В края на 90-те години на XX век телевизиите в Европа преживяха бум на историческия разказ с документалните филми за Първата световна война и паралелното пренасяне в епохата на Наполеон. Според редица медийни изследвания, Хитлер и Наполеон са най-повтаряните фигури, които пренасяме и тук чрез всеки канал за „знание“ в пакетите на кабелните телевизии. Историческите филми бяха канализирани в места, в които пропаганда, университетско знание и „научни лобита“ се смесват в поредици с телевизионни възстановки, музейни разкази и режисьорски фантазии. Под предлог, че отговаря на изискванията за „културен канал“, БНТ 2 е превърнат през последната година в християнски каталог с всички псевдодокументални филмчета, в които почти винаги глас зад кадър мощно говори за „българщината“, понеже това се разбира там като „култура“.
От 2012 г. по БНТ започна един от най-обсъжданите „проекти“ – предаването за шестте значими събития, което след това се превърна в дискусионното предаване „История.бг“.
След злополучното си присъствие в Народното събрание като придружител на Николай Бареков в неслучилата се телевизионна партия, Росен Петров се завърна при онзи особен вид телевизионен историзъм, който упражнява. Предаването му „Операция: История“ по телевизия „България Он еър“ е хибрид между псевдонаука и отломки от институционализирано знание за историята у нас. Предаването му се разви в малко по-различна посока от това, което Росен Петров правеше по bTV. Телевизионният му епос за славата на българската армия се пренася върху славата на българското въобще. В предаването гостуват учени като проф. Аксиния Джурова, но и като акад. Георги Марков и проф. Лизбет Любенова, ту преподаватели от Военната академия по народопсихология, ту Стойчо Керев – като виден експерт по конспирации и нещо като „алтернативната история“.
Все пак, трябва да се отчете, че това е едно от малкото предавания, в което гостуват много жени експертки. Нещо, което няма да срещнете в други подобни предавания. И въпреки това, на Росен Петров му иде някак душевно близко да обяви „доайена на българската история“ Георги Марков, но се забърква, като трябва да се обърне към жените професорки, та чак поздравява със Здравейте, госпожо професор!, сякаш е странно, че жена е професор.
Предаването е отличен тест за това какво правим в нашите медии с плурализма на мнения, когато става дума за знание, наука, за нещо „доказано“. Преди това Божидар Димитров беше превърнал БНТ в машина за историческо творчество, по СКАТ историята е превърната в инструмент за обяснение на „днешното“, в „Алфа“ пък е чиста политика. Хубаво е, че издържаме години наред този тест – никой не спира тези предавания, те са част от медийните оферти и има нужда от тях. Поне подсещат, че историята е наука, а най-важното в науката е дебатът, разговорът за различните тези в нея.
Лошото е, че рядко има алтернативи на онези предавания, в които пропагандата надвива историята. В „Операция: История“ Росен Петров търси скандалното, често във въпросите му чуваме „говори се“, „някои казват“, „хората питат“. Предаването му „героизира“ историците, които следват неговата логика и са на едно мнение с него. А най-добре му е на Росен Петров, когато някой каже нещо, което звучи „страшно“ „и за соросоидите, и за русофилите“. Проф. Лизбет Любенова пък казва, че е комплимент това, дето ги наричат в интернет форумите „великобългарски шовинисти“. Тя е важна за Росен Петров с цялата си теория за това защо държавата ни не ще българите от Волжка България, за това, че ген. Суворов е българин, а освен това отговаря „правилно“ на въпроса му дали да наричаме азбуката си „българица“ или „кирилица“. Водещият дава препоръки 24 май да не е празник на славянската писменост, а на българската писменост, защото „общославянски народ“ няма. Този разговор започва с упрек към българския консул в Одрин, че не защитил интересите ни по време на литургията на гръцки език на 24 май, и с упрек към замитането на скандала с турския посланик и думите му за ученето на турски език у нас. После проф. Любенова уточнява, че не е присъствала на тези събития. Проф. Лизбет Любенова обяснява, че в политиката си към нас нашите съседи инвестират много средства, но е важно да питаме българите в тези региони как се чувстват. Дори според нея, за т.нар. възродителен процес няма какво толкова да се преиграва там. Това всезнание за всички етапи от историята, това смесване на „днешната история“ и историята за миналото лишава предаването „Операция: История“ от историчност. Водещият често пита гостите си дали нашата историческа съдба можеше да е друга. Но предаването явно изпълнява други функции. И човек започва да се пита кой може да помогне на зрителите да разберат кога надделява историята и кога – телевизионната пропаганда с всичките й рефрени.
