Късометражното кино все още е несправедливо избутано в периферията на публичния интерес като пренебрежим сегмент от голямата филмова индустрия. И, ако по отношение на реалния кинобизнес (производство, разпространение, показ) това е номинално вярно, то съвсем различен е потенциалът на късите филми като незаменим инкубатор на млади таланти и бъдещи активни кинематографисти в голямото световно кино. Впрочем, в огромната продукция на такива филми навсякъде по света няма общоприета норма за категоризирането им, като все пак се налага времевия критерий до 30 минути, заради удобство при телевизионното им програмиране. Но този условен белег често се нарушава, особено във фестивалната практика, а видовото им дефиниране охотно приема, наред с преобладаващите игрални филми, така също документални, анимационни и хибридни миксове (най-често наричани експериментални, каквото и да означава това). А през последните години поради рязкото облекчаване на производството им от дигиталните технологии и мощното демократизиране на разпространението (всевъзможни интернет канали, платформи, youtube и други), всеки изкушен автор, зрител или професионален анализатор, е обречен на изтощително лутане в късометражната джунгла, в която единствените разумни ориентири са сериозните профилирани фестивали. Такива също има много по света, но най-авторитетните са защитили през годините „запазената си марка“ и справедливо са сертифицирани (официално или реално) като критерий за качество, камертон за достоверност и жалони за траверс на късометражните маршрути.
Фестивалът в Драма, само на 50 километра от южната ни граница, е тъкмо такъв професионално утвърден и международно признат форум, който всяка година през септември събира стотици къси филми от цял свят, техните ентусиазирани млади автори и изненадващо много местни зрители. Прохожда преди 41 години като национален късометражен форум, а от 24 сезона е международен фестивал, който непрекъснато се разраства със стотици заявени и десетки селектирани филми в едноседмичната програма. Тазгодишното издание (16-22 септември) предложи каталог с 67 гръцки заглавия в националния конкурс; 62 филма от 46 страни (!) в международното състезание; и информационна програма „Балканска панорама“ с 40 ленти, 19 от които във „Фокус Сърбия“. Впечатляващи обаче са не само числата от статистиката, а качеството и разнообразието на тази подборка, зад която стои художественият директор и главен селекционер Антони Пападопулос, иначе професионален режисьор.
Фестивалният обзор на непознати филми (като заглавия и имена на авторите им) не е особено ефективно. По-важно е да отбележим, че селекцията определено очерта водещите и значими теми на днешния ден. Чувствителни, талантливи и рефлекторни млади автори представиха свои търсения в широкия диапазон от интровертни психонализи до актуални политически проблеми и болезнени социални драми (бежанци, мигранти, безработица). Вълнуващо и убедително съчетаване на индивидуалната съдба в социалния контекст на гръцкия филм „Аванос“ (име на град) донесе на режисьора му Панайотис Харамис напълно заслужено голямата награда „Златен Дионисий“ и още 5 отличия в националния конкурс. А режисьорът Франсоа Биери от Белгия, макар при друг сюжет и в съвсем различна културна среда, постига подобно плътно художествено внушение и социално послание в „СПА уикенд“ (Grand Prix в международния конкурс). Уви, този път нашето присъствие в конкурса бе бледо – само „Тими“ на Любо Йончев. Преди 2 години бяхме страна във фокус на Балканската програма. А сега ни отсрамваха четири филма от НАТФИЗ в студентската селекция. Но и годишната ни „реколта“ в момента не е особено добра, както показа веднага след Драма и късометражната програма на „Златна роза“ във Варна. Подобни вълни на променлив успех са обичайни и не са тревожни за общата характеристика на процеса, който в нашето късометражно кино през последните години върви добре.
Но има и какво да „купим“ от форума в Драма, който се превръща в своеобразен късометражен анклав с доминиращо присъствие на киното в иначе пасторалната атмосфера на неголемия балкански град със спокойно гръцко гостоприемство. Защото фестивалът създава истинската работна, а не само празнична среда, уплътнена от много паралелни събития: активна пичинг сесия за селекция и финансова подкрепа на нови късометражни проекти; всекидневни професионални дискусии върху конкурсните филми; полезни мастеркласове на изтъкнати кинематографисти, които са особено важни за гостуващите млади автори и студенти. Тази година особено интересни бяха лекциите на опитния американски писател и сценарист Ендрю Хортън, професор по драматургия в университета в Оклахома; както и на френския сценарист Жан-Клод Сорел, директор на симетричния късометражен фестивал в Клермон-Феран. Впрочем, Драма заедно с този авторитетен форум, плюс още Тампере, Краков, Оберхаузен и други важни фестивали, са сертифицирани да номинират късометражни филми за годишните награди на Европейската филмова академия. (Подобен сертификат от юни 2018 г. има нашият фестивал „В двореца“ в Балчик, който предлага заглавия за наградите „Оскар“ в 2 категории). Тъкмо затова в паралелната програма в Драма винаги гостува каймакът на късото кино от нашия континент – още една прекрасна възможност за актуална информация и професионална квалификация. А всички подобни събития се провеждат в изключително предразполагащата обстановка на един стар, но отлично реновиран тютюнев склад, като част от уютната фестивална инфраструктура. Предстои в него да започне работа и профилирана учебна програма, съвместно с Hellenic Open University, като специализирано филмово училище. Няма как човек да не си помисли, че докато нашите тютюневи складове горят, подпалени от „случаен клошар“, то в Драма ги ремонтират и превръщат в учебни аудитории, конферентни зали, студия и ателиета. Както отбелязах по-горе, само на 50 километра от южната ни граница…
