В очакване на Нобеловата седмица

В

Нобел умира на 10 декември 1896 г. в Сан Ремо. Когато го погребват в Стокхолм на 29 декември, обществеността все още не е запозната със съдържанието на завещанието му. Мнозинството предполага, че племенниците на Нобел ще наследят богатството му. Няколко дни по-късно обаче шведските вестници публикуват съдържанието на завещанието. Би могло да се каже, че тогава в Швеция, а и извън нея, настъпва шок.

Според оценките на шведската преса, богатството на Алфред Нобел възлиза на 35-40 милиона шведски крони (днес около 2,5-3 милиарда шведски крони!!!). Девет десети от тях са насочени към фонда и петте награди (за физика, химия, медицина, литература и мир). Това, според някои изчисления, означавало, че всяка Нобелова награда е била два пъти по-голяма от общата годишна наградна сума на Френската академия. Реакциите в Швеция са смесени. Вестник Дагенс Нюхетер, който изказва подкрепата си за завещанието на Нобел, поставя същевременно под въпрос компетентността на Шведската академия да определя носителя на наградата за литература. Не е ли имал Алфред Нобел нещо друго предвид, като е писал “Академия/та в Стокхолм“? (Не, както казал един от свидетелите по завещанието. Нобел така се изказвал, когато имал предвид тъкмо Шведската академия). Ялмар Брантинг, по това време депутат в шведския парламент, а по-късно министър-председател на Швеция, нарича Шведската академия “най-некомпетентната сбирка хора, които могат на бъдат намерени, за да присъждат ежегодно огромна награда от 200 000 крони на най-престижните в европейската литература“. Семейството на Нобел също е шокирано от решението му да завещае богатството си за наградите. Освен това, не изпаднали от възторг и от друго негово решение: да повери изпълнението на завещанието на външни за семейството хора. Появили се и проблеми, свързани със завещанието. Тъй като Нобел в продължение на 18 години живял в Париж, не било много ясно кое законодателство важи – шведското или френското. Съществувал е рискът, ако се следва френското законодателство и завещанието бъде оспорено, то да бъде анулирано (съдържало е редица не особено ясни формулировки, отнасящи се до наследниците). С две думи, имало е опасност последната воля на Нобел да не може да се изпълни. Действително, някои от членовете на семейството на Нобел се опитват да оспорят части от завещанието му.

За това разказва Ингрид Карлбери, автор на книга по въпроса, част от която вече беше публикувана от Дагенс Нюхетер (книгата скоро излиза на шведския пазар). Част от събитията около историята със завещанието на Нобел са много интересни и достойни за филмиране. Между другото, има и тайно изнасяне с влак – при това няколкократно – на облигации и ценни книжа за милиони от Франция за други държави. Та днешните носители на Нобелови награди трябва да са благодарни на двамата изпълнители на завещанието, че бързо са реагирали и не са допуснали (при това по доста авантюристичен начин) евентуалното оспорване на завещанието да се гледа от френски съд.

Стокхолм

За автора

Елица Иванова

Елица Иванова: живее от години в Стокхолм. Работи в Стокхолмския университет, където преподава журналистика, медии и комуникации.
Кореспондент на К в Швеция.

Категории