Да целунеш лакътя си

Д
„Северно сияние“ (Aurora Borealis: Északi fény), 2017, Унгария, 104 минути, режисьор Марта Месарош, продуценти: Ищван Маджор, Андреа Козма, Гюл Тогай; сценарий: Марта Месарош, Золтан Янчо, Ева Патаки; оператор Пьотър Собчински младши, в ролите: Мари Тьорьочик, Илдико Тот, Франциска Тьорьочик, Йожеф Вундерлих, Антонио де ла Торе и др. Награди: на публиката от Чикаго

Не проумявам защо „Северно сияние“ на Марта Месарош (1931) не е показван поне фестивално у нас. Твърде любопитно изследване на човешкото оцеляване и „съвместяването“ на времето, където паметта пари, както обикновено при унгарската майсторка.

Филмът започва с целувка между момче и момиче, а кадърът ще се показва още няколко пъти. Отново, както в „Осиновяване“ (1975) или „Те двете“ (1977), на фокус са женски отношения. Но тук не са свързани с еротизъм, нито с феминизъм, а с проумяване на дълго крити тайни между майка и „дъщеря“.

В унгарското селце Медер възрастната Мария (Мари Тьорьочик) получава писмо от Москва и след като го прочита, изпада в кома. Дъщерята Олга Кунц (Илдико Тот) е изтъкнат адвокат във Виена с пораснал син и сложен брак с испанец (Антонио де ла Торе). Когато пристига в болницата, лекарят й казва, че никой не може да целуне лакътя си и така не дава гаранции за събуждането на старицата. Действието се прехвърля през 1953 – в Медер е заточен аристократът Акош (Йожеф Вундерлих), с когото младата красавица Мария (Франциска Тьорьочик) има пламенна връзка. На път да избягат във Виена, те са хванати от трима съветски войници, които убиват младежа, а девойката изнасилват поред край трупа на любимия й. Във филма се отбелязва, че във Виена и Долна Австрия по време на съветската окупация имало около 240 000 изнасилвания. Когато все пак стига във Виена, Мария е спасена от Щефан Кунц (Хари Принц), който по-късно става неин съпруг, но това само се споменава в началото. Там тя се сприятелява с братовчедката на Акош Едит Цимерер (Ева-Мария Просек), която има злочеста връзка с офицер от руския север. И двете раждат сами по едно и също време. Едит е отведена, а когато руснаците идват за бебето й, Мария извършва нещо непростимо. Междувременно възрастната жена се събужда, лекарят отбелязва, че е целунала лакътя си, а дъщерята настоява да научи скритата истина. И е тръпно, и е болезнено. В търсене на отговори, Олга и Антонио отиват чак в Мурманск, където виждат северното сияние.

Жесток и емоционален, филмът продължава историческата линия в киното на Марта Месарош на тема семейство и тоталитаризъм. Сред многото заглавия се откроява трилогията от 80-те „Дневник за моите деца“, „Дневник за моите любими“ и „Дневник за моите родители“. Родена в Будапеща, но заминала като малка за СССР с родителите си, тя е изпитала на гърба си емигрантската орис и сталинските репресии. Самата споделя: „Баща ми беше скулптор, искаше да открива художествена академия в Киргизия и заминаха с майка ми. Разстреляха го през 1937. Бях малка и нищо не знаех за това. Имах късмет, че след войната дойдоха унгарците и ни прибраха“.

Сега разказва за любов и мъченичество, грях и стоицизъм. Разделен на два времеви пласта, филмът е на моменти фрагментарен, но линията на оцеляването е изведена силно. На екрана се говори на унгарски, немски, руски, английски. От филм за травматичните рекапитулации на третата възраст, Марта Месарош съгражда пъзел от частиците чудовищни манипулации на историята. Актрисите са приятни, но магнитът на „Северно сияние“ е поразителната Мари Тьорьочик (1935), в чиито очи блести любов, ненавист, инат…

На въпрос за заглавието, Марта Месарош отговаря: „Защото във филма има герои от Мурманск, а там има северно сияние. Исках заглавието да е символично“. Филмът не достига мащаба на най-силните й филми, но си струва да се види как жена на 86 режисира твърдо и съвременно.

За автора

Геновева Димитрова

Геновева Димитрова е филмов критик, дълги години редактор и филмов наблюдател на вестник „Култура”. Сега е член на екипа и филмов наблюдател на К.

Категории