Ретро Холивуд на Тарантино

Р
„Имало едно време… в Холивуд“ (Once Upon A TimeIn Hollywood), 2019, САЩ/Великобритания/Китай, 161 минути, сценарист и режисьор Куентин Тарантино, продуценти: Дейвид Хеймън, Шанън Макинтош, Куентин Тарантино, оператор Робърт Ричардсън, художник Барбара Линг, костюми Ейриън Филипс, в ролите: Леонардо ДиКаприо, Брад Пит, Марго Роби, Ал Пачино, Дакота Фанинг, Маргарет Куели, Брус Дърн, Деймиън Луис, Кърт Ръсел, Рафал Завиеруча и др. По кината от 16 август 2019 г. Разпространява Александра филмс

Деветият филм на Куентин Тарантино е първият му, основан на действителни събития. Петият му с класния оператор Робърт Ричардсън. Третият му (след „Гадни копилета“ и „Джанго без окови“), пренаписал историята. И третият с ловец на глави – този път това е заглавието на сериал, в който е участвал актьорът Рик Далтън (Леонардо ДиКаприо). Отново е разделен на части и със задкадров глас. За разлика от „Омразната осморка“, не е страховито-кървав, макар насилието да се вихри, особено в края, и е по-изобретателно. „Имало едно време… в Холивуд“ е носталгично обяснение в любов към Холивуд от края на 60-те и попкултурата и същевременно – сардонично завръщане към времето на хипитата.

В чернобяло виждаме епизоди от сериали с участието на уестърн-звездата Рик Далтън. Действието на филма е ситуирано в Холивуд през 1969 – от 9 февруари до 9 август. Довчерашната звезда се мотае из Холивуд със своя кадилак, каран от бившия му дубльор Клиф Бут (Брад Пит) – каскадьор с тъмно минало и несретно настояще. Той всъщност е момче за всичко на Рик Далтън – дори антената му поправя. Обитава жалка каравана с женския си питбул. Но си се радва на живота. Двамата доста пият, особено Рик Далтън – фрустриран, за разлика от героите си. Пуши като за последно. Среща се с агента Марвин Шварз (Ал Пачино), който му влива оптимизъм чрез спагети уестърните в Италия. Рик Далтън е съкрушен. Още повече, че в съседната къща живее знаменитият поляк в Холивуд Роман Полански (Рафал Завиеруча), прочул се с „Бебето на Розмари“, красивата му 26-годишна съпруга Шарън Тейт (Марго Роби) и още един. Съпрузите се возят в модното си кабрио, косите им се веят и всичко е пред тях. Шарън Тейт се разхожда и влиза в кино, където дават филм с нейно участие – един от най-симпатичните епизоди. Виждаме двамата на Playboy парти, където се мярва и Стийв Маккуин (Деймиън Луис). Една вечер към къщата им се отправя гнусен тип и търси старите наематели. Няма как да е друг, освен Чарлс Менсън. Оттук нататък се случва какво ли не – Рик Далтън, сега обречен да играе поддържащия „лош“, си забравя репликата и се заканва да спре алкохола, после въодушевява с изпълнение дори малката си оперена партньорка; Клиф Бут си харесва млада и хищна хипарка (Маргарет Куели), която го отвежда в ранчото, обитавано от бандата на Чарлс Менсън, а собственикът Джордж (Брус Дърн) лежи сляп в мръсна стая. Или пък се разправя с надутия Брус Лий (ако си спомняте, в „Убий Бил“ имаше поклон към него). Във втората част Рик Далтън се връща от Италия, където е играл в спагети уестърни, придружен от съпруга. Шарън Тейт е бременна и живее с приятели, а Полански снима филм в Англия. И точно на финала Тарантино шеметно пренаписва историята и слива двете сюжетни линии.

Филмът е внушително, пъстро, пародийно, брутално зрелище с копнежна нишка. Кадри от измислени сериали и истински филми, жаргонно-забавни диалози, препратки към „Мръсни копилета“ и „Джаки Браун“, блясък и кич, лудости и женски табани, музика и алюзии, огнемет и куче, пистолети и ножове са омесени в породиста амалгама от тарантиновщини, без която киното би се гърчило от скука. На екрана се вихри Холивуд от края на 60-те – такъв, какъвто го помни и вижда авторът. Актьорите до един са страхотни, някои от тях са познати от други филми на Тарантино, но Брад Пит и Леонардо ДиКаприо коват погледа. Величави са, а ДиКаприо е различен. Видимо са се забавлявали, докато са снимали. Вероятно ще влязат в битката за „Оскар”. И, разбира се, най-смешно е естетизираното насилие – запазената марка на Тарантино. Но той самият, колкото и да се задява, изглежда някак отчаян.

Всъщност, излизането на „Имало едно време… в Холивуд“ съвпадна с 50-годишнината от убийството на Шарън Тейт от трима от престъпната фамилия на Чарлс Менсън.

Въпреки че на моменти монтажът е затлачен, не усещаш как е минало времето. Бих гледала филма отново. Но все пак не е събитие от класата на „Глутница кучета“ или „Криминале“, с които младият Куентин Тарантино, влюбен във филмите от касетите, които продавал, промени езика на киното.

За автора

Геновева Димитрова

Геновева Димитрова е филмов критик, дълги години редактор и филмов наблюдател на вестник „Култура”. Сега е член на екипа и филмов наблюдател на К.

Категории