В момента единствената смислена архитектурна изложба в София се намира на една ограда. Изложбата е скромна, а оградата на пръв поглед необичайна – на ъгъла на ул. “Хан Крум” и бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” или по-точно, оградата на Посолството на Република Полша в България.
Макар и необичайно, мястото далеч не е неочаквано. Подредена в началото на октомври, изложбата “Вечност и миг. Полската архитектура като средство за формиране на национална идентичност (1918 – 1939)” е само последната от поредицата скромни, но важни изложби, за които полското посолство и Полският културен институт започнаха да използват тази добре позиционирана ограда още от лятото на 2016. Там, например, видяхме за пръв път поучителната селекция “Съвременна полска архитектура” – все сгради, демонстриращи завидна архитектурна модерност, всички завършени след 2010, повечето построени с държавни средства и еврофинансиране и след архитектурни конкурси (включително сгради като новата филхармония в Шчечин с награда “Мис ван дер Рое” за 2015 и научният център “Коперник” във Варшава). Там видяхме и всички полски сгради, ансамбли и забележителни природни места, които са част от списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО
Но да се върнем към настоящата изложба “Вечност и миг”.
Организирана е по повод 100-годишнината от основаването на Втората полска република през 1918, което съвпада и със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Полша и България. Именно полската модерна архитектура между двете световни войни обаче е избрана за културен емисар при отбелязване на годишнините, а организатори на изложбата са Архитектурният център/Centrum Architektury във Варшава в сътрудничество с полското Министерство на външните работи. Заглавието е вдъхновено от кредото на известния полски архитект Лех Немойевски, едновременно модернист и сериозен изследовател на старата полска архитектура, а във въведението към изложбата четем: Думите на Немойевски отразяват сполучливо потенциала и стабилността на Втората полска република и краткото време, през което се осъществяват амбициозните визии за модерна, динамично развиваща се държава.
Показани са емблематични сгради в 9 града от периода на ранния полски модернизъм, включително важни примери, като Ягелонската библиотека в Краков, Министерството на външните работи, сградата на съда и Централна гара във Варшава, но също така и изложбени павилиони, неосъществени проекти и дори изключителният интериор на кораба MS Батори, един от двата модерни трансатлантически кораба, плаващи под полски флаг по онова време. Особено интересни са фотомонтажите и триизмерните плакати, използвани от полските архитекти и дизайнери, за да илюстрират идеите си за бъдещето на метрополиса.
Изложбата е важна по няколко причини.
Първо, защото за пореден път въвежда темата за универсалността на модернизма, от една страна, и за търсенето на специфични местни негови интерпретации, от друга – процеси, характерни за всяка периферна архитектурна култура, включително и българската.
После, защото играе важна възпитателна културна роля в иначе твърде компромисната ни градска среда със своя добър дизайн, хубава типография и кратка, коректно поднесена информация.
И накрая, защото показва, че архитектурата е мощен културен инструмент, който ние все още не използваме адекватно. Едно е ясно. Културни политики в областта на архитектурата у нас в момента изцяло липсват. Архитектурата не е просто строителство и не е само регионално развитие. Тя не се изчерпва с ремонти, скандали и пожари. Изложби като тази или участието на международни архитектурни форуми като Венецианското биенале, ако са направени както трябва, са важна мека дипломатическа сила, която може тотално да промени образа на една държава на световната сцена. Интересно какво има подредено на оградата на българското посолство във Варшава в момента?