетае съдържащата се в иконографията на голото тяло съпротива срещу традиционния морал с възможностите на фотографията, която сама по себе си е мощно средство за модернизация на културата. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк контекст, участват в прехода, осъществяващ се между двете световни войни, от традиционна към модерна култура.
За да преодолява заварените предразсъдъци, модернизмът разчита на тъждеството между етическо и естетическо – излизането извън границите на етически приемливото за общността е оправдано от творческата неограниченост на индивида в изкуството, поставено е под естетическа закрила. В актовата фотография това означава голотата да бъде освободена от принадлежността си на натурата и да се трансформира във фикция; телата да се изнесат в паралелна реалност и да престанат да бъдат просто тела. И Георги Ст. Георгиев в значителна степен успява, като залага на символизма, който му е най-близък от „измите” на модернизма. Символизациите вървят по две линии. Първата е присъща за символизма във всички изкуства и се изразява във въвеждането на митологични, фолклорни и приказни матрици. Те поставят персонажите в инфантилно-игрова ситуация, превръщат ги във възрастни деца, за които всичко, включително и собственото им присъствие в кадъра, е „на ужким”. Функцията на голотата в случая е да ги изключи от обичайния ред на нещата, да прекъсне връзката им с всекидневието и социалния свят.
Втората линия, присъща вече специално на фотографията, се определя от работата със светлината и ролята на сенките. Те, както може да се очаква, символизират скритата страна в човека, неговото второ, тъмно аз, което го дебне, изкушава и плаши. Голотата тук трябва да подскаже, че то е проекция на сексуалното, което е един от главните поводи за раздор между традиционната и модерната култура. Въпреки това обаче, актовете на Георги Ст. Георгиев са някак домашни, извинителни и умилителни. Някои от тях дори можеш да си ги представиш изрисувани върху табла на креват. Кенет Кларк разграничава голото тяло, което е природен феномен, естествено състояние, от съблеченото тяло, което е скандален жест, стриптийз, свалящ заедно с дрехите и принудите на обществото. Във фотографиите си Георги Ст. Георгиев иска да помири естествената и скандалната голота. Нещо като да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквато, впрочем, действително е била практиката на първите актови фотографи у нас.