„Чернобил“ (Chermobyl), 2019, САЩ/Великобритания – HBO и Sky, 5 епизода, създател, сценарист и изпълнителен продуцент Крейг Мазин, режисьор – Йохан Ренк, продуцент Зане Уолънбърг, оператор Якоб Ире, музика Хилдур Гуднадоутир, в ролите: Джаред Харис, Стелан Скарсгард, Емили Уотсън, Пол Ритър, Джеси Бакли, Бари Кеоган и др. Излъчен по HBO от 6 май до 3 юни.
Най-сетне и аз преминах през ада и чистилището на „Чернобил”.
Гледах „В събота“ (2011) на Александър Миндадзе броени дни след 12 март, когато избухнаха първите взривове в атомната централа „Фукушима” след опустошителното земетресение в Япония. Съвпадението бе смразяващо. В първия руски игрален филм за трагедията в атомната електроцентрала „Чернобил” (всъщност, името й е „Владимир Илич Ленин”) аварията присъства като зловещ фон. Въпреки че нисшият партиен апаратчик Валера (Антон Шагин) е от малкото посветени с нареждане да мълчат, той е всмукан от „съботата на незнанието” с цялата лавинообразна стихия на почивния ден в Припят. Решен в карнавална стилистика, филмът фиксира късчета виталност и глупост, за да нагази, от една страна, в дълбоките води на руското пиянство, а от друга – да представи абсурда на съветската менталност. Индивидуалната воля е претопена от колективното несъзнавано и никой не е в състояние да предприеме каквото и да е. Миндадзе непрестанно изтласква реалния кошмар от кадъра, но талазите му облъчват и хора, и земя, и атмосфера…
Когато гледах минисериала „Чернобил“ на HBO и Sky, нямаше конкретна авария, но целият свят бе разтърсен от мащабното представяне на кошмара в нощта на 26 април 1986, огромната опасност за СССР и Европа, тактиката по отстраняването на последиците и изваждането на виновниците.
В пет серии по около час американецът Крейг Мазин и шведът Йохан Ренк са пресъздали паноптикума от грешки, некомпетентност, партийна схоластика, бюрокрация, пиене, знания, благородство, воля. И пагубна радиация. Представят с трилъров съспенс учени, бюрократи и обикновени хора, гледни точки и човешки съдби, търкания и примирия, колебания и решения. Сериалът започва със записването на касети с истината за аварията на ядрения физик проф. Валерий Легасов (Джаред Харис), опаковането им, изнасянето, скриването, връщането му у дома, поставянето на купичка храна за котето и самоубийството му. И във флашбек показва шока от пожара. И проследява интегрално последиците. Освен пламъците, дима и графита, истината за катастрофата става ясна чак в пета серия.
Младият пожарникар Василий Игнатенко (Адам Нагайтис) и съпругата му Людмила (Джеси Бакли) гледат огъня в нощта на 26 април. Той се втурва на работа. Любовта им е обречена. Людмила отказва да се съгласи. Любовта ще я отведе в Москва. Ориста – в Киев.
По заповед на фрустрирания Горбачов (Давид Денсиг) Борис Шчербина (Стелан Скарсгард), заместник-министър председател на СССР и шеф на Комитета по енергетика, оглавява правителствената комисия по ликвидацията на последствията от аварията. С него за Чернобил заминава и проф. Легасов – член на комисията. Във вертолета се оказва, че шефът е невежа и нарежда на учения да му обясни как работи един реактор. В началото Шчербина е дървена глава, но постепенно, в общуването с Легасов и храбрата му белоруска колежка Уляна Хамлюк (Емили Уотсън), започва не само да вдява, но и да взема важни решения. Това са тримата главни герои на сериала (Хамлюк е сборен образ на ядрените физици, подкрепяли Легасов). За първи път от великолепния „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер (1986) Емили Уотсън и Стелан Скарсгард са заедно.
Инженер Дятлов (Пол Ритър) е амбициозен идиот. Изпълнява повелята на директора на Чернобил (Кон О‘ Нийл) за осъществяването на задължителен тест. Неопитни младоци са замесени в чудовищна надпревара.
След като чак 40 часа след взрива жителите на Припят са евакуирани и всичко трябва да се обезвреди, младият новак Павел (Бари Кеоган), заедно с грузинеца Чибо, воювал в Афганистан (Фарес Фарес), и един арменец са отряд за избиване на домашни животни. Ужас. Любопитно е, че ирландецът Бари Кеоген изигра герой със същото име в „И после светлина“ на Константин Божанов.
Сериалът е заснет предимно в нисък ключ и с адски чувствителната камера на шведа Якоб Ире. Панорами и портрети, цигари и чаши водка, залети с бетон трупове и голи миньори, умиращи тела и войничета по покрива с графит, разговори между Легасов и Шчербина под зоркото око на КГБ се наслагват в картина на убийствения кошмар. Неприятно е за гледане, ала не отлепяш очи от екрана. Актьорите до един са удивителни. Музиката – и деликатна, и стържеща. За първи път гледам англоезичен екранен продукт, където съветската действителност и реалии са представени автентично. Дори руският език, който се прокрадва зад кадър, е истински. Не е за вярване, че „Чернобил” е първият сериозен проект на Мазин и Ренк. Сред масата източници, на които се опира сценаристът, са документалният роман „Чернобилска молитва“ (1997) на Нобеловия лауреат Светлана Алексиевич (например, линията на семейство Игнатенко) и текстове от Владимир Губарев – първият журналист, оказал се в Чернобил часове след аварията. Но имената им никъде не се упоменават. Самите те се отнасят радушно към сериала, въпреки че имат забележки.
С какво „Чернобил” спечели глобалната си слава? На първо място, с качественото си конструиране и заснемането като дълъг филм. И със своята актуалност. Независимо че разказва за събития отпреди 33 години, случващото се препраща към днешната немара към природата и истината. И още – въпреки че става дума за съветската машина за манипулация и безхаберността към човешкия живот, сериалът намеква за стратегии на днешни политици. Той се харесва и заради силата на характерите, и заради саможертвата на редовите хора в името на спасяването на милиони. Пък и катастрофата в Чернобил все още е обвеяна със загадки. Сериалът просто представя версия.
След толкова документални филми за Чернобил, след малко известния игрален „В събота”, през телевизията човечеството най-сетне съпреживя съветската ядрена катастрофа. Русия щяла да отговаря на удара. Да видим. Засега разполагаме с „Чернобил” – можете да го гледате по HBO GO.
