42-и национален и 25-и международен фестивал на късометражни филми в Драма, 15-21 септември 2019 г.
Времето е физическа, но и философска категория, а в изкуството – и естетическа. Когато при талантливо и щастливо съвпадение на обстоятелства тези три понятия се сплетат в общ художествен синтез, резултатът може да бъде отличен. Е, в киното не винаги е така, ала понякога се получава.
Драма събира кинематографисти, предани на „късото кино“ от 1978 г. Сега отбеляза 42-о издание на националния гръцки фестивал и 25-то на международния му „близнак“. В киното има и такива „близнаци“ – на различна възраст. Солунският фестивал също има подобно „разминаване“, в което националното издание изпреварва международното. Такова възрастово развитие е естествено и логично, а положителният ефект – безспорен. Защото натрупаният опит от по-лесния (и по-евтин) за организиране национален форум е незаменим като овладяна професионална логистика за подготовката и осъществяването на голямо международно събитие. При него вече само знанията на организаторите (важното фестивално know-how) не са достатъчни, защото са необходими същите умения, но умножени по значително по-голям и сложен коефициент, който да придаде и гарантира международния успех на събитието. И да го впише убедително в преситения годишен календар и в претрупаната с подобни събития фестивална география. През годините Драма се справи безапелационно с тези трудни препятствия и затвърди името си на един от най-авторитетните късометражни форуми. А сертифицирането на фестивала (преди 5 години) от Европейската филмова академия с право да номинира филми за нейните награди, убедително потвърди високия професионален рейтинг на Драма.
Неформалното лого на фестивала е: „Любов към изкуството, страст към киното!“. Ненатрапено от домакините, но иначе доловимо във всички фестивални събития през седмицата в уютния град и особено във великолепно реиновирания фестивален център – бивш тютюнев склад, а сега луксозен 5-звезден хотел “Hydrama”.
Същинската енергия на фестивала веднага става ясна от кратката количествена статистика, която откроява качествения характер на форума.
42-ият гръцки национален фестивал предложи 60 късометражни филма – предимно игрални, но сред тях 6 документални, 3 анимационни и 10 студентски заглавия, селектирани от над 200 заявени. Разбира се, това количествено нарастване през последните години е благодарение на изключително улесненото дигитално производство, което развързва ръцете на стотици амбициозни млади автори с надежда тъкмо в Драма да пробият към бъдещото „голямо кино“. Тази изключително важна функция на фестивала много точно дефинира авторитетният и уважаван гръцки кинокритик Димитрис Харитос (90), доайен на журналистическата и критическа гилдия, а тази година и президент на журито за националната селекция. В интервю за двуезичния фестивален вестник „Субтитри“ (на гръцки и английски) той казва: „Драма вече 42 години е родилното отделение на гръцкото кино! Дори Тео Ангелопулос е бил тук със свой късометражен филм“.
По подобен начин и програмата на 25-ия международен сегмент от фестивала предлага изключително амбициозна и грижлива селекция: 67 филма от 60 страни от целия свят! Това наистина е впечатляваща подборка, която дава възможност да се усети пулса на „утрешното кино“ през кинематографичния обектив на младите автори днес. А редом със състезателната селекция Драма винаги представя Балканска панорама – тази година 33 филма, от които 15 „Фокус Словения“ и още 18 студентски заглавия от филмови училища в региона. Именно тук бяха и 4 български филма на студенти от НАТФИЗ. А като сертифициран ЕФА фестивал, Драма има carte blanche да покаже всички 15 номинирани заглавия от миналата 2018 г. – сред тях и „Срам“ на Петър Крумов. Така и ние присъствахме в богата филмова програма.
Успешното развитие на фестивала се дължи до голяма степен на неговия художествен директор – режисьорът Антонис Пападопулос, който вече 20 години работи за същинското изграждане на форума до сегашното му безспорно място в европейската фестивална карта. Той най-добре познава фестивала „отвътре“ и това му дава основание да каже, че „Драма е като „пашкул“ в естественото развитие на днешното кино“. Негова е и идеята за конкурсно подкрепяне на късометражни филмови проекти в т. нар. Drama Pitching Lab с провеждано обучение за питчване (сега мастърклас на британския филмов мениджър Тони Уотс). 15 късометражни проекта (селектирани от 130 заявени) се състезават за финансова подкрепа за развитие. А те идват отвсякъде: от Хаити до Сингапур, от Канада и Африка, разбира се, от всички балкански съседи и от страната домакин. По-късно подкрепените проекти, вече като завършени филми, разнасят марката „Драма“ по всички световни късометражни форуми. Ето как около фестивалното ядро от мощен филмов блок (по 10 часа всекидневни прожекции в две зали), се оформя и втората функция на фестивала като „инкубатор на таланти“.
Подобно широко разгръщане на фестивалната инициатива, разбира се, не би била възможно без сериозна финансова подкрепа от Министерството на културата и спорта, както и от регионални институции, и от местния бизнес. Новият министър Лина Мендони (от дясното правителство на Кириякос Мицотакис) безусловно поддържа късометражния форум, като дори съвместно с Министерството на образованието планират обвързване на фестивала с обучителна програма в Hellenic Open University.
Очертаната описателна характеристика на феста в Драма, разбира се, не се изчерпва само с количествените показатели. Много по-важни са качествените параметри на програмата и особено на международната селекция. А тя настина респектира със силно и актуално тематично разнообразие.
В голяма част от филмите отчетливо са забелязва подчертан интерес към екзистенцията на субекта в неговото лично битие, пронизано от сътресенията на социалното време. Така при различни автори от различни национални култури се забелязва нюансирано разслояване в отделни теми, например: оцеляване в трудното мигрантско битие; търсене на индивидуална идентичност; преодоляване на личната маргинализация; потребност от емоционална близост с другия и отзивчивост към различния.
В „Родилни мъки“ (Афганистан, реж. Ариа Азизи) е преплетена все още актуалната тема за бежанци/мигранти от Афганистан със специфичен етно-религиозен и традиционен морален канон (жена с контракции в рискова бременност, но сюжетът е доминиран от вековната догма друг мъж, макар и лекар, да не види чуждата жена). Или от алтернативна гледна точка в “Лов на цигани“ (Дания) е разиграно абсурдно корпоративно развлечение: служители от международна компания организират пикник, който да завърши със стрелба и лов на цигани! Абсурдна сюжетна ситуация, но добре изведена като драматургична убедителност в четвъртия късометражен филм на младия режисьор Микел Андреас Шмид (25). А в „Зимно слънцестоене“ (Италия) опитната Алесандра Песчета в своя десети късометражен филм демонстрира очевидна амбиция за детайлно психологизиране на иначе познатата тема за трудната емигрантска адаптация на бедно момиче от Турция в богата еснафска Италия. Знаковото име на героинята – Бахар (от турски – пролет) поставя допълнителен идеен акцент върху авторското послание.
Нюансирането на мигрантската тема води и до някои съзнателно търсени сюжетни дразнители, например в ливанския филм „Контакт“ (реж. Самир Сириани). В него саможив снайперист от гранична зона избива нелегални мигранти и присвоява вещите им – зловещо мародерство върху невинни бедни хора. Ала попада на аудиозапис (нещо като личен аудио дневник на невинната жертва) и се заслушва в болезнената изповед. А това пречупва самотното му озлобление.
Или „Празник“ (Канада) – осми филм на младата, но много активна и талантлива режисьорка Махса Разави. Тя е иранка и неслучайно прави този канадски филм за трудното (не)адаптиране на имигрантските семейства в коренно различна културна среда с чужди традиции. Но във филма има и втори важен пласт: малкото момиче в семейството търси не само равнопоставеност със своите канадски съученички, а и собствена идентичност като бъдещо интегрирано поколение. Филмът печели убедителни симпатии чрез ярката емоционалност на малката изпълнителка и общия деликатен тон на интелигентна чувствителност.
В палитрата от теми и сюжети присъстваха и актуални еко тревоги; и самотата на субекта в психологическа криза при инвазията на технологиите; и породени от подобни стресови фактори депресии плюс бягство от реалността в неизбежна самоизолация.
Например, „Рибарят“ (Перу, реж. Игнасио Гарсия) е на екологична тема с акцент за опазване на океана от замърсяване. Режисьорът от заклет сърфист на родното му океанско крайбрежие отива в Ню Йорк, за да учи кино и в този филм преплита своите две силни любови: към океана и към киното. Резултатът е мъжки, суров, но и чувствителен филм.
„Сюжетна история“ пък е 5-минутна полска анимация (реж. Йоланта Банковска) с ефектна ирония срещу модерните вездесъщи технологии, които доминират, манипулират и ограбват самоличността на съвременния човек, парадоксално самотен в гъмжилото на социалните медии и същевременно пленник на своята комуникационна зависимост. Деликатно иронично ехо от иначе мълчаливото публично съзнание на мислещия Човек.
На екрана често оживяват драматични сюжети за сблъсък и (не)интеграция на различни културни традиции или любопитно „рециклиране“ на национални тематични и жанрови кодове – например, индийската нео-мелодрама „Дуби“. Авторът Кейт Гомес, с опита си като втори режисьор в Боливуд, има вкус към впечатляващи, зрелищни и успешни филми. „Дуби“ е тъкмо в традициите на добрата индийска мелодрама, но не сладникава, а с уважение към искрената чувствителност на персонажите, поради което лесно спечелва и зрителите.
Ала безспорно над всички бе филмът от Тунис „Братство“ (копродукция с Канада, Катар и Швеция) на Мериам Джубер. Голямата награда в международния конкурс (плюс чек за 4 000 евро) е справедлива заради плътно изградения психологически разказ за непреодолени закостенели културни традиции, които извеждат съвременния сюжет до истинска модерна трагедия. В мотивите на журито специално се отбелязва „автентичната сила на персонажите и режисьорския почерк, който внушава почти документална достоверност“.
В националния конкурс предпочитанията на публиката (според аплодисментите) и на журито (според наградите) натежаха към филми с изявен кинематографичен език и впечатляваща визуална естетика. Така Голямата награда „Златен Дионисий“ очаквано отиде при филма „Индекс“ (реж. Николас Коловос) заради „хореографията на движещата се камера и един-единствен 12-минутен кадър, който перфектно използва възможностите на киноезика, адекватен на сюжета за отчаянието на главния персонаж“. А втората по важност награда за режисура на Василис Кекатос („Разстоянието между нас и небето“) е мотивирана с подобни аргументи: „За прекрасния ритъм, точния диалог и особено за успешното използване на кадъра като рамка при изграждане на взаимоотношенията между персонажите“.
Божидар Манов
P.S. Метафорите за „родилно отделение“ и „пашкул на утрешното кино“ получиха силна конкретна илюстрация от румънския филм „Последно пътуване към морето“ (реж. Ади Войку). Това е елегантен 12-минутен етюд за лабилните психологически реакции на стресирани от всекидневната лудница хора. Случайното им събиране в едно влаково купе на път към морето деформира нормалното им поведение при необосновано подозрение за ислямска терористична заплаха от забравен във влака багаж. В хаоса от това недоразумение обаче самотна възрастна жена умира тихо и кротко, без никой да забележи смъртта й. Тоталният стрес на съвремието деформира общественото поведение до неадекватни рефлекси. Неслучайно филмът вече бе селекцията на 58-мата „Седмица на критиката“ в Кан. След три документални филма и 2 късометражни, сега младият режисьор подготвя свой пълнометражен дебют. Румънската „нова вълна“ позагуби енергия, но не и нови попълнения. Трябва да следим този автор – сигурно е, че ще се открои в скоро време.
Ето това е функцията „инкубатор на таланти“ за сериозните късометражни фестивали.
А Драма безспорно е сред тях.
БМ