Някой помни ли Occupy Wall Street движението, развихрило се през есента на 2011? Сред инициаторите му бяха активистите от Anonymous, криещи се под маската на Гай Фокс[1]. Чудя се днес случайно ли мрежата заобича тази тъй обременена исторически личност? Гай Фокс е бил защитник на доктрината Dominium mundi, а тя е жива и днес, само дето политическото и духовно превъзходство принадлежи не на католицизма, а на световния капитал; „меката сила“ бива упражнявана не от папската ръка в кадифена ръкавица, а посредством дискретни препоръки и „бенчмаркинг“. Тези „работилници на духа“ – университетите, разните там НПО, тинк-танкове и медии получават своите насоки от новата „понтификална власт“ така, че „да карат хората да смятат лъжливата igni fatuus (блуждаеща светлина) за светлина на истината“, а когато „понтифексът“ е недоволен от някоя гражданска държава, той кара своите „елфи“, своите „омагьосани поданици“ „да щипят своите владетели, като проповядват бунт“.
Сигурно разпознахте препратката към Хобс и неговото „Царство на мрака“ и се питате – какво целя с нея? Да не би да сравнявам ситуацията днес у нас с тази в Англия по време на осемдесетгодишната война? Ни най-малко! Просто днешните медийни spectra, мрежови елфи, троли и демони много приличат на описаните от Хобс преди няколко века.
Но да ви върна тук и сега. Не знам дали забелязахте, че в разгара на лятото тази година ние, българите, останахме за няколко дни без държава – срина се един от най-важните й регистри, Търговският. Вместо да завалят оставки, държавата просто ни се извини за причиненото неудобство, а скандалът бързо утихна пред разразилия се нов скандал – т.нар. „Джи Пи гейт“ на сайта Бивол. За по-убедително с разкритията бе изиграна и пиеската „арест на разследващи журналисти“, но едва окопитила се, публиката бе разтърсена от нов, този път зловещ скандал: съвсем истинското убийство на Виктория Маринова. Преди още да разберем каквото и да било за нея, научихме, че е журналистка, разследвала „Джи Пи гейт“. И изобщо, „Джи Пи гейт“ е кардиналният проблем на държавата ни, ключ към всички останали. Заради „Джи Пи гейт“ арестуват и убиват журналисти. Светът стене от ужас пред „Джи Пи гейт“. Може би затова и никой не се учуди, когато Бивол бързичко цъфна в световните медии редом до Дафне Каруана и Ян Куцяк. Само дето в моргата лежеше друг… После стана ясно, че убитата не била точно разследваща, а интервюирала разследващите; и май даже не ги интервюирала, а само е излъчила интервю с тях в единствената емисия на чисто новото си предаване, на което била водеща. Ах, тези световни медии! Да не би да преписват репортажите си от нашенските форуми?
Междувременно версиите за убийството се разроиха. Политическият мотив отстъпи пред „джендър“ мотива. Етно-елементите само доразмътиха водата. А когато една малка част от все още способната да мисли публика си позволи да забележи, че при всичката тази воня и вой, няма и една снимка на убитата, моментално бе обвинена в лешоядство. Извинете, но преди време не бяха ли тъкмо Бивол, които публикуваха обезобразената глава на сарафовското камикадзе? Сякаш тогава ни беше важно. Не, не беше. Важно е днес. Лешояд е не този, който просто иска яснота, лешояд е този, който чевръсто утилизира нечия смърт.
Сериозната журналистика не допуска дори догадки, камо ли съзнателно подвеждане на публиката, а когато това се случва, не просто етиката куца, куца нещо по-страшно. Защото колко му е да заложим, насред всичките догадки, на още една: че поръчителите са не във властта, а сред най-яростните й обвинители.
Но има и нещо друго: насред цялата тази позорна радост, че светът най-сетне ни бил видял какви сме, никой ли не забелязва, че убийството на Виктория започва да се превръща в удобен повод за намеса в политиката на държавата ни отвън? Нека се месят! – чува се в мрежата. – Не може да бъде по-лошо. Може, може. Винаги е по-лошо, когато натискът срещу властта идва не от гражданите на една държава, а от ГайФоксовците й.
–
[1] G. Fawkes е водачът на Барутния заговор през 1605 г. в Англия – може би най-сериозният заговор на английските католици, врагове на Реформата, срещу краля им Джеймс I.
