В края на май 2019 една относително непозната и категорично непопулярна сграда спечели второто издание на Българските архитектурни награди, организирани от Камарата на архитектите в България (КАБ). Къщата за гости към винарска изба “Кастра Рубра” не е от сградите, които шестват из социалните мрежи, няма я в популярни уеб платформи като Archdaily, а архитектите й (“ZOOM Studio” и Тодор Обрешков) не обичат светлината на прожекторите върху себе си. И все пак, в рамките на година и половина сградата, строена в периода 2013 – 2018, беше номинирана в WhATA Awards в категорията “Сграда на годината”, а малко след това беше включена и в българската селекция към европейските награди за съвременна архитектура “Мис ван дер Рое”. След първото място в наградите на КАБ 2019, тя е на път да се превърне в популярна сграда, макар че това не е нито замисълът на проекта, нито е в духа на неговия прецизен архитектурен аскетизъм. И все пак, сградата заслужава – както наградата, така и популярността.
В България има достатъчно архитектурни награди – инвеститорската “Сграда на годината”, която се връчва от 2002, националната награда “Архитектон” на Съюза на архитектите в България, множество награди за интериор и дизайн, организирани от списания и онлайн организации, алтернативни иронични награди като WhATA Awards. Но Българските архитектурни награди на КАБ са нещо ново. Какво представляват всъщност те?
Всяка уважаваща себе си професионална архитектурна организация по света обикновено раздава годишни награди за най-добри сгради. Наградите на британската RIBA или на американската AIA, например, от години се следят навсякъде, а призьорите им влияят далеч отвъд границите на родината си. Българската Камара на архитектите направи пилотно издание на свои награди през пролетта на 2018 с активен сайт, двустепенна селекция и международно жури, а архитектите сами трябваше да предават проектите си в определен срок и формат. Като за първо издание, правилата бяха малко по-екстравагантни – разрешено беше архитектурните студия да участват със свои сгради, завършени през последните 10 години. Така, измежду 41 предадени проекта, финалисти станаха вече познати сгради, които позволиха на Камарата да има стегната архитектурна селекция под ръка, когато през есента им се наложи да предложат български номинации за Европейските награди за съвременна архитектура “Мис ван дер Рое”.
Победител през 2018 стана един малък проект – “Демократос”, за реновиране на залата на училище “Св. Св. Кирил и Методий”, Свети Влас, от стандартно в алтернативно учебно пространство, а архитектите от студио “Think Forward” спечелиха в мощна конкуренция с останалите финалисти – известни и вече награждавани по други поводи сгради.
През пролетта на 2019 Архитектурните награди на КАБ показаха устойчивост и се завърнаха с второ издание. Предадени бяха 46 проекта, а от тях за втори кръг бяха селектирани 15. След представяне на тези 15 проекта от авторите им пред международно жури бяха раздадени 4 специални и една голяма награда. Специалните награди за:
– Офис сграда “Десизо Мони” към шивашка фабрика в Плевен (Архитекти: “АиА Архитекти”);
– Ново площадно пространство на Крайбрежната алея, Варна (Архитекти: “Arhis Project”: Георги Бачев и Добринка Петкова);
– Мобилна къща “Колелиба” (Архитект: Христина Христова);
– Ресторант в Белоградчик (Архитекти: Студио “DESET”).
А голямата награда, както вече стана ясно, беше дадена на Къща за гости към винарска изба “Кастра Рубра” в село Коларово.
Сградата е място за настаняване и винен туризъм само с 9 стаи, хотелска дневна-ресторант и малка дегустационна. Разположена сред напеченото от слънцето поле на харманлийското село Коларово, тя показва как съвременната българска архитектура може да бъде вписана ненатрапчиво в природната среда, да не доминира, а да носи спокойствие и усещане за небрежен, сякаш случайно постигнат уют. Къщата представлява три стъпаловидни обема от камък и видим бетон, които стоят стабилно вкопани в склона. Свързани са от напречен коридор-тунел със стълби и драматично, добре овладяно горно осветление. Влиза се на най-горното ниво директно в хотелската дневна, оттам коридорът води до деветте стаи и дегустационната, разпределени на долните две нива. Всеки обем има поредица от големи прозорци-витрини, отворени надолу към долината и старите лозарски масиви, с които е известно село Коларово. Едновременно с това обаче напречни каменни стени дават уединеност на стаите, а озеленените покриви – възможност всяка стая да излиза директно на терен сред сухите треви на тракийското поле. Всяка стая е и различна (интериорите проектират “ZOOM Studio” и студио “dontDIY”) и въпреки че някои са претрупани от мебели или дървени ламперии, а други са почти празни, с огромни стъклени бани и много бетон, общото усещане в сградата е за умело овладян аскетичен минимализъм. Всъщност, това е и едно от най-големите достойнства на тази къща за гости – нагледният урок, че добрата архитектура не е и не трябва да бъде демонстрация на излишна архитектурна храброст и показен лукс, а може да бъде постигната само с няколко прости материала, отношение към средата и добър детайл. Нещо, което е необходимо да започнем да виждаме не само в такива малки частни проекти, но и в публичните пространства навсякъде около нас.
Любопитното е, че и тази година проектите, състезаващи се в Архитектурните награди на КАБ, не бяха само от 2018, а организаторите бяха разширили обхвата до сгради, завършени през последните 2 години. Ако Наградите се завърнат и през 2020, тогава вече няма как участващите да не са само сгради от 2019. И именно тогава ще придобием истинска представа за лицето на съвременната българска архитектура – година по година, проект по проект. И ще имаме истинска статистика кои са нашите добри и кои са лошите ни архитектурни години.
Анета Василева
P.S. Още едно архитектурно събитие привлече общественото внимание в края на юли 2019 – получаването на грант от 185 000 долара за план за консервация и управление на бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа. Грантът е отпуснат от мощната американска фондация “Гети” и е част от нейния проект “Keeping It Modern”, с който тя вече 5 години помага за опазването на ключови сгради на модернизма по цял свят. Това архитектурно събитие в български контекст е многозначно и многопластово и тепърва ще събира различни мнения и реакции. Именно затова то ще бъде тема на архитектурната колонка в първия брой на вестник “К” след лятната ваканция.
А.В.
