„Историята на един летен любовник“ (Povestea unui pierde-vara), 2018, Румъния, 100 минути, продуценти: Пол Негоеску, Поли Ангелова; сценарист и режисьор Пол Негоеску, оператор Ана Драгичи, музика Христо Намлиев, в ролите: Александру Пападопол, Николета Лефтер, Раду Романюц, Роландо Мацангош, Крина Семциуц и др. Награди: за сценарий от Съюза на румънските кинематографисти. Прожекции: Дом на киното, G-8, Euro Cinema
След награждаваните „Месец в Тайланд” (2012) и „Два лотарийни билета” (2016, зрителски хит в Румъния), младият Пол Негоеску (1984) предлага отново филм, различен от познатата мрачна „румънска вълна“. Комедиите в северната ни съседка са рядкост. Пол Негоеску отново залага на смеха, но на друг терен.
Брадатият Петру (Александру Пападопол) е преподавател в политехническия институт в Букурещ. Не е красавец, но е секси. Някъде към 40-те. Има връзка със сериозната Ирина (Николета Лефтер), която не предизвиква у него сексуални желания – лишена е от женственост. Затова пък Петру сваля успешно и епидермално студентки. Страх го е от последствия. Обайва и случайно срещната бивша позната. Инфантилен е. Петру има двама верни приятели: непризнат писател и неуспял актьор. Непрестанно се шляят край реката, пият кафе или бира, опитват се да играят баскетбол. Естествено, Петру непрестанно ги занимава със своите екзистенциални проблеми и най-вече с отворената връзка с Ирина, която е като неоправен креват. Непризнатият писател се вдъхновява да напише роман за нея. И тъкмо Петру решава да скъса с Ирина, тя му съобщава, че е бременна. И нещата се обръщат. Междувременно се появява красива и чиста провинциална кандидат-студентка, препоръчана му от майка му за уроци. Постепенно Петру започва да възмъжава. Време е да поеме отговорност…
Не си спомням да съм виждала на екрана толкова очарователен Букурещ – осветен от слънце и неони, със стари и нови здания, коли и вода. Дори гълъбите, настанили се под покрива на Петру, са по някакъв начин симпатични – сякаш му отмъщават за неоправиите. Нелепите любовни ситуации и дълбокомислените беседи на приятелите препращат към интелектуалните комедии на Уди Алън, но филмът не копира и не достига класика, а върви по свой си път. Историята е разказана неравно, ала симпатично. Диалозите са стройни, макар на моменти и досадни, визията – приятна, а джазираните парчета на талантливия Христо Намлиев са органично вплетени в атмосферата. Александру Пападопол, който участва и в „Два лотарийни билета“, е харизматичен актьор – играе умело и забавно несигурния си герой. Николета Лефтер е малко плоска в ролята на Ирина. И чувството за хумор не е най-заразителното, но филмът съумява да се измъкне от предизвестената баналност и да защити заглавието си. И въпреки че не се занимава директно със социални проблеми, както правят повечето филми от „румънската вълна“, той, минималистичен като тях, се превръща в анамнеза на поколението – объркано, неудовлетворено, егоцентрично, апатично…
След като участва в Балканския конкурс на тазгодишния София филм фест и бе представен лично от автора си в кино „Одеон“, сега „Историята на един летен любовник“ е на екран. За нас филмът е важен и заради българското участие – копродуцентът Поли Ангелова и композиторът Христо Намлиев. „Историята на един летен любовник“ може и да не е върхово преживяване, но е алтернатива на преобладаващите боклуци в мултиплексите. И е точно летен филм.
