28 септември 2018 г. – точно 110 г. от рождението на проф. Марин Големинов – знакова фигура не само за българска духовност, но и композитор от европейски мащаб. Дата, която сама подсказва достойно начало на блестящ музикален сезон. Главният диригент на радиооркестъра Марк Кадин обаче бе избрал друго: Концерт за пиано и оркестър № 2 от Шопен със солистка Анна Цибулева и Симфония № 8 от Дворжак – може би това е някаква славянска културна концепция на диригента. В този порядък се прибавя и една съмнително славянска кръпка – пиесата „Орфеева комета“ от нашумялата Добринка Табакова – първо изпълнение в България.
Големият Големинов все пак присъства по-нататък в програмата за сезона – на 1 февруари 2019 г. му е отредена „поддържаща роля“: в концерт, посветен на 80-ата годишнина на Георги Минчев, заедно с творби на юбиляра ще звучи и музика на негови любими учители: Големинов, Хачатурян, Шчедрин.
И така, откриване на сезона: Табакова – Шопен – Дворжак. Анна Цибулева, носителка на І награда на конкурса за пианисти в Лийдс, Великобритания (2015 г.), е добра пианистка, с изрядна техника, много хубаво фразиране и перфектно туше, което силно й помогна при нейната концепция за Шопен като извънредно лирична творба, на места с прекомерно самовглъбяване, с женствено, нежно излъчване. Шопен, добросъвестно изграден във всяка част, всяка фраза, но без романтичния порив, без силните емоционални контрасти между нежна лирика и драма, които да възпламенят публиката. Ана Цибулева преживява искрено своята интровертна концепция за Шопеновия концерт, силно преживява и външно, но музиката си остава скучна, без очакваните емоционални взривове на тази толкова романтична творба.
Затова пък порив в изобилие имаше в Симфония № 8 на Дворжак. Ярко романтичната творба искри от радост – от съприкосновението на композитора с природата, с народната душа. Вълнуващите лирични моменти се изливат или внезапно заискряват в ефектен блясък в медните и в тути, мекотата на дървените духови се прекъсва от внезапната танцова стихия.
Още пиесата на Добринка Табакова „Орфеева комета“ подсказа липса на темброва визия и внимание към обособени оркестрови петна, които оформят драматургията. Може би Кадин няма отношение към такава музика. Но към качеството на оркестровия звук, нюанс би трябвало да има. В Симфонията – иначе точно разчетена драматургически, имаше красиви острови на мека лирика, внезапно изтласкани обаче от острия, режещ звук на оркестровото тути в контрастните изблици на танцовата стихия. Не знам доколко диригентът работи над красивия оркестров звук, над тембровото извайване на оркестровото свирене. Оркестърът разполага с прекрасни музиканти във всички групи и добре изработената драматургия на симфонията очерта фрагменти, особено в първата и почти цялата трета част, които звучаха вълнуващо, тембрите звъняха на фона на мек, елегантен и на места дори блестящ щрайх. Но фортисимо не означава задължително грубо, а такива бяха поривите от лирика към блясък.
В изявленията преди сезона на радиосимфониците щедро се подчертаваше традиционната линия на оркестъра – да представя и записва изобилно българска музика, шедьоври и т.н. Кратка разходка из програмата не сочи такова изобилие: Академична увертюра от Александър Райчев, която някак си съжителства с Девета симфония от Дворжак (очевидно Кадин е обсебен от великия чех) и Концерт за пиано от Шуман; Токата от Димитър Ненов, аранжирана от Иван Стайков (комбинирана с Моцарт и Цезар Франк) и „Пролет над Тракия“ от Пипков (в един концерт заедно с кантата „Пролет“ от Рахманинов и ІV симфония от Чайковски – нищо ли не е подсказало да се сложи поне едно „Пролетно тайнство“, та да се закръгли „пролетната“ тематика – концертът е на 19 април 2019?) Впрочем, въздържането на Марк Кадин от българска музика може да крие доза мъдрост – като се има предвид миналогодишният резултат от Неновата „Коледа“.
Съзнавам, че 12 концерта за сезона не предлагат кой знае колко възможности за разгръщане на репертоарни идеи. Много сложно е в толкова концерти да вместиш – при това с фантазия и репертоарна култура – богатството на световната музикална класика. Но пък жадният български слушател няма да бъде лишен от цял концерт с руски валсове – на 7 декември.
