Френският социолог Еманюел Тод в интервю за германското списание „Дер Шпигел”
– През 1976 г. в книгата си „Финалният крах” (La shute finale) предсказахте края на съветското доминиране, като се основавахте на анализа на демографското и общественото развитие. Тази смела за времето си прогноза веднага ви донесе международна известност. Наистина ли вярвате във възможността Евросъюзът днес да се разпадне?
– Днес Европа е в плачевно състояние: тя се разкъсва на части, разединена и нещастна. Европейските управляващи елити са обхванати от чувство за безпомощност. Това, което наблюдаваме сега, ме кара да изпитвам горчивина. Но то изобщо не ме учудва. Всичко беше предсказуемо. Нещо повече, беше неизбежно.
– Но защо? Та нали след Студената война Евросъюзът непрекъснато се разширяваше и ставаше все по-привлекателен. Струваше ни се, че той дълго време укрепва единството си, докато най-накрая не стана пълноценен политически съюз.
– Аз съм привърженик на антропологичния възглед за историята. Пренасянето на част от сътрудничеството на европейските нации на равнище ведомства беше едновременно амбициозна и разумна задача. Въпреки това, като специалист по семейни структури, нравствени системи и начин на живот, никога не съм вярвал в романтичните представи, че всички европейци са еднакви в културен план и че Европа може да стане еднородна зона. Европа става жертва на собствената си сакрализация и прекалено себенадценяване.
– Къде и на кой етап открихте признаци на разпадане?
– Фактически през 1992 г., когато проектът за валутен съюз придоби конкретни очертания и се появи идеята за окончателното обединяване на континента чрез въвеждането на единна валута. Тогава си казах, че Европа тръгва по грешен път.Тъй като от този момент европейската метафизика влезе в противоречие със световните реалии.
– В началото нямаше много възражения срещу еврото. Те идваха главно от технократите и икономистите.
– Струва ми се, че те не схващаха същността на нещата, макар и да бяха прави. Въпреки марксистките хипотези, ходът на историята не може да бъде сведен само до икономическо развитие. Някои ключови промени се извършват в по-дълбоки слоеве на обществения живот. Европа вероятно отново е заплашена от разцепление в различни нейни части, защото политиката и политикономията, като доминираща идеология, не взеха предвид разнообразието на континента. На французите им беше казано да заприличат на германците. Но те не могат, дори и да искат. На германците им беше отказано правото да си останат германци. Пренебрегваше се фактът, че Германия работи по-ефективно от Франция и е способна на значителни колективни усилия. Отричаше се и това, че в Германия се раждат много по-малко деца. Такива и други аналогични особености могат да бъдат намерени почти във всички страни. Европейската идеология преобладава над практическия подход. ЕС се оказа в задънената улица на отричането на реалността.
– В Париж, както и в Берлин, зазвуча една и съща антикризисна мантра: повече Европа, повече комунитаризация, повече смелост, за да се върви напред. Вие какво предлагате?
– Невъзможно е да разберем чувството на тревога, преобладаващо на европейския континент, ако зациклим на двата най-важни принципа от началото на процеса на европейско строителство: вярата във водещата роля на уж доминиращата икономика и хипотезата за общото развитие на страните по пътя към единно потребителско общество. Там, където икономиката би била двигател на историята и където европейските страни биха адаптирали икономическите си постижения от север на юг и от запад на изток, проектът би бил успешен. Но нашият свят е съвсем друг.
– Този процес беше успешен в течение на десетилетия, беше извървян определен път към сближаване на условията на живот. Защо не се получи адаптация в политически и културен план?
– Теорията за сближаването работеше, докато Западна Европа първо не преодоля икономическото изоставане от САЩ, а после не започна да мечтае за интеграция на Източна Европа. Впрочем, тази тенденция тръгна назад. Движението към неравенство продължава, за което допринася и доктрината за свободната търговия и глобализацията.
Свободната търговия не създава автоматично голямо процъфтяване за всички, а тласка развитите страни към ожесточена конкуренция, което в крайна сметка води до икономическа и търговска война – нещо, което преживяваме в момента. Валутният съюз в Европа рязко утежнява последствията от свободната търговия: всички са длъжни да участват в една и съща надпревара, бидейки на различно ниво на развитие.
– За Германия по-нататъшното съществуване на Европейския Съюз отдавна се смята за задача на държавата. Нито един германски политик не иска да го смятат за нарушител на европейското спокойствие.
– Не го отричам. Често са ме обвинявали, че съм противник на Германия. Но не е така. Напротив, аз много обичам Германия. Но това, което ни е необходимо в Европа, е здравомислеща Германия, осъзнаваща ролята си. И не само Германия носи отговорност за кафкианските преобразувания в ЕС. Но нейната тежест е важен фактор, защото Германия е ориентирана към всеобщите ценности, които пак тя отхвърля и които неизбежно оказват своето влияние на ситуацията.
– Защо? Ние по-скоро имаме впечатлението, че Германия трябва да поеме своята отговорност.
– Аз съм французин, но като учен, за разлика от моите съграждани, не съм подвластен на постулата за някакъв абстрактен всеобщ човек, представляващ наследството от Френската революция. Въпреки всеобщността, човек живее в различни семейни, социални и религиозни системи, които определят конкретното му съществуване. Всяка система и култура представляват възможно решение за неопределеността на човешкото съществуване. Всяка има своите предимства и недостатъци. Икономиката трябва да се възприема като съзнателна надстройка, обаче нейната концепция зависи от несъзнателни и подсъзнателни процеси. Абстракцията, опираща се на концепцията за всеобщността, повлече след себе си катастрофални последствия за Европа. Германия е принудена да се ориентира към някакъв абстрактен Запад, който отстоява догмата на индивидуализма и вярва във всеобщите закони и икономически похвати.
– При цялото ни уважение към вас, не изпадате ли в метафизика и национална мистика? Не търсите ли някаква германска същност или германска душа, която изолира страната от останалата част от Европа и от света?
– Догматизмът, липсата на мярка и високомерието са черти, присъщи на германците, поне според другите. Именно това за пореден път видя Европа във връзка с миграционната криза и авантюристичното поведение на Ангела Меркел. Внезапното нарастване на значимостта на Германия в Европа и в света, което беше не резултат от съзнателен план, а по-скоро неизбежно последствие от обединението и икономическата ефективност, на първо място издигна страна, която вече не смяташе себе си за лидер на ЕС. Германия веднага беше заслепена от две абстрактни идеи: американският икономически универсализъм и френският политически универсализъм. Както и да е, онова, което тя можа да предложи на европейските партньори в условията на финансова криза, бяха нейните собствени икономически мерки, които отразяват авторитарен и неравен социален ред със силна интеграция на индивида.
– Това не е непременно грешно.
– Но тези мерки не бива да се прилагат догматично. В Италия и Гърция социална икономика по германски образец е напълно лишена от смисъл. Във Франция понятието „ордолиберализъм” сега устойчиво се асоциира с германската репресивна икономическа политика и се възприема също така отрицателно, както „ултра” или „неолиберализъм”. Опитите да се утвърди успешната за Германия икономическа концепция върху икономическите основи на тези в Италия и Гърция, различаващи се от нейната, могат само да увеличат различията между нациите.
– Сигурно не сте забравили, че валутният съюз не е резултат от германска военна хитрост.
– Разбира се. Това беше напълно неотговарящ на действителността опит на френските социалисти на Франсоа Митеран да изградят бастион на пътя на икономическата доминация на Германия. Но за всички би било за предпочитане Германия да поеме гъвкаво лидерство, което да вземе под внимание съществуващите антропологични и културни различия на континента. Въвеждането на икономически и юридически норми, еднакви за всички, може да е безупречно издържано от гледна точка на нравствеността, но на практика се превръща в кошмар за всички.
– Никой не иска европейска уравновиловка, не и канцлерът. Нейната политическа реторика отбелязва не само единството, но и разнообразието на Европа. А различията на обществата по отношение на ценностите и формите на организация са азбучна истина. Защо тогава все пак се сблъскваме със спиралата на нарастващо отчуждение и недоволство?
– Защото универсализмът на доходите изисква да се игнорира антропологичното разнообразие на света. Икономизмът се нуждае от еднакво възприемане на обществата. Но когато обществата се оказват в състояние на конкуренция помежду си, те са принудени да се приспособяват и се оказват под заплаха от разпадане; и така или иначе, се капсулират.
– Глобализацията като средство за борба с национализма предхожда ли завоя към диалектиката?
– Икономическото напрежение в Европа означава, че италианците, англичаните, французите и германците се завръщат към природата си. Те по естествен начин си припомнят ценностите си и първоначалните си особености. Ако свободната търговия отива твърде далеч, тя спомага за всеобщата ксенофобия, неограничения либерализъм и национализъм. Картината на внезапното отстъпление към собствените граници и внезапният крах се явиха пред Европа и целия свят в лицето на президента на САЩ Доналд Тръмп.
– Разпространена е представата, че националната същност на народа не може да бъде разбрана чрез науката. Какви дълбинни и обективно съществуващи структури водят към запазването на различията между европейските нации, макар всички да се опитват да си подредят живота и да постигнат процъфтяване?
– Естествено, националната идентичност не може да бъде свеждана до народопсихологията. Както и да е, различията в семейните системи съществуват от каменната ера, развиват се през цялата история на човечеството и до ден днешен оставят дълбока следа върху манталитета, ценностите, обичаите и поведението. Те са много по-древни от религиите, които по сложен начин си взаимодействат с тях, доколкото всяка религия се произнася по въпросите на сексуалния живот, възпроизводството, отношенията на мъжа и жената.
В известен смисъл, семейството и религията формират дълбинната основа на обществата, докато политиката и историята са на повърхността, в сферата на съзнанието. Нацията е само съвременна и закъсняла форма на човешка интеграция в група, без която животът на хомо сапиенс от древни времена, от епохата на ловците и събирачите, би бил просто немислим.
– Нима съвременните семейни системи не са навсякъде еднакви, а влиянието на религията не е намаляло из цяла Европа?
– Да, но политиците не осъзнават, че семейните структури в зависимост от характера на режима в страната – либерализъм или авторитаризъм, индивидуализъм или социализъм, равенство или неравенство – на свой ред формират политическите ценности, идеологиите, подходите в образованието и икономическите динамики. Аз не принизявам икономиката, логиката на пазара съществува. Но не бива да забравяме, че човек не живее в празно пространство, че притежава възможности и преследва целите, поставени от семейството, религията и образованието. В тази перспектива, социалният живот излиза извън рамките на обикновената интеграция в икономическата система. Националната принадлежност е структурна константа, която трябва да имаме наум, а не да фантазираме за възможното й изчезване, както си мечтае за това елитът на глобализацията.
– В народния протест от несъзнателното ли произтича националният порив, разтърсващ всички основи?
– Страхуваме се, защото политикономията насила разпространява фалшиво съзнание, което пренебрегва или нарича остарели дълбинните слоеве на националния живот. Първичният приоритет беше наречен вторичен, причината и следствието си смениха местата. Смятам, че това фалшиво съзнание най-ярко е изразено в Германия, тъй като от времето на зверствата на националсоциализма тя се страхува от своите отличителни черти. Но тя не може да се промени. Възходът на „Алтернатива за Германия” ми се струва резултат от продължителния процес на потискане и отричане на действителността, а също и на тенденцията елитът да забравя историята.
– Има сериозни основания да се опасяваме от определени наклонности на Германия. Но в какво се състои предполагаемата антропологична особеност или дори другост на Германия?
– Германия е особена, но в никакъв случай не уникална страна. Трябва да отбележим, че исторически немскоезичният свят не е територия на нуклеарното семейство, което е характерно за САЩ, Англия и някои части на Франция. Нуклеарното семейство в чист вид представлява женена двойка и нейните деца, които, вече пораснали, напускат родителския дом и формират в брак независими семейства. Този тип семейство, който обхваща англосаксонските страни и парижкия регион, е предимно либерален, индивидуалистичен, феминистичен. Съществува също тип семейство, в който е облагодетелстван синът, най-често най-големият – той наследява по-голямата част от семейното имущество. Този тип е характерен за Япония, Корея, Германия и Каталуния, а също и за Югозападна Франция. Това говори ли ви нещо?
– Не мислите ли, че вторият тип семейство изглежда проблематичен в съвременната епоха? Какво става с такива ценности, като свободата и равенството? Съжителството на поколения под един покрив и неравностойният подход към правото на наследяване вече практически не са присъщи на съвременното градско общество.
– Ценности като авторитет, йерархия, неравенство, дисциплина и класификация на индивида в семейната група, колкото и да е странно, преживяха упадъка на големите селски семейства, където те открито имаха своето място. В Европа след изчезването на религиозната практика до ден днешен са останали зомби-католицизмът и зомби-протестантството. Във всички случаи, в началото на третото хилядолетие можем да отбележим следните две явления: В нациите, където в семействата преди е съществувала приемственост, днес се наблюдава икономически и технологичен динамизъм, но същевременно те преживяват дълбока демографска криза, която води до застаряване на населението и недостиг на квалифицирана работна сила.
– От времето на Просвещението Западът гради представата за себе си върху образа на независимия индивид, който свободно взема решения и действа без външни ограничения. Вие наистина ли искате да определите като причина за днешната криза контраста между семейното предприятие и зоните, където са се утвърдили егалитарните семейства?
– Културното и философското равняване по идеала за свобода се оформи от само себе си. Подсъзнателната приемственост на ценностите на племето и нуклеарното семейство заплашва да разцепи „Западния свят”. След 1945 г. тя се определяше в по-голяма степен от военната победа на САЩ, отколкото от истинска културна близост. Завръщането на ценностите авторитет и неравенство в много европейски страни придава на континента едновременно и стар, и нов облик. Либералната демокрация се превръща в куха концепция, лишена от своите основополагащи ценности, тоест, от народния суверенитет, равенството на народите и тяхното право на щастие. Тези преобразувания и възходът на „нелибералната демокрация” не могат да бъдат разбрани откъснато от хипотезата за завръщането на антропологично потиснатото семейно несъзнателно. Семейният авторитаризъм, често подсилван от религиозното наследство, доминира в локалните европейски общества и връща политико-идеологическата карта към състоянието й в периода между двете световни войни.
– Германия доста дълго относително успешно се съпротивляваше на антилибералните тенденции в демокрациите. Защо тя, против волята си, все повече се превръща в техен пример?
– Авторитарната и колективна култура в Германия позволи да бъдат замразени заплатите и да се създаде политика на намаляване на инфлацията с цел повишаване на конкурентоспособността на предприятията, която е националистическа по своята насоченост. Тук пак бих искал да напомня, че всяка икономическа дейност има антропологично основание. Формирането на огромно положително салдо във външната търговия в страна, където раждаемостта е само 1,46, не чертае светли перспективи за бъдещето. Немските политици губят много време за обсъждане на дребни детайли, но не успяват да изработят обща линия, общ проект. Може да си мислите каквото си щете за Доналд Тръмп, но за едно той е прав: нарече Китай и Германия врагове в световната икономическа война.
– Искате да кажете, че Германия има само един добър и верен приятел – Франция?
– Тръмп създаде условия Европа да скочи в неизвестността. Решението на САЩ да обърнат гръб на Европа и неприкритата враждебност на Тръмп към ЕС могат да породят усещането в Германия и Франция, че те са лидерите на независима Европа. С всички рискове, произтичащи от подобно поведение. Опасността от възгордяване и страхът от свободата могат да ни върнат към по-далечната история на Германия и Франция.
– На този етап нещата изглеждат така, сякаш Еманюел Макрон иска да завлече и Ангела Меркел след себе се.
– Както ми се струва, Макрон произхожда от дребнобуржоазния френски елит, който се държи напълно безотговорно, тъй като е лишен от възможността реално да взема решения в икономическата и геополитическата сфера и компенсира политическото си безсилие с теоретична непреклонност.
– Какво имате предвид по-точно?
– Твърдата позиция на Франция за Брекзит може да доведе Германия до конфликт с Великобритания. Канцлерът би трябвало да позволи на британците без сътресения да излязат от Евросъюза. И непреклонността на Франция в митническите и търговските спорове на ЕС със САЩ също може сериозно да навреди на цяла Европа и в частност на Германия. Германия, като едър износител, може да изгуби много повече от Франция.
– Призовавате Германия да не вярва на Франция?
– Френският рационализъм и френската обсебеност от административно еднообразие, която доминира и в Европейската комисия, пречат на рационалното обмисляне на прагматични начини за уреждане на европейската криза. Трябва спешно да се формира гъвкаво европейско лидерство с няколко държави начело, което по-добре да отразява разнообразието на обществата ни.
– Искате да кажете, че би било грешка да се подкрепя идеята, че Германия е от правилната страна на историята, когато е заедно с Франция в качеството на партньор?
– Във всички случаи, германците се заблуждават, ако мислят, че Франция представлява либерална демокрация. Това не е така. Във Франция политическите партии, без които е невъзможен изборът между алтернативи, се разпаднаха на части. Бюрокрацията и държавната служба станаха независими. Макрон действа именно в този дух. Той вкарва Франция в нова историческа фаза на авторитаризъм и следва монархическия стил на Луи ХIV или бонапартисткия стил на Наполеон I и Наполеон II.
В днешния си вид Франция е лош пример за Германия, много по опасен от Унгария на Орбан, доколкото Франция е окъпана в историческия блясък на нацията, дала решаващ принос във формирането на либералната демокрация. Това е интелектуално мошеничество. Добър критичен, демократичен и либерален партньор на Германия би могла да стане Великобритания, дори или особено след Брекзит. Франция на Макрон, която сега е единствен и верен съюзник на Германия, може в крайна сметка да прояви пагубната си същност. И после да не кажете, че не съм ви предупредил.
Дер Шпигел, 04.08.2018 г.
Превод Виржиния Томова
