
„Творба без автор“ (Werk ohne Autor), 2018, Германия/Италия, 189 минути, сценарист и режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк, продуценти: Квирин Берг, Кристиян Хенкел фон Донерсмарк, Флориан Хенкел фон Донерсмарк; оператор Калеб Дешанел, художници: Силке Бур, Тарезия Анна Фикус, Маркус Нордерман; музика Макс Рихтер, в ролите: Том Шилинг, Себастиан Кох, Паула Бир, Саския Розендал, Евгений Сидихин и др. Награди и номинации: Leoncino d ‘Oro Agiscuola и на младежкото жури от Венеция, номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“.
Немецът Флориан Хенкел фон Донерсмарк (1973) отново изненадва. След спорния авантюрен американски трилър във Венеция „Турист“ (2010, римейк на френския „Антони Зимер” от 2005), той отново (след бомбастичния си дебют „Животът на другите“) се завръща към историята на своята страна. На фокус е най-прославеният (и най-продаван) немски художник Герхард Рихтер (1932), през чиято съдба Фон Донерсмарк изследва близо четвърт век и три политически системи. Имената са сменени, както и фактите, но много фрагменти от биографията на художника съвпадат.
Филмът започва с бомбардировка на Дрезден по време на Втората световна война. Малкият Курт Барнерт (Каи Корс) е заведен от красивата си леля Елизабет (Саския Розендал) на изложба на „изроденото изкуство”, организирана от нацистите, където вижда работи на Кандински. Но девойката е особена – например, може да изпадне в екстаз от групово натискане на автобусни клаксони или да седи у дома гола. В точно такъв момент казва на Курт: „Никога не отвръщай поглед“, откъдето идва англоезичното заглавие на филма Never Look Away. Според нацистката политика за „чиста раса“ обаче, различната Елизабет трябва да изчезне. Първо е натикана в лудница, после – стерилизирана и накрая – умъртвена в газова камера. Вината за това вероломство е на гинеколога проф. Карл Зеебанд (Себастиан Кох). Бащата на Курт, който е учител, всячески се опитва да избегне членство в нацистката партия, но накрая се прекършва. И това малодушие му коства работата след падането на Хитлер. Студент в Дрезденската художествена академия, където властва социалистическият реализъм, Курт (Том Шилинг) се запознава с Елизабет (Паула Бир), но я нарича Ели, за да не повтаря името на любимата си леля. Тя е дъщеря на проф. Зеебанд, успял да се спаси, помагайки при раждането на бебе на офицер от КГБ (Евгений Сидихин). Под крилото му старият нацист отново е на предна линия. Когато руснакът е отзован, професорът и съпругата му заминават за Западна Германия. Скоро след тях от ГДР избягват и Курт и Ели, а стенописите, нарисувани от него, са заличени. В Дюселдорф той отново е студент, но вече при известния авангардист проф. Антониус ван Вертен (Оливер Мазучи), чийто прототип е Йозеф Бойс (човекът с шапка). Курт настоява да се занимава с живопис, но е стъписан колко различно е съвременното изкуство в свободна Германия – с абстракции или инсталации, всеки търси нов и ефектен начин за себеизразяване. След разни експерименти той успява да се изяви с картини по фотографии, на една от които напластява образите на леля си и проф. Зеебанд.
Изобразявайки човешки съдби и травми на фона на исторически катаклизми, както беше в „Животът на другите“ (победител на ЕФА, с „Оскар“, „Сезар“ и BAFTA за чуждоезичен филм), Флориан Хенкел фон Донерсмарк се занимава с идеологическите манипулации, фалшифицирането на биографиите, незаличимостта на злото, проекциите на събитията в националното съзнание. Ако в „Животът на другите“ разправата с режима в ГДР е обърната по-скоро към американците, отколкото към самите немци, в „Творба без автор“ се изваждат универсални внушения от заниманието с нацизма, социализма и демокрацията. За разлика от дебюта му, злодеят си остава злодей. Въпреки че на моменти действието се разводнява, като цяло филмът е плътен и силен. Щеше да спечели, ако бе с двайсетина минути по-кратък. Заснет е живописно и въздействащо. Ако в „Животът на другите“ Себастиан Кох играеше жертвата, тук е смайващ като противния проф. Зеебанд – външно привлекателен и лъскав, той е себичен, жесток, високомерен и жалък. Колкото и да прекроява биографията си, героят му си остава нацист. Младият синеок Том Шилинг с одухотворено лице е прекрасен в ролята на влюбения в Ели и изобразителното изкуство Курт. Може и да не прилича визуално на своя прототип, но съумява да извади бушуването на въпросите и амбициите му по време на ранните му търсачества. Прочее, със заниманието с концептуалното изкуство и амбициите му да обеме света и да го промени, макар и в началото на 60-те години на ХХ век, филмът препраща към шведския „Квадратът“ на Рубен Йостлунд, но без язвителност.
Флориан Хенкел фон Донерсмарк е потомствен аристократ, живял и учил в Ню Йорк, Берлин, Франкфурт, Брюксел, Оксфорд (там изучава политически науки, философия и икономика). Любопитно е, че е бил студент и в Инжерно-строителния институт в Санкт Петербург. За филма си споделя: „Опитвам се да покажа някакви критични моменти от историята, без да се правя на последна инстанция. В края на краищата, в Германия сега живеят 83 милиона и всеки навярно има свой възглед за историята на страната и на немската нация. Роден съм през 1973 г. и знам, че моето поколение няма единна гледна точка върху историята на Германия. Това вероятно е свързано със семейството, с впечатленията от детството, с родителите и корените“.
И „Творба без автор“, както и „Животът на другите“, не е приет еднозначно в Германия. Пък и прочетох, че и Герхард Рихтер не е особено позитивно настроен към него. Но безспорно е важен филм. И би трябвало да се види.