Димитър Тъпков – към корените

Д

Времето, личността и творчеството на Димитър Тъпков (12.07.1929 – 07.05.2011) по повод 90-годишнината му

Бел. ред. В разговори проф. Димитър Тъпков е споменавал, че е потомък на учители и затова сигурно е станал и той учител. Така казваше – учител. Бе – и досега е – учител във всичко. За рода му и за израстването му като личност разказва неизвестни досега факти текстът на неговия племенник и ученик Велислав Заимов.

Още няколко думи за композитора Тъпков.

Един от най-важните в българската музика. Откроил се е в нея още съвсем млад, изградил своя стил с изключително информирана модерност, която никога не е късала или отричала връзки с българската традиция. Общуваше чрез музиката си, както говореше – лаконично, точно, афористично, често иронично, с кратки метафори или сравнения, които само подсказваха дълбините на извънредна, респектираща култура. Удивление будят широтата на интересите му в третирането на жанровете (писал е във всички), неговата оригиналност в сгъстения, лаконичен, концентриран подход към традиционни форми, маниера му да свързва епохи през конструктивни идеи („разговаряше” в музиката си с колеги от времето на барока, та до нововиенската школа), изисканият вкус към определени поети, който е вложен и в най-малката детска песен, и в донеслата му световна слава Кантата за мира. Прекрасни страници музика, в която специфичният му почерк създаде своите пространства за звук и тембър.

Беше много рядък вид музикант-интелектуалец, съсредоточен в специфично българското, за да го отличи и положи в европейски контекст. Правеше го, както всичко друго, с което се занимаваше през изпълнения си с непрекъсната работа живот – без много шум, делово, професионално, завършено. Сигурно е, че европеецът на бъдещето ще почувства необходимост да се вслуша в музиката му, в гласа на този голям композитор.

Самият Димитър Тъпков беше съвършен гражданин на Европа, българин. Изключителна личност, незаменима!

Е. Д.

Към корените

Родовото име Тъпков произлиза от личното Тръпко (умалително от Търпо и Търпимир – пожелателно да бъде търпелив) с изпаднало „р“ под влияние на детския говор. Произходът на този род е от Енидже Вардар. Там е роден и дядото по бащина линия на Димитър Тъпков, на когото той е кръстен. Димитър Константинов Тъпков (Енидже Вардар, 1842 – Солун, 1899) е бил учител в Лерин, Прилеп и Солун. Със съпругата си Василка Мирчева (Прилеп, 1865 – София, 1950) имат трима сина и две дъщери. Вторият им син Кирил Димитриев Тъпков (Солун, 1885 – София, 1941) е бащата на композитора Димитър Тъпков.

Кирил Тъпков е завършил Френския колеж в родния си град Солун. След двегодишно учителстване в Серското педагогическо училище завършва класическа филология в Университета La Sapienza в Рим. По същото време по-големият му брат Драган Тъпков (Прилеп, 1883 – София, 1951) следва архитектура в Неапол и живопис в Рим. Първата година от следването си двамата се издържат със спестените пари от двегодишното си учителстване преди това. До 1912 година Кирил Тъпков работи като учител по латински и френски език в Битолската гимназия. По онова време, до средата на 1913 година, българските учители в Македония и Тракия (все още в границите на Османската империя) се назначават от Българската екзархия, чието седалище е в Цариград. През юни 1913 година, в края на Междусъюзническата война, при влизането на гръцката войска в Солун, животът на двамата братя като български учители е застрашен. Те успяват да се укрият в подземието на Католическия колеж в града и след това, с помощта на директора на колежа, отпътуват с кораб за Венеция, а оттам, през Австро-Унгария и Сърбия, успяват да се доберат до България. Тук Кирил Тъпков преподава една година в Шуменската гимназия, а от 1914 г. – в различни софийски гимназии, във Френския колеж и във Военното училище. Работи също като преводач в Комисията по репарациите след Първата световна война, като издател на списание „France – Bulgarie”. Сътрудничил е и на Константин Сагаев (баща на композитора Димитър Сагаев и на музиковеда Любомир Сагаев) в списанието му „Обществена обнова“. Кирил Тъпков умира в София през 1941 година на 56 години.

Съпругата му Донка Бошнакова (Стара Загора, 1893 – София, 1983) е дъщеря на пощенския чиновник Стефан Бошнаков (Горна Оряховица, 1861 – София, 1929) и Мария Гарванова (Стара Загора, 1875 – София, 1966). През 1893 година Стефан Бошнаков е преместен на работа в София, където семейството си построява къща на улица „Цар Асен” № 44. Донка Бошнакова завършва два университета в Брюксел със специалности математика и социални науки – история, география и естествена история. Работи като гимназиална учителка една година в Шумен, а след това – в различни софийски гимназии – предимно по математика, но също и по останалите си специалности. С Кирил Тъпков имат две деца: Василка Тъпкова – Заимова (1924 – 2018) и Димитър Тъпков.

Ако трябва да се търси някаква музикална наследственост у Димитър Тъпков, то би било откъм майка му. Тя самата обичаше да припомня, че в прогимназията по „пение“ им е преподавал Панайот Пипков, а в гимназията – Добри Христов. Участвала е в гимназиалния хор и след завършване на средното образование самият Добри Христов отишъл при баща й, за да го увещава да я пусне да учи пеене в Италия с държавна стипендия. Баща й обаче отказал. Тази професия му се виждала несигурна. Смятал дъщеря си за „умна глава“ и я пратил на свои разноски да следва математика в Брюксел. Тя, от своя страна, решила да посещава и някакъв Свободен университет, откъдето получава и втората диплома. На нейно място за Италия заминала съученичката й Надя Тодорова, която по-късно става известна певица – мецосопран с международна кариера и професорско място в Музикалната академия.

И двете деца на семейство Тъпкови, Василка и Димитър, са завършили целия начален, прогимназиален и гимназиален курс на Френския колеж в София (разделен на девически „Свети Йосиф“ и мъжки „Св. Св. Кирил и Методий“, закрит през 1948 г.) като пълни отличници през всичките години. Обучението е било твърде строго и много сериозно. И двамата знаеха френски по-добре от средностатистическия днешен французин, особено по отношение на граматиката. Познаваха и значително количество френска литература. Успоредно с обучението в колежа, Василка е учила частно пиано в продължение на осем години, а Димитър – цигулка от шест до дванадесет годишен. Тези музикални занимания се прекъсват със смъртта на баща им през 1941 година. Оттогава започва и трудното материално съществуване за семейството. През 1944 година двуетажната къща на улица Цар Асен, която Кирил Тъпков построява за бъдещото си семейство през 1923 година в двора на тъста си, е разрушена при поредната бомбардировка. Една от малкото оцелели вещи е пианото August Roth. Може да се каже, че този факт в тогавашните условия има решаваща роля за бъдещия композитор. Небезизвестният летец Радул Милков, извършил заедно с Продан Топракчиев първия военен разузнавателен полет над Одрин през октомври 1912 година, живееше някъде наблизо и беше познат на семейството. Именно той, заедно с петнадесетгодишния Димитър Тъпков, изравят и почистват пианото, паднало от втория етаж в мазето. По кутията на инструмента имаше белези и пукнатини, но нямаше повреди в механиката. Радул Милков е имал и някакво музикално възпитание, защото някъде между 1956 и 1958 година съм го виждал и чувал да свири на същото това пиано съчинен от него самия „Марш на авиаторите“.

Димитър Тъпков завършва Френския колеж през 1947 година и по настояване на майка си постъпва в Политехниката (днешния Технически университет). Там учи само две години, през което време продължава да се самообразова музикално и да прави композиционни опити. Тогава майка му започва да проявява разбиране към музикалните му наклонности. Успява да се свърже с някои от видните ни композитори, за да потърси съвета им дали синът й има необходимите качества да се отдаде на композиторското поприще. Изглежда, че получава някакво уверение, защото през 1949 година напуска Политехниката и постъпва в тогавашния Теоретичен отдел на Музикалната академия. Следващата година кандидатства наново и постъпва за втори път от първи курс в новооткрития клас по композиция. Негов преподавател става Марин Големинов. Не мога да кажа дали просто е бил разпределен при него, дали студентът е избрал професора или професорът – студента. Така или иначе, това е щастливо стечение на обстоятелствата, тъй като музикалният светоглед на Тъпков е най-близък до този на Големинов, а останалите тогавашни професори – Веселин Стоянов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев – са твърде различни. Може да се каже, че Тъпков възприема и развива по своему стилистични черти и похвати от Големинов. По различни житейски причини Тъпков не е овладял на задоволително ниво нито един музикален инструмент, но познаваше в най-големи подробности всички оркестрови инструменти, включително пръстовки, грифове и т. н. Обучението му по цигулка е прекъснато на дванадесетгодишна възраст, но във Френския колеж получава възможност сам да изучава останалите инструменти, използвани от ученически оркестър. В Музикалната академия изучава и арфа. През 1955 година Димитър Тъпков завършва класа по композиция с дипломна работа „Концерт за флейта и оркестър”.

Едновременно с композиторската си дейност, след 1956 година почти до последните си дни Димитър Тъпков работи в две направления:

административно: зам.-главен редактор в БНР (1956-1962), организационен секретар на СБК (1962-1965), директор на Софийската опера (1967-1970), зам.-директор на Научното обединение по изкуствознание към БАН (1972-1979), ректор на Българската държавна консерватория – днес Национална музикална академия (1979-1982), зам.-председател на Комитета за култура – днес Министерство на културата, директор на Фестивала „Софийски музикални седмици“ (1997-2007).

– педагогическо: в продължение на 50 години е преподавал симфонична оркестрация (от 1961) и композиция (от 1971 до 1996) година в НМА; доцент от 1971 и професор от 1976 г.; симфонична оркестрация във ВМПИ – Пловдив (1962-1964); различни теоретични дисциплини в Шуменския университет (1996-1998); композиция в АМТИИ – Пловдив (1998-2011).

Може да се каже, че той имаше собствен подход на преподаване, особено по композиция. Стремеше се да предаде „занаята“ според естествената нагласа на студента. Позоваваше се на световната музикална култура, включително и на най-новите течения. Дори и някои явления да не бяха по вкуса му, той беше убеден, че те трябва да се познават от чисто професионален интерес. Държеше на единство на стила и на логика в архитектониката. Еклектиката беше за него проява на лош вкус. Сред най-изявените му възпитаници се открояват Румен Бальозов (1949-2019), Александър Кандов (р. 1949), Стефан Мутафчиев (1942 – 1997), Андрей Диамандиев (р. 1961), Ясен Воденичаров (р. 1964), Юлияна Тошкова (р. 1965), Милен Панайотов (р. 1967), Григор Паликаров (р. 1971), Владимир Влаев (р. 1980), Петър Керкелов (р. 1984).

За музикалния светоглед на Димитър Тъпков е писано немалко. Самият той, макар и накратко, е излагал възгледите си по различни поводи. Стремял се е и практически чрез творчеството си, и теоретически чрез педагогическата си дейност да внуши връзката между микро- и макроструктурата, да насочи мисълта към явлението предсказуемост – непредсказуемост в развитието на едно произведение: слушателят да може в някаква степен да предугади това, което трябва да последва във времето. Крайната предсказуемост неизбежно води до скука, а крайната непредсказуемост – до хаос. Златното сечение между двете крайности е именно ключът към съвършената композиция, която трябва да е и стилно издържана с логична фактура, където всеки елемент тежи на мястото си.

Хвърляйки поглед върху цялостното творчество на Димитър Тъпков, човек не може да не забележи, че то се движи твърде праволинейно. Няма резки обрати или несъвместими крайности. Навсякъде преобладава симфоничният начин на мислене, изискващ цялостна организация на изразните средства и единен подход. Естествено, всяка творческа личност претърпява някакво развитие или поне промени във времето. При Тъпков също може да се проследи такава линия: от Струнен квартет № 1, Концерт за флейта и оркестър и Увертюра „Повест за Беласица“ – през Концерт за оркестър, Струнен квартет № 2 и Квартет за флейта, виола, арфа и чембало – до третите симфонии, Шест миниатюри по картини от Жул Ренар, Четири епитафии за симфоничен оркестър и соловите сонати за всички оркестрови инструменти.

Не би било излишно да се споменат и някои личности, с които Димитър Тъпков поддържаше приятелски и творчески връзки. Това би допълнило представата за него и като личност, и като творец. От композиторите това са Марин Големинов, Филип Кутев, Парашкев Хаджиев, Александър Танев; а в по-ранни години и Веселин Стоянов, починал през 1969 година. Не може да не се спомене големият наш диригент Васил Стефанов, изпълнил и записал голяма част от симфоничното му творчество – той беше най-ревностният изпълнител на българска симфонична музика. Бих добавил също и Недялчо Тодоров – цигулар, виолист, дългогодишен професор в АМТИИ – Пловдив. На почти всички по-горе изброени личности Димитър Тъпков е посветил свои творби, а в памет на приятеля си Георги Мутафчиев, концертмайстор в Софийската опера, е създал триптих за женски хор „Посвещение“ по стихове на Александър Геров.

Съчиняването на музикално произведение не е никак лесно, но далеч по-трудно е уреждането на изпълнението му. По този втори показател Димитър Тъпков никак не блестеше; нещо повече – казваше, че след окончателното изписване на партитурата губи интерес към новосъздаденото. С други думи, композицията бе за него нещо самодостатъчно. Останалото не е задължение на пишещия ноти. Ето защо не е странно, че в архива на композитора има неизпълнявани творби, въпреки че през по-голямата част от живота му изпълнението на българска музика беше задължително. Такава беше държавната културна политика.

Преди години, търсейки в архива му някои ръкописи, попаднах на две неизвестни за мен кратки камерни опери: „Подслушан разговор“ и „Омагьосаният принц“. Надявам се в обозримо бъдеще те да бъдат сценично поставени.

За автора

Велислав Заимов

Категории