Господине, ако искате да се изкажете, моля на микрофона или напуснете залата. Внимавайте, моля ви. За щастие, има полиция и ще я призова да въведе ред, ако трябва. Тази реплика на модератора се чу още преди да е изтекъл първият час от общо четиричасовото обществено обсъждане на новия Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, което се проведе на 5 юни в Аула Максима на УАСГ.
Пълната зала дюдюкаше. Да дойдат танковете, провикна се някой малко преди изказването на Андрей Зографски от неправителствената организация “Спаси София”, който отправи остри критики към подготвяния проект:
За какво са ни близо 1000 нови места за паркиране в парка? Нали София щеше да бъде град за хората, а не за автомобилите? Защо не се отчуждят Летният театър и къпалня “Мария Луиза”, да се поправи грешката на Софиянски. Да знаете, хората ще бъдат още по-изнервени, ако не видят променен план на следващото обсъждане. И ако обичате, не с този модератор, който ни заплашва.
Бра-во!, избухна в бурни ръкопляскания публиката.
В интерес на истината, в УАСГ онази вечер полиция наистина имаше. Плюс много гневни граждани, столичният кмет Йорданка Фандъкова, главният архитект Здравко Здравков, общински съветници, районният кмет на Лозенец, проектантският екип начело с проф. д-р арх. Атанас Ковачев, стари и млади архитекти и градостроители, майки с деца и еко активисти.
Обсъжданият проект за нов подробен устройствен план на най-големия градски парк в София е резултат от открит конкурс, обявен през 2014 от тогавашния главен архитект Петър Диков. Конкурсът е спечелен от “Ковачеви архитекти” с щадящ и консервативен (както често е определян) проект с акцент върху възстановяване на традиционни за градината места и функции. След няколко години работа именно този проект в своята предварителна фаза бе публично представен на 5 юни 2019.
Защо се налага нов ПУП?
Целта на новия ПУП е “да опази Борисовата градина такава, каквато е, и да я направи по-достъпна за гражданите”. Така администрацията формулира целите на конкурса още с обявяването му. Тъй като Борисовата градина попада административно в няколко района в града (“Средец”, “Изгрев” и “Лозенец”), части от нея влизат в различни градоустройствени планове. Затова, за да бъде управлявана ефективно като територия, е необходимо Борисовата градина да бъде урегулирана с отделен план, който регламентира дългосрочното й запазване и развитие.
Какво предлага новият ПУП?
– Да се създадат няколко много големи урегулирани поземлени имота (УПИ-та), обединяващи различни зони в режим паркова територия с цел осигуряване на по-голяма защита;
– Да се освободи градината от несвойствени обекти и дейности (например, ресторант “Веселото село”, автокъща “Капитолия” и т.н.);
– Да се съхрани културното наследство (Борисовата градина е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение, обявена за такъв през 1986);
– Да се ограничи новото строителство (включително реконструкция и разширение на съществуващите стадиони);
– Да се осигури пешеходна достъпност чрез редица нови надлези и подлези;
– Да се запази функцията на къпалня “Мария-Луиза”.
На пръв поглед, добре. Защо обаче хората са гневни?
Някои от най-оспорваните предложения за промени бяха:
– Изграждане на изложбен и посетителски инфоцентър “Зелена София” на мястото на автокъща “Капитолия”;
– Нов ресторант на мястото на бившия, вече несъществуващ ресторант “Тенекиите” при Семинарията;
– Възстановяване на Климатичното училище;
– Нови подземни паркинги за над 1000 нови места (под “Капитолия, при гара Пионер, по трамвайното трасе от телевизионната кула до Руското посолство, от Семинарията по ул. “Кирил Видински” и т.н.)
Или, с две думи, както много добре обобщи един гражданин към 9 часа вечерта, никой не иска нито 1 квадратен метър ново застрояване в парка. Всички искат да проработи къпалнята “Мария Луиза”, да няма никакви огради, а търговските обекти и паркингите да бъдат в периферията и на минимална площ.
Проблемът обаче – както отбеляза един инженер от екипа на арх. Ковачев, е, че в парка има много частни имоти и редица имоти с неизяснена собственост. Автокъща “Капитолия”, например, е частна сграда на общинско-частен терен. В резерват “Дендрариума” има частен имот на “Лев Инс”. Защо в резерват има имот частна собственост, екипът не може да каже. Частна собственост са къпалнята “Мария Луиза”, “Летният театър”, ресторант “Тенекиите”, “Маймунарника” (общинско-частна собственост на търговското дружество “Софийски имоти”). Има частен лесопарков имот от 10 декара в рамките на Борисова градина до “София ленд“ и т.н. Както обобщи Гергана Пирозова от групата “Да спасим Борисовата градина”, всички тези имоти са собственост на колоритни личности от 90-те и всички ги знаем поименно. Но какво от това.
“Да се отчуждят!”, беше категоричното мнение на много от хората в публиката. “Само че не можем така лесно, ние живеем в правова държава”, отговори арх. Бойка Къдрева от НАГ.
Интересно е как точно този проект за нов ПУП на Борисовата градина е третиран като поредния скандал. Хубаво е, че хората свикнаха да четат документи и чертежи, а след това да търсят правата си и да контролират решенията на властта. Активното гражданско общество и социалните медии със сигурност водят до по-голяма прозрачност. Само преди 10 години беше немислимо общински съветник да стриймва на живо обществено обсъждане на подробен устройствен план. На 5 юни общинският съветник Иво Божков излъчваше на живо дебатите, а видеото му има вече над 13 000 гледания.
Но трябва да сме наясно и с още нещо. Строително-архитектурните скандали напоследък доведоха до реална криза на доверието в експертността, която може ефективно да блокира всички опити за реформи в градската среда в бъдеще. Както каза Ивайло Дичев в едно интервю наскоро: Ако някой реши да реформира, тутакси изникват протести от различни страни. И това е глобална тенденция. Преди време имаше например план за реконструкция на Париж, който пропадна след протести и критики, а наблюдатели заключиха: “Ако днес се беше родил барон Осман, градът и досега щеше да си е със средновековните улички”.
Противопоставянето на експерти и граждани е вредно и за едните, и за другите. Мнението на експертите се обезценява все повече, а управляващите са все по-парализирани да прокарват смели визионерски решения и се опитват да тушират гражданския протест с обикновен популизъм, вместо с реални реформи. Докато в същото време големите играчи продължават да живеят необезпокоявано между нас, въпреки че са продали къпалните “Мария Луиза” или части от резервата “Дендрариум” в Борисовата градина.
P. S. Обществените обсъждания на новия ПУП на Борисовата градина продължават. До 19 юни в администрациите на районите ще се приемат писмените предложения и становища. На 26 юни ще се проведе заключителната дискусия, на която ще се обсъдят постъпилите предложения.
