Световна премиера на Aus Licht в Амстердам
Някога Щокхаузен нарече Licht/Светлина (1977-2003) „скок в ничия земя”. Твърдеше, че за да го направи, са му нужни изпълнители с манталитет на „войници-по време-на-служба”.[1] Сетих се за това, когато в дните между 31 май и 10 юни влизах в импровизираното фоайе на Gashouder Amsterdam. Видях усмихнати доброволци да кръстосват и раздават диплянки към спектаклите на Aus Licht[2] (От/из „Светлина”) – първия по рода си модел за интегрално изпълнение на седемдневния оперен цикъл от немския композитор по негово либрето и указания за цветове, танц и хореография на движенията.
В спретнатия, без излишни думи, пътеводител по лабиринта на мегатворбата нямаше и едно забравено име. И нито едно не изпъкваше в по-едър шрифт. Самият автор на музикалния тотален театър беше упоменат в азбучен ред. Като войник.
Това не попречи личността с най-голямо влияние върху развитието на европейската музика от втората половина на ХХ век отново да предизвика шум сред музикалните критици – макар че събитието Aus Licht беше предизвестенo още през 2017 г. на пресконференцията[3], с която няколко музикални институции застанаха твърдо зад идеята на Пиер Оди.
Композиторът се е погрижил приживе да даде право Космогонията му да се изпълнява в различни мащаби и варианти, каза режисьорът и тогавашен интендант на Националната опера.
Ако Щокхаузен беше доживял Holland Festival 2019, може и да би се чувствал „войник“ в редиците на внушителната армия (около 500 души, казва статистиката) от изпълнители и организатори, които се бяха заели с неговата партитура. За тях Licht е кралско съкровище от идеи.
Композиторът смяташе, че прави крачка отвъд Пръстенът на нибелунга. Съмнение няма само доколкото той задмина Вагнеровата романтична, в смисъл на пренатоварена с людски страсти, митология. Ритуално разиграният мит от Щокхаузен проследява еволюцията на човека в безполово космическо създание, в завоалиран разказ, не лишен от автобиографични данни[4], който, под влияние на различни традиции (индийската драма Катхакали, японския жанр Гагаку), алегорично тълкува епизоди от Сътворението.
Персонажите са трима. Трояка – с глас/инструмент/цвят – е и появата на Михаел, Ева и Луцифер пред зрителя-слушател.
Същите характеристики са каркасът на новия тридневен цикъл. На всички етапи до реализацията на проекта решаваща дума в селекцията Aus Licht са имали ангажираните в нея изпълнители. Зад борда на окончателната версия са останали по-трудно реализуемите идеи (от Freitag, например, звучи само електронното встъпление). В замяна на това, сцени от шестте други опери са интегрирани в отлично споен драматургичен план: два акта и заключителния дял от Donnerstag; първа-втора-трета сцени от Samstag; първа сцена от второ действие, плюс втора и трета сцени от третото действие на Montag; първите три сцени от Mittwoch; целия втори акт от Dienstag; втора сцена от Sonntag.
Слушателите имаха да се преборват с 21 от общо 29-часовата акустическа музика. Още пет часа електронна музика ги посрещаше и изпращаше всеки ден съгласно оригиналната й роля на встъпление (Поздрав/ Grüss) и финал (Раздяла /Abschied).
Залата-домакин на световната премиера: огромният цилиндричен газов резервоар от бившия индустриален комплекс в Амстердам, побра най-пъстрата публика, която някога съм виждала по време на фестивала. Сред любопитните да видят и чуят маратона от Щокхаузен имаше пънкари, скромни пенсионери, ексцентрици, хора изкушени и други с девствен слух. Еднакъв беше само ентусиазмът, който изпращаше изпълнителите. Сред тези 400-500 души (статистика) известните формации, специализирани в новата музика, бяха Нидерландският камерен хор и Капела Амстердам. А най-многочислените участници в състава на Aus Licht бяха подбрани от висшите заведения по изкуствата в Хага, Ротердам и Манчестър. Ядрото бяха възпитаниците на Master Аus Licht [5] – сред тях българският пианист Иван Павлов с виртуозната солова партия на Synthy-Fou в заключителната сцена от Invasion-Explosion mit Abschied (Инвазия-Експлозия с раздяла); и тенорът Георги Стоянов с вокалната партия на Михаел.
Чух фантастични сола, ансамбли и оркестрови изпълнения. В „Kathinkas Gesang als Luzifers Requiem” (Песен на Катинка като Реквием на Луцифер), например, флейтата с тембър на райска птица в ръцете на Марта Гомес Алонсо (Ева, облечена в черен котешки костюм) стигаше до драматични изстъпления. Свита от шестима изпълнители на ударни беше застинала върху подиуми около публиката. Статуите в блестящи Spacewar (популярна видеоигра от 1962 г.) ризници, каквито едва ли сте виждали, бяха забравили, че имат сила за forte-fortiissimo. Те разпръскваха по някой и друг метален звук – ей такава една, прозрачна дантела обвиваше флейтовия магически пантеизъм. Разбирате, че е изкуствен, но не ви дразни, защото музиката тече непринудена и естествена.
Michаels Reise um die Erde (Пътешествието на Михаел около земята) предизвика сензация с първокласния американски тромпетист Джеръм Бърнс. Изправен високо в средата на оркестъра като оратор пред гигантска аудитория, Бърнс с достойнство сочеше с инструмента си посоките на света. Тромпетът-Михаел се„изповядваше“ и „разказваше“, а отзивчивият оркестър реагираше на екзотичните му пътешествия моментално с какво ли не: джаз, звуци от въображението на Щокхаузен, гамелан… След това една среща-блян на Михаел и Ева (басетхорн в далечина) превърна разказа в „реална“ интимна близост „тук-и-сега“. Мелодията на двата персонажа-инструмента (тромпет-басетхорн) отлетя, докато цветовете им замираха. Далеч, далеч…
Не бяха малко музикантите, които са повярвали на Щокхаузен, че …в състояние на особена възбуда и висше напрежение… обединяват звуците в един свещен акт на съпричастност с божественото… (Щокхаузен). „Браво!“ за техните стриктно премерени акробатически звуци от всякакви ударни, дървени и медни музикални „оръдия“, за достойните вокални аlter ego с гласовете на Георги Стоянов (Михаел), Пиа Данила (Ева), Оуейн Браун (Луцифер) и незабравимите мистични хорове от невинни гласове в Mädchenprocession – Шествието на момичетата (Nationaаl Vrouwen Jeugdkoor) и Engel Procession – Шествието на ангелите (Капела Амстердам) във финала на трилогията.
Чух и кратки, но наистина небесни вокализи, впечатляващи боботещи диалози и високата класа акапелно майсторство на Нидерландския камерен хор в Welt-Parlament – Световния парламент.
Ако преводът на автобиографични факти в легенда е разбираем в контекста на оперната традиция, същият, мисля си, остава уязвим аспект от комплексната футуристична идея на цикъла. За звуково-визуалното решение на Aus Licht обаче ще потвърдя обратното. Пиер Оди постави представата на Щокхаузен за вечна спирала на дните от седмицата в сферично пространство. Gashоuder Амстердам се оказа безпогрешен приют за „космическата” игра на звуци, тембри и цветове.
Бледо оцветена тъмнина, пронизана от лъчи, е първото, което публиката вижда още от входовете към „храма” на Утопията. Веднъж попаднали в него, сетивата ви се активират автоматично: Огромен екран и два по-малки срещу него мултиплицират вълни от „дифракцията на светлината, от която произлизат всички цветове“ (Щокхаузен). Второто е непрекъсваемият синхрон между основния цвят в светлинната гама (различна за всяка опера[6]) и жужащия електронeн бурдон: „Поздравът” на Щокхаузен вибрира на екран, оттенъците му се преливат в продължение на 4-5 часа (средното времетраене на дяловете от оперната трилогия).
Част от лъчите тръгват от главата на тяло, монтирано в централната точка на купола. Други идват от невидими за окото източници и пипалата им се впиват в пода. Асиметричната лъчиста мрежа-хармония от разцветки и техни нюанси сменя констелациите си с ритъма на музиката. Схванах смисъла й като паралел на единната тонова формула, от която израства пространствената музика.
Щокхаузен е композирал музика „извън времето“ и явно е разчитал, че мащабите на неговия звук (неограничени) омагьосват сетивата. Така е.
„Най-радикалният и утопичен проект в историята на музикалния театър“ (Пиер Оди) e опит в мултимедийната драматургия. Нейният фактически автор е колективът на Aus Licht, който е реализирал хореографията, светлинната партитура, интерактивното видео, документалната картина, дизайна, костюмите и звука. Всеки специалист с по няколко асистента и (тон-) режисьора за обработката и проектирането на електронния звук/ светлина: всеки е бил плътно до режисьора, докато той е сглобявал и изглаждал театрално-визуалното пространство (mise-en espace).
Въздушният обем на газовия резервоар беше максимално разигран, теренът – функционално осмислен за свободно движение на различни по численост състави, един след друг. Според плана за една или друга сцена, подиумът се разпростираше до „безкрая“ или се свиваше обратно в плоска ивица.
Всъщност, подиумите бяха два – един срещу друг, с екрани, които мултиплицират образ, видеодизайн и документални филмови епизоди.
Пиер Оди беше заложил на съответствията: реалността на сцената се дублираше в трептящи отражения. Всяко движение на певците, инструменталистите и актьорите се уголемяваше на екран, разлагаше се в смътни и напрегнати очертания или се деформираше в магма от репетативни, уж твърди, а де факто плаващи очертания.
Свиреше се, играеше се, танцуваше се фронтално, пътьом, между-около-и зад гърба на публиката Разтегленото темпо на движенията и жестовете, предписани от композитора, са донякъде и визитната картичка на стила, с който Пиер Оди в последно време имитира театрализирани религиозни шествия (Мистерии).
Зрителите бяха обърнати с гръб, друг път косо или с лице към високи метални стелажи. Докато те гледаха и слушаха как фамилиите на саксофони, тромпети, тромбони, и ударни (Luzifer’s Dance); или Нидерландският хор (Световен парламент) изпращаха посланията си от „висините“, диригентите водеха изпълненията най-малко забележимо: от местата си, някъде между наблюдаващите спектакъла.
Никой поотделно в залата не беше зрител на пълната (идеалната) картина. Как, например, изглеждаше битката между Луцифер и Михаел, която ансамблите, „въоръжени“ с емблематичните за двете сили тромбони и тромпети, водеха в движение, разделени на симетрични, равночислени групи (Инвазия-Експлозия); как изглеждаше живата композиция от седем хора в разнопосочни редици около четиримата солисти във финала на Шествие на ангелите? Тези и други картини, предполагам, са били достъпни за окото на камери или на въображение с птичи поглед.
По-важно е, че огромна публика успя да чуе и види есенцията от резултата на доживотния опит на композитора …да произвежда модели, които провъзгласяват състоянието (на света – С.Н.), след разрушението.
Щокхаузен го е казал точно. Licht е модел (тоест, не е религиозно послание), който асоциативно се опира на античната представа за космоса: идеално Битие, организирано с тонове. Новото в „космическата Музика“ Aus Licht е старо начало, вдигнато на нова спирала. Без орнаментиката, която кичи звука на флейтата (Ева), капризните импровизации на нежния тромпет (Михаел) или войнствения тромбон (Луцифер), тоновите алегории, за които Щокхаузен се е произнесъл, че са Superformel(Супер формула), „матрица и план на микро- и макро-формата” – са кратки мелодии. Да, съставките им са развити майсторски. Понякога ги чуваме като импровизирани арабески (но са точно изписани). Зашеметяващи звуци, ритми, динамики, темпа, намеци за тоналност; пластове от музика – кратки, по-дълги, неузнаваемо разтеглени в гигантската поредица от сцени: всичко това е под контрол; едно изкуство на композицията, което е изпитан немски патент от времето на Бах до Вагнер и след него.
Вярата на Щокхаузен в обединяващата сила на музиката му е неделима от същата традиция. Но Aus Licht е вярно копие, не само що се отнася до символическия „край” на една глава от музикалната история. Холандската версия е отличен образец на тоталния театър, какъвто Щокхаузен приживе е описал.
Скок в бъдещето?
То е винаги по-друго, отколкото един Zukunftkomponist (композитор на бъдещето) може да си представи. Това, което Щокхаузен е прозирал в десетилетията до 2003, отдавна пое пътя си в различни, художествено несъизмерими посоки. Кой знае, някой ден и изкуственият интелект[7] може да има силата да създава Cosmische Konzepte in Durchkomponierеnde Grossform. (Космични концепции в композиционно непрекъсваемата голяма форма) Дали слушателят ще открива в тях вечни идеали, нека решават генерациите на бъдещето зад хоризонта.
Амстердам
[1] Щокхаузен в интервю за подготовката на Donnerstag aus Licht в Хага (Volkskrant, 10.12. 1982).
[2] Фестивална копродукция на De Nederlandse Opera с участието на Хагската Консерватория. Музикално ръководство и съвети по драматургията от Катинка Пасвеер и Сузана Стивънс-Янинг ( Stockhausen Stiftung für Musik); диригенти: Адриан Хегер, Джефри Скидмор, Даниел Реус; mise-en-espace: Пиер Оди; декор и светлина: Урс Шонебаум; костюми: Войчех Джеджич; видео: Крис Кондек, Роби Войгт; драматургия: Клаус Бертиш.
[3] За тази конференция информирах читателите на в. Култура в броя от 3 февруари 2017.
[4] Michaels Jugend – Младостта на Михаел (първи ден от трилогията Aus Licht) започва с картини от травматичното детство и юношество на композитора.
[5] Майсторският клас в Хагската Консерватория (2017-2019) се ръководеше от генерацията музиканти, които Щокхаузен е възпитал: Катинка Пасвеер (флейта), Маркус Щокхаузен и Марко Блау (тромпет), Сузана Стивънс-Янинг (кларинет), Саймън Щокхаузен (композитор саксофонист, дигитално пиано).
[6] Предписаните от Щокхаузен цветове на космическите сили са синьо (Михаел); светлозелено, обогатено с оттенъци на мъгливо бяло, опал и сребро (Ева); бляскаво черно/синьо-зелено (Луцифер).
[7] Летният фестивал на изкуствата в Амстердам включи в програмата си Actress X Stockhausen SIN [X] II, една преработка oт Дарън Кънингам (псевдоним Actress) на хоровата композиция Welt–Parlament (Mittwoch aus Licht, 1995). Чух този експеримент с гласове, електроника и изкуствен интелект в изпълнение на автора, Young Point (Al), Nederlands Kamerkoor с дир. Робърт Еймс; и пианистката Ванеса Бенели Мосел. Мога да кажа само, че Actress се опитва, образно казано, да прохожда.
