Подкрепям твърдението на Кери Макдоналд, че израстването извън училище може да създаде добре образовани граждани, запазвайки им личната свобода. В същото време, нямаме много свидетелства какво се случва в домашното образование, докато сериозните проучвания върху програмите за избор на частни училища показват, че предоставянето на по-голяма свобода в образователната сфера е работещо решение. Тези свободи ще се увеличат още повече, ако се даде възможност в програмите за избор на училище да се включи и формата „израстване извън училище“.
Едва ли обаче, като разширим програмите за избор на училище, ще наблюдаваме някакво увеличаване на броя на децата, излезли от нетрадиционните училища. По-скоро по-богатият избор на училища в някаква степен ще обезсмисли извънучилищната форма на образование.
Съществуват доказателства, че домашното образование се свързва с по-добри академични постижения, социално развитие и дългосрочен успех. Въпреки това, тези свидетелства имат едно ограничение – те като че ли не отчитат, че семействата, посветили се на домашното образование, в повечето случаи разполагат с необходимите ресурси, за да могат да избегнат варианта децата им да посещават „безплатните“ държавни училища. С други думи, по-добрите резултати, постигнати от учениците в домашни условия, се дължат по-скоро на семейния произход, а не толкова на различната образователна форма.
Факт е, че не разполагаме с особен брой проучвания върху домашното образование, но съществуващите изследвания са категорични: по-голямата свобода в образованието води до по-добри резултати. Установено е, например, че спечеленият на лотария ваучер за посещаване на частно училище по избор повишава оценките на тестовете на ученика.
Освен това, възможността да избираш училище има много по-голям ефект от подобрените резултати на тестовете.По-голямата част от проучванията показват, че изборът на частно училище води не само до подобряване постиженията на учениците, но до по-голямо удовлетворение и до по-ниска престъпност сред младежите. И ако разширяването на възможностите за достъп до частните училища доведе до по-добри постижения, то може да се очаква, че и по-големите шансове пред домашното образование ще подобрят резултатите му.
Ако се разширят възможностите за избор на училище и форма на обучение, има вероятност да има ръст в броя на родителите, избрали домашното образование, но при положение, че властите позволят на семействата да вложат финансовите средства по образователните програми в покриване разходите по домашното образование.
Ще дам следния пример – програмата за отпускане на кредити за обучение в Ню Хемпшир дава възможност на семействата да покриват разходите си за домашно образование. Но това е по-скоро изключение, а не норма. Всъщност, програмата в Ню Хемпшир, която споменава и Кери Макдоналд, е единствената програма, отпускаща кредити за обучение, по която могат да кандидатстват и ученици, обучавани в домашни условия. По-голямата част от програмите за избор на училище могат да бъдат използвани единствено и само за покриване таксите за обучение в частните училища.
Реалността показва, че ако човек има възможност да избира между по-голям брой училища, той по-рядко се спира на една не толкова популярна форма на обучение като домашното образование. Скорошно прооучване, публикувано в Peabody Journal of Education и проведено от Анджела К. Дилс и моя милост, показва, че в САЩ разширяването на избора на училище обикновено води до по-малко предпочитания за домашното образование. Най-вероятната причина затова е, че при богат избор родителите все пак откриват някаква негова алтернатива. Изследването ни регистрира и че когато частните училища предлагат повече различни програми, те по-рядко се заемат да предлагат образователни услуги в сферата на домашното образование.
Но подобни емпирични проучвания могат да ни ориентират само в краткосрочен план какви са ефектите от програмите за избор на училище върху пазарния дял на домашното образование.
В дългосрочен план е напълно възможно програмите за избор на училище да доведат до повече случаи на домашно образование. Не трябва да се отхвърля вариантът обществото ни да стане по-възприемчиво към израстване извън училище, стига семействата да докажат, че могат да взимат отговорни решения за образованието на децата си.
Но какво би станало, ако програмите за избор на училище позволят на семействата да изберат варианта – домашно образование за децата си? Това ще даде достъп на привържениците на този тип образование, но ще им създаде проблем: все пак, програмата е свързана със строги правила и разпоредби и те ще поставят домашното образование в някакви рамки, което може да обезсмисли философията му.
Програмата за избор на училище може да включва държавни изисквания за провеждане на тестове, условия за прием на ученици на случаен принцип, изисквания да се приемат ваучери или училищни такси в пълен размер. Частните училища, например, вече не са толкова специализирани, колкото бяха, преди въвеждането на програмите за избор на училище. Възможна причина затова са държавните регулации, ограничаващи автономността.
По същия начин повече държавно финансиране в домашното образование може да увеличи контрола в този тип форми на обучение. Притесненията на обществото как се изразходват публичните му ресурси могат да доведат до това и така наречените „домашни училища“ да започнат подробно да се отчитат. Не се изисква кой знае какво въображение, за да си представим как разни инспектори бюрократи започват да ходят по домовете на хората, за да следят попълват ли се стандартизираните тестове, каква е учебната програма. Можем да си представим и налагането на изисквания от типа – в името на справедливостта в домашното образование да се приемат ученици на случаен принцип, независимо че някои от тях може изобщо да не проявяват интерес към мисията на такъв тип общности.
Какво ни предстои оттук нататък?
Все още не е ясно дали целта е постигане на максимална свобода в образованието. Причината е, че в САЩ по-голямата част от учениците посещават държавни училища. Очевидно е, че програмите за избор на училище водят до по-голяма свобода, като разширяват броя на възможностите пред семействата. В същото време, те по-скоро намаляват разпространението на практиките – израстване извън училище – тъй като избралите ги семейства, с много малки изключение, не могат да използват програмното финансиране за покриване на разходите по домашното образование. Освен това, държавното финансиране води до по-сериозен контрол в иначе свободното домашно образование.
В същото време, съществува програмата с частно финансиране „Спестовна сметка за образование“ – на национално ниво тя е възможен вариант за по-голяма свобода на образование и минимален риск от регулации. Тя дава възможност родителите да отпишат детето си от традиционното училище и да получат депозит по спестовната си сметка, който да използват за предварително одобрени разходи, като например за онлайн курсове, за посещаване на частно училище, за наставничество, както и за домашно образование. Тази програма подлежи на по-малко регулации в сравнение с така наречените „програми с ваучери“, тъй като за регулатора е много по-трудно да определи кой доставчик на образователни услуги е повлиял в най-голяма степен за успеха или неуспеха на ученика при положение, че семейството има право да включи в образованието на детето си неограничен брой доставчици. Освен това, както вече стана ясно, тази програма е с частно финансиране и едва ли ще се обвърже с тежки регулаторни режими, насочени най-вече към публичните ресурси.
Разбира се, все още е възможно програмата „Спестовна сметка за образование“ да бъде обхваната от сериозни регулации. Привържениците на по-големи свободи в образованието има за какво да следят, имайки предвид, че програмата е на етап въвеждане във всички щати. Но тя далеч не е най-перфектното решение. Все пак е най-доброто, с което стремящите се към по-голяма свобода в образованието разполагат в момента.
Кори Деанджелис
www.cato-unbound.org 12.07.2019
Превод от английски Григор Григоров
