И БНТ се ребрандира. То бранд няма, но ребранд винаги ще има. Автор на новото лого на БНТ е берлинското студио на Николай Тонков. Новите „опаковки“ настояха да се върнем към първичността на телевизията като най-древната програма в страната. Веднъж данъкоплатците платиха за графичен дизайн, втори път за билбордове на фирма, която е частна. БНТ би трябвало да достига до всеки, но вместо това са дадени пари за рекламиране на самата медия чрез един безжизнен стопкадър.
А какво рекламира по този начин БНТ? От рекламата на телевизията не стана ясно какво ново предстои в програмата й. Има сериозен проблем и в подмяната, която през едно лого се извършва. БНТ 2 ни е обявена като образователно-културен канал, въпреки че досега БНТ 2 не е с подобна програмна схема. БНТ 3 не съществува в документите на СЕМ, както и БНТ4. Има лицензия за БНТ HD и за БНТ Свят, а не за БНТ 3 и БНТ4. Най-неприятното е, че по трите други канала гледаме програмни елементи, повтаряни по БНТ 1. С други думи, телевизията рекламира нещо, което съществува само в логовата му концепция.
През лятото на 2018 г. БНТ 1 излъчи „Капитан Петко войвода“ и „Войната на таралежите“ – с други думи, повторенията на старите произведения, които досега въртяха в програмата на БНТ Свят, бяха пренесени в БНТ 1. Като извадено от 70-те на XX век изглежда предаването „Пътеки“ на Деница Атанасова-Гергова – претенция за духовност, разказана в смачкани на екран снимки, редуване на телесна с катарзисна информация… Водещата в кафяв сукман говори за пътя към себе си, мисионерски протяга ръце нагоре, а после почват рецепти за „смутита“ – говорителски глас каканиже рецептата на „смутито“ с лек диалектен привкус. Иначе предаването било за пилигримите. Нерде „смутиту“, нерде пилигримите! Предаването „Пътеки“ е само конкретен пример за цялата претенция на управляващите БНТ във вече преполовения им мандат. Мисията на БНТ е да запази отговорността за изграждане на обществен интегритет, плурализъм, култура и да дефинира гражданското самосъзнание. Важен фактор за успеха на тази мисия е активният контакт със зрителя, който от пасивен наблюдател на телевизионното съдържание се превръща в активен участник и съавтор. Звучи като платформа на политик без партия. Как съавторът-зрител изгражда обществен интегритет, барабар с култура и плурализъм, може само някой БНТ-мисионер да обясни.
След края на лятото предаванията наизлязоха на парче. „Вечната музика“ е обявено като предаване, което популяризира двата основни музикални жанра сред широк кръг зрители и особено сред младото поколение. По БНТ 2 регионалните центрове са заети да правят предаването „60 минути за култура“. В него възстановките на исторически събития се редуват с национално значимите събития на институциите в градовете. Регионалната култура има значение само ако е „исторически национална”. Блокът „Денят започва с култура“ бе заменен с „Култура.бг“ – изпратен в по-късен час. После бе върнат в часа, с който все пак немалка част от зрителите му свикнаха. Експериментът включваше нещото, наречено „100% будни“. В едно от изданията му разговорът с музиканта Иво Димчев, който можеше да бъде малко повече за уникалността на представленията му, се редува с разговор за болежки и за осиновители. Може би в стремежа си да образова по всевъзможни теми, в момента много повече телевизията е отворена за кой ли не. Време е сега програмните й директори да разберат, че да каниш хора по всевъзможни информационни поводи в ефир все още не е плурализъм. Резултатът от образователния хъс на ръководството е, че налага разбирането за културата като онова нещо, което можеш да си закичиш на ревера.
