23-та „Сцена на кръстопът” в Пловдив
Есенният международен театрален фестивал в Пловдив започна с двете премиери на театъра домакин. Всички събития с незначителни изключения се състояха в театралната крепост в центъра на града. В този задъхано живеещ, както винаги през септември, Пловдив това си беше истинско предимство за театралите.
Проектът „По-полека” по песните на Стефан Вълдобрев датира от две-три години, идеята е на драматурга Александър Секулов. Премиерата на 11 септември увенча един щастлив творчески период за Вълдобрев в Пловдив, в който имаше театрална и оперна премиера, концерти на Античния театър и извън Пловдив… В спектакъла, поставен от Владимир Люцканов, са заети актьори от двете трупи – пловдивската и на Младежкия театър. Вече премина и премиерата в София. Представлението, за което се казва, че не е мюзикъл, но в него много се пее, има почитатели и публика, доведени в залата именно от музиката/песните – „Тръгвам натам, където няма път или пътека… Бяга светът, но ние ще я караме полека…” на Стефан Вълдобрев. Те създават една особена аура на мечтателност, на млади пориви, на свободно реене в пространството и времето – „барът е до морето и морето е до бара”… В реализацията на музикалния продуцент Веселин Веселинов-Еко петнайсетте песни на Вълдобрев звучат акустично особено обемно, създава се усещането, че голям оркестър изпълнява музиката, а не подрънкващият на китарата Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени”. Повечето от избраните актьори пеят отлично – не само Филип Аврамов, но и Ния Кръстева, Юлиан Петров, Тодор Дърлянов, Алексей Кожухаров, Рая Пеева, Радина Думанян… Текстът на сцените е на Ваня Щерева и на Стайко Мурджев – той съществува паралелно на музиката, обигравайки възможни ситуации и истории между млади хора на морския бряг. В Пловдив първите ръкопляскания заслужи епизодът с диалога между Русалина Чапликова – майката, и Маргита Гошева-дъщерята Ана. Във фокуса на зрителското обожание, както се очакваше, беше Филип Аврамов (Матю), който играе някого като Странджата на морския бряг, пазача на морския фар. Сценографията на Венелин Шурелов – съвременна, модерна, е създала истинско обиталище на брега на морето.
„Слава” от британския драматург Питър Куилтър се очертава като представление с дълъг щастлив живот. Ексцентрично – движещо се на ръба на жанровете, колкото комедия, толкова и трагикомедия, то ни представя едно малко общество, център на което е алтернативната оперна певица Флорънс Фостър Дженкинс. Всеки е със своята заразителна лудост, шармантност и чувство за хумор, но тя е вдъхновителката в приключението да следваш сърцето си, призванието си. Животът като представление, животът като фантазия, като забавление. Известно е, че Флорънс Фостър Дженкинс не е умеела да пее (тоновете й фалшиви, ритмиката – сбъркана), но е пяла. И е била неподражаема в своя полет с измислените от нея картонени криле – на сцената на Карнеги хол, където 3000 души са се превивали от смях, но са й и ръкопляскали. Пиесата е изиграна за първи път през 2005 година в Бирмингам, след това в Лондонския „Уест Енд”, където за 6 месеца е направила 200 представления. За първите 5 години е преведена на 15 езика, поставена в над 20 страни, в нея са блестели звезди на световната оперна и театрална сцена. В Пловдив я поставя с вкус и динамика Стайко Мурджев, в главната роля е популярната и обичана актриса Ивана Папазова. Тя вече беше оперна певица в „Глас” от Елена Алексиева – роля, за която заслужи не една награда. С нея пак работи вокалната педагожка доц. Лилия Илиева, но „Слава” не е моноспектакъл, а колективно постижение на всички участници в процеса и представлението – прекрасна сценография, осветление и костюми Петя Боюкова, музика Петър Дундаков, сценична пластика Мариана Йотова. Равностойни партньори на Ивана Папазова са проф. Атанас Атанасов в ролята на ексцентричен актьор, спътник и репетитор на Флорънс, и Димитър Банчев като неин пианист. Виждаме още в представлението елегантната Елена Кабасакалова, неузнаваемата боркиня за чистотата на оперното пеене Боряна Братоева и Мариана Йотова като испаноговоряща прислужница.
Стъпката „музикално представление и пиеса на Питър Куилтър” се повтаря и на финала на фестивала – спомени и разкази от първо лице и концерт с песни по случай 80-годишнината на големия артист и вдъхновител Тодор Колев, организиран от Камен Донев, ученици и приятели, и в последната вечер – „Актрисата” с Аня Пенчева и вдъхновителя и арт директор на „Сцена на кръстопът” проф. Стефан Данаилов. Какво събитие – на една сцена, пловдивската, се събраха ученици и учител – „белите маратонки” Камен Донев и Стефан Вълдобрев в имитации, песни, спомени за уроци и случки за техния Тодор Колев. И за тримата пловдивската сцена е дом и убежище – някога за участника в Младежка сцена и жител на общежитието на „Густав Вайганд” Тодор Колев, в последното десетилетие за Камен Донев, от две-три години за Стефан Вълдобрев. И до тях забележителният – Мариус Куркински, който също остави следа в историята на първия театър. Участваха и Георги Къркеланов, дъщерята Албена Колева, на запис Валентин Танев, Красимира Кузманова и Стефка Янорова, Койна Русева. Ученици на големия пловдивчанин проф. Крикор Азарян и неговия асистент Тодор Колев. Каква история, майна! – би казал Коко.
Паметна вечер с преклонението пред Стефан Данаилов като вдъхновител и арт директор на „Сцена на кръстопът” и с неговата неизтребима жажда да бъде на сцената беше финалът на фестивала на 22 септември. Публиката дълго време не си тръгваше.
Но в рамките на тези 11 дни бяха включени още знакови събития за отношението към театъра и артистите: „Аз, Фойербах” от Танкред Дорст със Стефан Мавродиев в главната роля, специално поставен спектакъл за неговата 75-годишнина, режисьор Владимир Люцканов, документалният „Апарт”, вдъхновен от разкази и интервюта от сборника „Артисти със сребро в косите”. Интересно представление на режисьора Илко Ганев по композицията на Людмила Сланева с фотографии, видео и други визуални ефекти. В него участват шестима млади артисти – Антъни Пенев, Бориса Сарафова, Димитър Крумов, Надя Керанова, Петя Бончева, Севар Иванов. Сред зрителите на първия ред в Камерната зала бяха двама ветерани, изиграли първите си роли на сцената на Пловдивския театър – Красимира Казанджиева и Стефан Германов. А сред авторите на историите са още Наум Шопов, Ицхак Финци, Гинка Станчева, Емилия Радева, Жоржета Чакърова, Мария Стефанова, Георги Велчовски, Гергана Кофарджиева, Лиляна Филипова, Антон Тонев, Стефан Илиев-Чечо и други. В съпътстващата програма на фестивала бяха представени и три книги – „Театрална география, история, личности” от Стефан Янков, един от драматурзите на Пловдивския театър през 70-те години, и „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос”, докторска теза, защитена от режисьора и бивш заместник-директор на театъра Петър Кауков. А „Тетралният път на режисьора Слави Шкаров” е темата на докторантурата на Йордан Георгиев, известен с предаванията си по Радио „Алма Матер”. Две от книгите са издадени от ИК „Жанет 45”.Така че, търсено-нетърсено, 23-ата „Сцена на кръстопът” се превърна в апология на театъра и театралното, на актьора и неговите верни спътници.
Иначе в програмата на фестивала, редена този път от директора на театъра домакин Кръстю Кръстев, бяха спектакли като „Празникът” на МГТ „Зад канала” и режисьора Явор Гърдев с Бойко Кръстанов в ролята на протагониста, „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит, режисьор Стоян Радев, театър „София” – запомнящ се образ създава Ириней Константинов, но в този спектакъл за философа и остроумеца Дидро говорът често се губеше, не се чуваше добре, изключение – Петя Силянова; „Спускане от връх Морган” от Артър Милър, режисьор Николай Ламбрев -Михайловски, НТ „Иван Вазов”, с безподобния със своята актьорска техника и дисциплина Валентин Ганев сред обкръжение от талантливи и амбициозни колеги – всяко от тези представления в различна степен е представително за изминалия театрален сезон.
Българската драматургия бе уважена чрез поклона към Йордан Радичков с „Луда трева” на „Сфумато” и Маргарита Младенова, „Приятно ми е, Ива” на Ива Тодорова и Театър 199 и наградената в конкурса за сатирична комедия на Сатиричния театър с наградата „Алеко Константинов” „Трима мъже и една Маргарита” от Лиза Шопова, както и „Тъпи ентусиасти” от Теди Москов и Симон Шварц, също на Сатирата, вече споменатият „Апарт” на театър „Азарян” и „Цъфнали очи” по романа на Радостина Ангелова на Малко театро Будапеща, Унгария. Някой би казал – „не е малко”, но от значение е и качеството. Липсваха ми в селекцията представления, като „Наблюдателите” от Константин Илиев, уви, трудно преместваемо, „Бащата”… може би нещо от Варна, от балканските съседи. Иначе театър „Лес Курбас” от Лвов, Украйна, пак беше в програмата. Близо 30 прояви във фестивалния афиш в рамките на 11 дни и под слогана „Театърът невъзможното”. И както казва в своя текст поетът Елин Рахнев: „Сцена на кръстопът” винаги е бил фабрика за копнежи и илюзии. „Сцена на кръстопът” винаги е бил колесница на мечтата. А само през мечтата можеш наистина да се сбъднеш. И да докоснеш с всичките си ръце невъзможното. Да живее Фестивалът!”
Община Пловдив, Министерството на културата, Драматичен театър Пловдив и спонсорското общество начело с „Роза Импекс” трябва да се гордеят, че поддържат 23 години такова важно за духа на Пловдив събитие.
