Дали щеше да му хареса? Трудно е да се каже, тъй като Джанроберто Касаледжио не е от хората, изразяващи външно емоциите си. Помените се правят за живите, мъртвите си имат други занимания. В събота, 6 април, в Иврея, недалеч от Торино, се провежда третото събитие, озаглавено SUM # 03, с което се почита паметта на починалия през 2016 г. Джанроберто Касаледжио – компютърният специалист и консултант, който заедно с комика Бепе Грило е съосновател на управляващото днес в Рим Движение „5 звезди“. Малко хора извън Италия познават Джанроберто Касаледжио. И все пак, мъжът с ексцентрична външност, приличащ на хард рок китарист, най-вероятно ще остане в историята като злия гений, дал идеята да се смеси политиката с интернет, популизма със социалните мрежи. Един Макиавели на XXI век, кръстосал шпаги с Марк Зукърбърг. Но дали това е шанс или проклятие за демокрацията? Историята ще покаже.
Давиде, син и наследник на Касаледжио, добре изглеждащ мъж, малко над четиридесетте, открива и закрива събитието с две кратки шаблонни и монотонни речи, всяка траеща по-малко от пет минути. Между тях – цял ден дебати, конференции и семинари на тема „Да разберем бъдещето“. Атмосферата е като на конгрес за видеоигри, но за възрастни. Обсъждат се много въпроси, посветени на трансхуманизма, края на работата, универсалния доход, блокчейн технологията[1] и Жак Атали… Понякога публиката престава да слуша внимателно. По време на семинар, посветен на дигиталното гражданство, един баща прекъсва Power Point презентацията с думите: Въпросът, на който търся отговор, е как да попреча на дъщеря ми да гледа идиоти в интернет и малко да се култивира. Но говорещият на трибуната няма готова рецепта.
Събитието е обявено за „аполитично“, но добрият тон изисква участниците да се проявят в духа на 5-звездната галактика.
В същото време, присъствието на вицепремиера и министър на труда Луиджи ди Майо трудно може да излъже наблюдателите: движението „5 звезди“ са слабо ангажирани със събитието. Народните избраници, дошли да слушат отделните конференции и семинари, се броят на пръстите на едната ръка. Няма го и председателят на Камарата на депутатите Роберто Фико. Но „5 звезди“ имат други приоритети, след като са претърпели поражение на местните избори (в Абруцо и в Сардиния) и при предварителните проучвания за евровота социолозите не им дават големи шансове.
Виртуална общност
В кулоарите на събранието Ди Майо, с тъмни вежди и матова кожа, характерни за хората от Юга, с червена вратовръзка на точки, каквато носят политическите парвенюта, дава пресконференция – възможно най-яркият политически акт за него. След като отделя някакво време, за да отдаде почит на Джанроберто Касаледжио, без когото днес нямаше да сме в правителството, младият лидер на „5 звезди“ отрича да има каквито и да било търкания със съюзника си от „Лигата“ Матео Салвини около вота. Така или иначе, той се възползва от възможността да се закача с партньорите си от „Лигата”[2], обвинени, че си затварят очите за някои слабости на избраниците си – сякаш „5 звезди“ изобщо нямат такива проблеми – и да насърчи едно реакционно виждане за жената и семейството.
SUM # 03 се провежда в Officina H, една от най-красивите сгради на Olivetti City – онази част на града със заводите, в които се произвежда известната марка за офис техника. Семейство Касаледжио живее в Иврея от дълги години. Джанроберто е работил за Olivetti, която потъва през 90-е години, след като не успява да яхне вълната и да започне да произвежда персонални компютри. Малко по-късно е погълната от Telecom Italia.
Иврея е витрината на Адриано Оливети, ръководител на компанията от 1933 г. до 1960 г., известен социалист, въодушевен от сенсимонизма[3]: за него технологичният прогрес трябва да е в услуга на благосъстоянието на човечеството и работниците. Той се обръща към най-добрите архитекти в Италия, за да изградят не само фабриките и лабораториите му, но и обществените съоръжения и жилищните сгради, в които да се настанят работниците и мениджърите му.
Джанроберто Касаледжио винаги е бил вдъхновен от Оливети, казва 32-годишният Пиетро Детори, издънка на фамилия Касаледжио, член на семейната компания Casaleggio Associati, която днес обслужва Ди Майо. Джанроберто не познаваше лично Адриано, но възприе много от концепциите му, например, тези за общността и за средата, пригодена специално за хората. И наистина, Касаледжио прави от Движението „5 звезди“ огромна виртуална общност, чиито членове са свързани помежду си благодарение на цифровите технологии. В Иврея Касаледжио работи по проект за операционна система, който по-късно се оказва полезен при разработването на компютърната платформа „Русо“, която позволява на членовете на „5 звезди” да обменят идеи и да гласуват онлайн. Адриано Оливети пише книга, озаглавена Democrazia senza partiti („Демокрация без партии”)… Но в сферата, в която Адриано Оливети иска да изгради идеална система, Касаледжио полага всички усилия да унищожи вече съществуващото.
„Маниак” и „визионер”
Трудно е да се определи що за личност е Джанроберто Касаледжио. Характеристиката, която ще му дадат и приятели, и врагове, е „визионер”. Той се интересува особено много от организацията на обществото и смята съществуващата форма за остаряла. През 70-те години, когато Италия е разкъсвана между марксисти и постфашисти, Касаледжио се увлича най-вече по автори на научна фантастика, особено от Айзък Азимов, и от представители на американската контракултура. Има специално отношение към „1984” на Джордж Оруел и към „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг.
В Gaia, осемминутен филм, качен в „Ютюб“, Касаледжио разкрива своята апокалиптична, конспиративна и есхатологична визия за историята на човечеството, което най-накрая ще бъде спасено благодарение на интернет. Той е по-скоро „маниак“, отколкото политик, и не е нито десен, нито ляв. От гледна точка на социолозите, Касаледжио е дребен предприемач – и либерал, и либертарианец. Той беше настроен постидеологически, казва Пиетро Детори. За него политиката беше услуга като всяка друга. Можем да правим всичко от телефона си – защо не и политика? Ние, „5 звезди”, не подхождаме към проблемите от гледна точка на идеологията. Просто се опитваме да им намерим решение, това е всичко.
Бащата Касаледжио мрази политиката, но обществените дела винаги са го интересували. Веднъж разказва как присъствал на всичките първи срещи на Умберто Боси, човека, който основава „Ломбардската лига” през 80-е години, по-късно прекръстила се на „Северна лига”, а накрая в краткото „Лига“, въведено от Матео Салвини. По онова време Боси обикаля селата в Пиемонт, за да се хвали на селяните, които не вярват в независимостта на Падания[4]. Боси е един от едва двамата политици, които присъстват на погребението на Джанроберто Касаледжио.
Другият политик, присъствал на погребението на Джанроберто Касаледжио, е съдията Антонио Ди Пиетро, станал известен с операция „Mani pulite” („Чисти ръце”), която в началото на 90-те години погуби не малко политици в Италия. Той се свърза с мен, за да ми предложи да подобри моята политическа комуникация в мрежата и да управлява сайта на „Италия на ценностите” – партията, която бях основал, обяснява пред „Монд” съдия Ди Пиетро, днес вече пенсионер.
Той беше много компетентен, но и много мълчалив. Слушаше много и говореше малко. Беше идеалист. Разгърна на теория концепцията за „хоризонтална демокрация”, при която всяко решение трябва да бъде тествано от хората. Касаледжио защитаваше позицията, че за да се постигне политически успех, трябва да се работи директно с избирателите.
Човек, който контролира всичко
В първите години от съществуването на Движението „5 звезди” Джанроберто Касаледжио забранява да се правят изявления и да се дават интервюта на традиционните медии. Тогава Роко Казалино, отговарящ за връзките на „5 звезди” с медиите, налага практиката представителите на движението да не участват в телевизионни дебати. След като участва в първото издание на риалити шоуто Il Grande Fratello[5], Казалино е назначен на работа от Касаледжио баща. Днес той се занимава с връзките с медиите на меланхоличния министър-председател Джузепе Конте – все едно Лоана[6] да бе станала говорител на сегашния френски премиер Едуар Филип.
Касаледжио баща е „човек, който контролираше всичко, до най-малкия детайл”, признава Пиетро Детори. Питер Гомец, известен журналист, главен редактор на интернет изданието на всекидневника „Ил Фато куотидиано”, смятан за един от близките сподвижници на „5 звезди“, си спомня, че когато попитал Джанроберто Касаледжио може ли да поработи над дизайна на сайта, той му отговорил: Добре, но искам аз да мога да решавам какво да се публикува. С това съвместният им проект приключва.
Иначе Касаледжио заедно с Питер Гомец, със съдията Ди Пиетро и с много други споделят обща неприязън към Силвио Берлускони, към вулгарното му поведение, сексуалните приключения, познанствата му с финансисти на мафията, объркващото преплитане на частните му интереси със заеманите публични длъжности…
По ирония на съдбата, разтърсващата операция Mani pulite в началото на 90-те разчиства пътя към властта на Кавалиере, който яхва вълната на всеобщото объркване сред италианците, открили колко корумпирана е всъщност политическата им класа. Повече от десетилетие след неочаквания пробив на Берлускони от 1994 г., и Касаледжио прави своя дебют на политическата сцена, използвайки като маска смешните физиономии на комика Бепе Грило.
Блог за Бепе Грило
Една вечер през 2004 г., след като гледа спектакъл на Бепе Грило в Ливорно, Джанроберто Касаледжио отива да посети този италиански Колюш[7] в ложата му. Той му предлага да обединят силите си, за да се преборят със „системата”. По онова време Грило мразеше компютрите също толкова, колкото и политиката, отбелязва с усмивка Емануеле Буци, журналист в „Кориере дела сера”. Казаледжио убеждава комика да си направи блог: Грило има харизмата и таланта, а Касаледжио – мозъка и дисциплината. Съвършена сплав.
Това е началото на приключението „5 звезди”, които като куршум пресичат италианската политическа сцена.
2005 г. – Бепе Грило започва да пише в блога си.
8 септември 2007 г. – първият Vafancullo Day[8] в Болоня.
4 октомври 2009 г. – официално представяне на Движение „5 звезди” в Генуа.
Февруари 2013 г. – „5 звезди” печели 25.5% от гласовете на парламентарните избори.
Юни 2016 г. – кандидатите на „5 звезди” печелят кметските избори в Рим и Торино.
Март 2018 г. – „5 звезди” печели 32.7% от гласовете на парламентарните избори и трябва да сформира правителство.
Разбира се, за всеки е очевидно, че това нямаше как да се случи без финансовата криза от 2008 г., без последвалите драстични мерки на строги икономии, без края на берлусконизма, настъпил с делото „Рубигейт“[9] и партитата „Бунга бунга”[10], без миграционната вълна, заляла Италия с над 750 000 души от 2011 г. насам. Това вероятно нямаше как да се случи и ако през 2007 г. PD (италианската лявоцентристка Демократическа партия) не отсвирва Бепе Грило с думите, че ако иска да бъде избран, трябва да си основе своя партия.
Оригиналността на „5 звезди” не се дължи на „дегажисткия“[11] популизъм, който взаимства както от дясно, така и от ляво. Неговата радикална особеност се крие във факта, че Касаледжио използва интернет така, както Берлускони използва телевизията. „5 звезди” са първото политическо движение 2.0 – без помещения, без структура, без конгрес, без партийно ръководство, без кадри. Всичко е онлайн така, както е във „Фейсбук” групите на „жълтите жилетки” или както е при чисто новата „Брекзит” партия, наскоро сформирана от британеца Найджъл Фараж.
Всичко е онлайн, хоризонтално, свободно, демократично. Но само привидно. В действителност, всичко е под контрола на онези, които управляват ИТ-инфраструктурата, Джанроберто Касаледжио и дузина негови служители, които днес са разпръснати на различни стратегически позиции във властта в двореца Киджи. Такива са Пиетро Детори и Масимо Бугани, които работят в екипа на Ди Майо, или Роко Казалино и Ник ил Неро, бивш тираджия, който започва да снима видеоклиповете, публикувани в блога на „5 звезди“. Тези хора осигуряват невидимото присъствие – и дистанционното управление? – извършвано от дома на Касаледжио до върха на държавата.
Размазващите медии
По думите на журналиста от „Ла Стампа“ Джакопо Якобони, автор на две книги – журналистически разследвания, посветени на „5 звезди“ (L’Esperimento и L’Esecuzione): Движението е дело на Касаледжио, първо на бащата, а днес на сина; Бепе Грило беше просто фасада. „5 звезди“ са огромна пропагандна машина, празна черна кутия, която е още по-опасна, тъкмо защото е празна. Защото не можем да ги атакуваме заради убежденията им, тъй като те нямат такива. Единственото им кредо е говоренето срещу елитите, които са непременно корумпирани, всичко останало подлежи на договаряне. Докато работи за Webegg, филиал на Olivetti, в първите години след 2000 г., Джанроберто е изучавал групова динамика и изграждане на консенсус. Впоследствие той се възползва от наученото.
Webegg фалира, но Джанроберто Касаледжио, който иначе е ужасен мениджър, се оказва ненадминат агитатор. Очевидно Якобони е смятан от „5 звезди“ за чумав. Движението институционализира понятието „размазващи медии“, като измисля „Журналист на деня“ – рубрика в блога на Бепе Грило, посветена на медийните врагове на „5 звезди“. Силата на троловете на организацията е впечатляваща. Когато президентът на Италия Серджо Матарела отхвърля първия състав на правителството на Джузепе Конте, в „Туитър“ започва координирана кампания – мигновено се изливат хиляди съобщения, свързани с някогашното убийство на президентския брат от мафията.
Липсата на политическа ориентация превръща „5 звезди“ в изключение в Европа. Както обобщава Джулиано да Емполи, есеист с леви убеждения: Първо опитахме с политици, после с бизнесмени като Берлускони, след това с хора от академичните среди като Монти. Сега е ред на обикновените хора от улицата.
Повечето от избраните от листата на „5 звезди“ са напълно непознати имена, спечелили първичните онлайн избори, понякога с десетина или стотина гласа, след което обаче се възползват от антиелитистката вълна, преминала през полуострова. Луиджи ди Майо, който днес е номер две в правителството, някога е бил от обслужващия персонал на стадиона „Сан Паоло“ в Неапол.
Касаледжио измисля „политическото селфи“ – тогава, когато няма нищо по-интересно от теб самия и е приятно сам да си обсъждаш проблемите. Джулиано да Емполи посочва: Най-опасното е, че цяло едно поколение от свръхсвързани в мрежата млади италианци се социализира в политиката по този начин – няма значение кой стои зад нея, гледа се формата, а не съдържанието.
Един ден, докато развива теории за властта на народа и за изчезването на „фалшивата“ представителна демокрация в полза на „истинската“ пряка демокрация, Джанроберто Касаледжио се похвалва по повод избраните представители на движението, че той е създал „аватари“.
Синът му Давиде пише Tu sei rete, книга, в която сравнява потребителите на социалните мрежи с мравки: Мравката не трябва да знае как функционира мравунякът, защото в противен случай всички мравки щяха да искат да заемат най-добрите и най-малко уморителни постове, като по този начин щяха да предизвикат проблем в координацията. Джулиано да Емполи въздиша: „5 звезди“ са сякаш „Кеймбридж Аналитика“, поела контрола над Републиканската партия в Съединените щати.
В „течно“ и „газообразно“ движение като „5 звезди“ най-важният въпрос се отнася до контрола. Неслучайно Джанроберто Касаледжио силно се възхищава на Чингис хан и Наполеон, двама завоеватели, които успяват да останат начело на империи, големи, колкото континенти…
Касаледжио не се колебае да изключи всеки, който нарушава правилата в „5 звезди“, а те забраняват на членовете да се срещат извън предписания формат и не позволяват да се проявява твърде голяма инициатива или независимост. Тази практика обаче престава да се прилага така често заради големия брой дела, заведени от изключени членове. Иначе „5 звезди“ продължава да подписва „договори“ с избраниците си, които ги принуждават да плащат глоби в случай, че не прилагат програмата му. Това е равносилно на въвеждането на задължителен мандат[12].
Освен това, Касаледжио е обвинен, че е манипулирал резултатите от онлайн гласуването, тъй като само той отговаря за компютърната поддръжка. Синът му категорично отрича. И вероятно с основание: най-голямото доказателство за това е, че Бепе Грило отстранява кандидатката за кмет на Генуа, тъй като решава, че тя не става за работата, въпреки че въпросната дама печели най-голяма подкрепа сред интернет потребителите. Ако резултатите могат да бъдат манипулирани, Бепе Грило не би се намесил така грубо в избора на симпатизантите си. Но, като цяло, липсата на независима контролираща и сертифицираща инстанция създава проблеми.
Синът – загадъчният „мениджър“
Съществува и друг механизъм, по който се влияе на резултатите – начинът, по който се задават и формулират въпросите. Това става явно преди време, когато от движението искат активистите му да се произнесат дали срещу партньора в правителството Матео Салвини трябва да се образува съдебно производство за „противозаконно задържане на мигранти“. Онлайн въпросът, формулиран с двойно отрицание, горещо подтиква анкетираните да спасят Салвини, независимо че Движението „5 звезди“ има за свое кредо депутатите да не се ползват с имунитет. Императивите на властта не са същите като тези на опозицията. Сега основната цел е да се остане за дълго време начело на системата, а не тя да бъде унищожавана.
Съдия Антонио Ди Пиетро обобщава по свой си начин еволюцията на „5 звезди“: Благодарение на Джанроберто Касаледжио и Бепе Грило, чрез вота си италианските граждани имаха възможност да изразят разочарованието си от корумпираната политическа система. Но след смъртта на Касаледжио и решението на Бепе Грило да се оттегли [през януари 2018 г.], движението загуби своя насочващ „фар“ и се превърна в партия като всяка друга. Давиде Касаледжио и Луиджи Ди Майо наследяват бащите основатели на „5 звезди“. Те се самопосочват за единствените основатели на организацията на Движение „5 звезди“.
В устава се посочва, че всички ИТ услуги на движението задължително се осигуряват от платформата „Русо“, влязла в употреба през 2016 г. Давиде Касаледжио е единственият основател на асоциацията „Русо“, единственият собственик на данните и на цифровия живот на „5 звезди“. И така цикълът се затваря.
Ако Джанроберто Касаледжио е загадка, то какво остава за Давиде, прекарал живота си в сянката на бащата? 43-годишен, затворен и потаен, запален по подводното гмуркане, владеещ перфектно два езика (майка му е англичанка), завършил маркетинг в университета „Бокони“ – миланското висше училище, където следва елитът. Баща му е „визионер“, а той е повече от „мениджър“. Давиде разполага офисите на асоциацията „Русо“ в някогашните помещения на семейната фирма, преместила се на другия край на „Златния правоъгълник“ – квартала на лукса и модата в Милано. От едната до другата част разстоянието е десет минути пеша.
Риск от конфликт на интереси
Именно в помещенията на „Русо“ Давиде Касаледжио посреща журналистите от „Монд“ – в апартамент на втория етаж на стара сграда близо до операта „Ла Скала“. Той е сърдечен, но смутен, оставя странното впечатление, че като че ли е в някакво противоречие със самия себе си, сякаш думите, които използва, ги казва някой друг. Когато говори за цифрова демокрация, сякаш присъстваме на упражнение по вентрилоквизъм, синът продължава да живее в сянката на бащата. Как да се справи с подобно предизвикателство? Като вдигне залога – ще наречем този случай „синдром на наследника“. Касаледжио младши настоява, че мястото му в историята на „5 звезди“ не подлежи на съмнение: Бях част от движението от момента на неговото раждане – от създаването на блога в началото на 2005 година. В скорошно интервю за „Ил Фато куотидиано“ той разкрива, че е присъствал на прочутата среща между баща му и Бепе Грило в Ливорно, състояла се през 2004 г. За това никой никога не е говорил. Снимките, удостоверяващи участието му на всички първи публични събирания, са от 2005 г. насам.
Фактът, че Давиде Касаледжио, който обикновено бяга от медиите, в последно време се е ангажирал с такава медийна кампания, се дължи на критиките, на които е обект, включително и вътре в движението. Смята се, че платформата „Русо“ не е особено надеждна – тя многократно става жертва на хакерски атаки – и е твърде скъпа за това, което предлага. Избраните депутати мърморят, че трябва всеки месец да плащат по 300 евро на асоциация „Русо“ за „текущи разходи“. Според изчисленията на Джакопо Якобони, това са 6.5 милиона евро за целия мандат на парламента. Хубава сума, но далеч не цяло състояние.
За момента обвиненията в незаконно обогатяване срещу Casaleggio Associati не са доказани. Семейната фирма реализира продажби от 2 милиона евро и трудно може да се каже, че е на печалба. Но мнозина посочват, че има сериозен риск предприемачът Касаледжио да изпадне в конфликт на интереси заради политическия лидер Касаледжио. Причината е, че правителството наскоро взе решение да създаде инвестиционен фонд, който да финансира стартъпи с един милиард евро с цел развитие на блокчейн технологията… а един от нейните най-ревностни адепти е Давиде Касаледжио.
Други обръщат внимание, че напоследък младият предприемач често е канен на конференции на Confindustria – италианското обединение на предприемачите. Давиде Касаледжио категорично отрича да извлича някаква полза от политическата си дейност: Моят бизнес щеше да е на по-голяма печалба, ако можех да му посветя цялото си време.
Събиране на лични данни
Според писателя Джулиано да Емполи, който посвещава на Касаледжио цяла глава от книгата си „Инженерите на хаоса“, истинското богатство на Casaleggio Associati са личните данни, събрани както през блога на платформата „Русо“ (която има 120 000 членове), така и през социалните мрежи. А за профилите на лидерите на „5 звезди“ във „Фейсбук“ са се абонирали милиони. Няколко дисиденти в движението, като евродепутатът Даниела Аюто, обвиняват Касаледжио, че иска паролите за имейлите и сметките на народните избраници от „5 звезди“. „Това е лъжа“, уверява ни Давиде Касаледжио и продължава: Доколкото ми е известно, такива неща не съществуват. На два пъти Касаледжио е глобен от италианския еквивалент на CNIL[13] за негарантирана защита на личните данни. От тогава насам председателят на висшия орган е в очакване на уволнението си…
По време на интервюто за „Монд“, Давиде Касаледжио настоява: няма да има промяна в правилата на играта в рамките на „5 звезди“. Ясно е, че каквито и вътрешните реформи да се направят в края на настоящата консултация, лимитът от максимум два мандата не подлежи на обсъждане. Винаги сме казвали, че политиката не е професия. Посланието е отправено към Луиджи ди Майо, който сякаш е готов да взриви ограничението, което ще го засегне в края на мандата на сегашното правителство. Касаледжио напомня, че с него ще трябва да се съобразят и след задаващия се разгром на изборите. Той би искал да посочи наследника на Ди Майо, който от своя страна се стреми да се еманципира и да запази властта си.
Едно е да се противопоставяш, а съвсем друго е да знаеш да управляваш – строго отсича съдията Ди Пиетро и допълва: Не споделям настоящата политика на „5 звезди“, тъй като движението продължава да обявява и обещава неизпълними неща. Най-добрият пример за това е катастрофалното управление на Рим от страна на кмета Вирджиния Раги, която за първи път влиза в политиката.
Изпитанията на властта също разпалват разногласия в движението, особено между поддръжниците и противниците на съюза с Матео Салвини. До този момент от съвместната коалиция печели най-вече „Лигата“, която успя да се вдъхнови от уменията на „5 звезди“ в социалните мрежи и в момента социологическите проучвания й отреждат първите места в класациите.
В крайна сметка, вместо да промени политиката – така, както мечтаеше Джанроберто Касаледжио, Движението „5 звезди“ се оказа услужлива машина, превръщаща разочарованите и въздържащите се от гласуване граждани, изповядващи леви убеждения, в избиратели, възкачили на власт крайната десница.
Кристоф Айад
Монд, 22.05.2019
Превод от френски Иван Николов
–-
[1] Едно от многото приложения на блокчейн технологията, която е метод за съхранение на информация в компютърна мрежа, са криптовалутите – биткойн, етериум, монеро и т.н.
[2] Месец и половина по-късно Лигата печели оглушителна победа на изборите за Европейски парламент и отношенията между двете управляващи Италия партии се влошават сериозно.
[3] Сенсимонизмът – направление в утопичния социализъм, кръстено на своя основател – френския философ Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон (1760 – 1825). Той е смятан за първия теоретик на индустриалното общество.
[4] Падания е общо название на Пиемонт, Ломбардия и други северни области на Италия. Идва от латинското название (Padus) на реката По, минаваща през областите. Терминът навлиза през 90-те години, когато партията на сепаратистите „Северна лига” настоява Падания да се откъсне от изостаналия земеделски Юг и създава парламент „в сянка” в Мантуа.
[5] Италианската версия на „Биг Брадър”.
[6] Лоана (1977) участва в първото издание на френското риалити Loft Story, разпространявано по M6. Тя е и първата победителка на шоуто и се превръща мигновено в звезда – висока, руса, с големи сини очи.
[7] Колюш е артистичният псевдоним на известния френски хуморист и комедиен актьор Мишел Жерар Жозеф Колучи (1944 – 1986).
[8] Vafancullo Day е нов неофициален национален празник, обявен от Бепе Грило. Названието му „Vaffanculo” означава „разкарай се“, употребява се и с идеята за „V“ – victory (победа), vendetta (отмъщение).
[9] Делото „Рубигейт“ срещу Берлускони е за секс с непълнолетна проститутка и за злоупотреба с власт. Названието му идва от сценичното име на мароканката Карима ел Махруг – „Руби, покровителката на мъжки сърца”, заради която премиерът е осъден на седем години затвор.
[10] Тези разгулни партита се организират в частната резиденция на Берлускони в Аркоре в околностите на Милано. На тях присъстват млади момичета, които, според свидетелските показания на едно от тях, са били принуждавани от Берлускони да правят стриптийз или секс с него, след което получавали или пари в плик, или банкови преводи по сметките си.
[11] Дегажистки – политически неологизъм, идващ от глагола dégager (fr.) освобождавам, разкарвам. Започва да се употребява около Арабската пролет, когато масово протестиращите, излезли по улиците на градовете в Тунис,Конго и др., настояват за оттеглянето от властта на президентите им.
[12] За разлика от представителния, този мандат е свързан с изпълнението на само определени предварително задачи.
[13] CNIL (Commission nationale de l’informatique et des libertés) – френската национална комисия за защита на личните данни в интернет.
