Референдумът в Румъния, с който трябваше да се промени конституцията на страната, така че да се забранят еднополовите бракове, се провали. В края на втория изборен ден – 7 октомври – румънската Централна избирателна комисия обяви, че активността е 20,41%, а за да бъде референдумът признат за валиден, в него трябва да участват над 30% или поне една четвърт от всички имащи право на глас.
Румънците гласуваха дали дефиницията за семейство трябва да се промени и досегашното полово неутрално определение – „връзка между „съпрузи”, да стане „връзка между мъжа и жената”. В навечерието на референдума анализаторите коментират, че зад него се крие нещо друго.
Първо, защото в румънския граждански кодекс бракът отдавна ясно е дефиниран като връзка между мъжа и жената. И второ, защото наскоро Конституционният съд в Румъния излезе с решение, че сключеният в чужбина брак между двама души от един и същи пол трябва да бъде признат и на територията на Румъния.
Откъде започва всичко? Преди три години Михай Георгиу, лидер на „Коалиция за семейството”, обявяващ себе си за представител на застрашеното мнозинство, започва инициативата за промяна на румънската Конституция. Коалицията му е подкрепяна от Румънската православна църква, с чиято помощ се събират над трите милиона подписа, необходими за свикването на референдума. Патриарх Даниел призовава вярващите да подкрепят референдума в специално послание, което се чете всяка неделя във всички черкви в Румъния. Епископите обявяват, че свещениците ще призоват вярващите в края на неделната служба на 7 октомври да се насочат директно към избирателните секции. Поддръжник на всенародното допитване е и управляващата Социалдемократическа партия, която през септември променя законопроекта за референдума, така че да може да се гласува два дни.
Траян Данчу – румънски журналист, живеещ в Кьолн, вижда зад референдума плебисцит срещу Европа.
„Коалиция за семейството” се състои от голям брой малки и големи неправителствени организации, подкрепяни от анти-ЛГБТ групи от САЩ и Русия, които са обявени за разпространители на реч на омразата. В същото време евангелската църква на германското малцинство в Румъния призовава към бойкотиране на референдума.
Преди референдума правителството взима противоречивото решение да не използва в него мерките срещу нарушения от последните парламентарни избори. Така подадените гласове няма да се регистрират електронно и да се централизират и ще се премахне една възможност за предотвратяване на изборните манипулации. Въпрос на спестяване на разходи или нещо друго?
Преди да бъде въведена защитната електронна система, много хора в Румъния гласуват многократно, а в избирателните списъци редовно са включвани и починали. Но изборните измами не са единственото слабо място на крехката румънска демокрация: през 2016 г. лидерът на Социалдемократическа партия Ливиу Драгня получава двугодишна условна присъда заради опит за манипулация на изборите. Много румънци подозират, че на референдума ще бъдат тествани изборни машинации, които след това ще се приложат на президентските и европейските избори догодина.
Очаква се подкрепените конституционни промени да осигурят на Драгня спокойствие: както за партията му, която според социологическите проучвания се радва на все по-отслабваща подкрепа, така и за спорните реформи в съдебната система, но преди всичко за него самия. Популярността му в момента е осем процента. Една от причините за това е, че към момента срещу 55-годишния Драгня се водят няколко разследвания: обвиненията се простират от корупция, през злоупотреба с европейски средства, до създаване на престъпна група. За да избегне нови съдебни присъди, Драгня подтиква управляващата си коалиция да променя закони чрез извънредни разпоредби и се стреми да подчини съдебната система на своите желания. Той използва мнозинството в парламента, за да поддържа и разширява собствената си власт.
В последно време това бе усетено пряко от Лаура Кьовеши, ръководител на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния. Нейните разкрития причиняваха на Драгя главоболия. През май тя бе свалена от поста си. Драгня и последователите му водят мръсни кампании с цел да принудят критиците си да замълчат, независимо дали те са журналисти, опозиционно настроени граждани или проевропейският президент Клаус Йоанис. Всички видяха докъде могат да стигнат Драгня и съмишлениците му, когато на 10 август в Букурещ мирният протест на повече от 150 000 граждани бе смазан от жандармерията.
Но онова, което е особено изненадващо, е, че за разлика от Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша, силният румънски лидер остава незасегнат от критиките на Европа. Когато преди две години Драгня поведе румънските социалдемократи в предизборната надпревара за парламента, той получи обществената подкрепа на европейските социалдемократи, сред които бе и тогавашният председател на Европейския парламент Мартин Шулц. Това стана независимо от факта, че в онзи момент Драгня бе с условна присъда за изборни измами.
И до днес германските социалдемократи рядко критикуват на висок глас румънските си партийни другари. Партията на Драгня продължава да е част от общата Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. И в момента никой не мисли за нейното изключване. Все пак отношенията с румънските съпартийци невинаги са напълно „безконфликти”, но те се чувстват защитени поради факта, че споделят „общите ценности като свобода, справедливост и солидарност, както и ангажираност с демократичните принципи, върховенството на закона и мира.
Ди Цайт, 05.10.2018
