Стархитектът, който обича дърво, направи работилница и лекция в УАСГ
От 1997 до днес България е била посетена от точно 4 (четирима) световноизвестни архитекти – звезди (или т.нар. “стархитекти”).
През април 1999, почти незабелязано, през София за малко минаха Жан Нувел и Франк Гери по покана на вече несъществуващия мебелен магазин “Адоб дизайн” и на французина със сантимент към България Оливие Боасиер. Франк Гери вече беше носител на “Прицкер”, а на Жан Нувел тепърва му предстоеше да получи тази най-голяма награда в света на архитектурата. През 2010 Жан Нувел отново намина – като участник в международния форум “Трябват ли ни музеи и галерии?”, организиран в Националната художествена галерия от вече несъществуващото архитектурно списание “Abitare България”.
През март 2013 американският архитект от полски произход Даниел Либескинд получи титлата “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет и ръководи няколкодневна студентска работилница там.
И последно, преди няколко дни, на 8 октомври 2019, японският архитект Кенго Кума успя да напълни до пръсване Аула Максима на УАСГ за публична лекция, преди която беше удостоен с “Доктор хонорис кауза”, този път на УАСГ. Събитието беше предшествано от едноседмична студентска работилница, която ателието на Кенго Кума съорганизира и която произведе триизмерна структура от дърво и въжета във фоайето на университета.
Защо водим статистиката от 1997? Защото 1997 година е повратна в развитието на съвременната архитектура. Тогава, в невзрачния индустриален испански град Билбао, се издига първата сграда-икона от новото време: музеят “Гугенхайм” на лосанджелиския архитект Франк О. Гери. Само за една година музеят е посетен от повече от 1 милион души, две трети от които чужденци. И започва ерата на стархитектите.
Стархитектите
Стархитектите са онези звезди на новото време, които произвеждат сгради-икони по цял свят. Внимателно кодирани като странни и изкусителни обекти, тези сгради имат ясна иконография и културен код и успешно заменят стария монумент (по израза на Чарлз Дженкс), който така или иначе губи позиции в условията на постмодерен скептицизъм и глобален пазар, изискващ агресивни и променливи образи. Често това са сгради за култура, публични и отворени, концентриращи обществена енергия и жанрово многообразие – опери, музеи, театри и театрални училища, телевизионни централи и дори хотели. Тези сгради и обществените пространства около тях оформят наново културната карта на града и създават нови центрове, концентриращи обществена активност на неочаквани места. Авторите им са архитектурните рокзвезди на нашето време, които живеят в самолета и строят по цял свят. Обвинявани са в егоизъм и безчувственост, в това, че обслужват безкритично корпоративни и политически интереси, че произвеждат антиконтекстуална и самоцелна архитектура. Времето им, казват, вече свършва. Но все още, вече повече от 20 години, именно те са лицето на световната архитектура.
Кенго Кума
Японецът Кенго Кума е друг вид стархитект. Започнал в началото на 1990-те с постмодерни жестове като хиперболизираната йонийска колона на “M2 Building” в Токио, Кума постепенно се фокусира върху устойчивостта в архитектурата, върху дървото като основен и екологичен строителен материал, вдъхновява се от японската традиция и възприема архитектурата като деликатен жест, а не като героична демонстрация. Прави малки сгради и инсталации от дърво, изследвайки до крайна степен възможностите на материала. Бетонът и стоманата са материалите на миналия век, обича да казва той. Аз вярвам, че основният материал през XXI век ще бъде отново дървото.
От малки къщи и павилиони обаче, постепенно Кума започва да прави все по-големи обекти навсякъде по света. Най-добрите му сгради са всъщност сгради-структури от естествени материали, които създават богати пространства с различна плътност и прозрачност и със светлина, която се процежда от най-различни, неочаквани места. Така, пред пълзящите по терена стъклени фасади на Музея на фолклорното изкуство в китайския град Ханджоу има слънцезащитна завеса от керамични едноулучни китайски керемиди, окачени на тънки метални струни. Външните стени на Центъра за съвременни изкуства “FRAC” в Марсилия са покрити с разместени млечнобели стъклени панели. Обичам да правя сградите от малки частици, така избягвам голямата скучна стена и можем да се учим на дълбочина, размери и сенки. Една абстрактна бяла кутия не може да ни научи на нищо.
Кенго Кума също живее в самолета като всеки стархитект. Славата му расте, поръчките също. И в един момент се оказва, че наред с интересни малки сгради и инсталации – предимно от дърво и естествени материали, Кума е все по-зает с гигантски многомилионни проекти, в които започва да облича структури от стомана и стъкло със същото това дърво – тоест, да го използва само като декоративен материал. А сложните структури от малки частици се превръщат от локален жест и нов начин за тектоничност в запазена марка, която той размножава навсякъде по света. Всъщност, това обикновено е проблем с повечето стархитекти – как да направят прехода от ролята си на локални архитекти с визия и интересни идеи към ролята си на глобални играчи, които налагат същите тези идеи в коренно различна среда, далеч от частите на света, за които имат най-дълбоки познания. И това, без да изглеждат арогантни.
През 2016 Кенго Кума беше нареден на четвърто място в “Dezeen Hot List” на популярното онлайн издание за архитектура и дизайн “Dezeen” сред най-популярните архитекти на годината, онези, за които най-много се е говорело и за които е имало най-много търсене – веднага след Заха Хадид (която почина през същата година), Бярке Ингелс (който завърши първия си голям проект в Ню Йорк именно тогава) и швейцарците Жак Херцог и Пиер де Мерон, които завършваха забележителната сграда на “Elbphilharmonie” в Хамбург именно през 2016.
Кенго Кума в България
Посещението на архитект от такава величина в България, разбираемо, се превърна в събитие. През 2019 професор Кума ще се пенсионира от Токийския университет и това се отбелязва с цикъл публични лекции в негова чест, които се провеждат в университета през цялата година. В тях той дискутира с различни японски архитекти, социолози, ландшафтни архитекти, дизайнери, изкуствоведи и критици теми, като “Бъдещето на семейството и общността”, “От бетон към дърво”, “Зеленина и архитектурата”, “Изкуство и архитектурата” и “Наследство и архитектура” (като последната се провежда на 13 октомври, само 5 дни след гостуването му в София).
Фактът, че Кенго Кума се съгласи да посети България именно през тази толкова важна за него година, е достоен за отбелязване[1]. Лекцията му на 8 октомври беше заредена с големи очаквания и беше предшествана от студентска работилница, организирана в УАСГ с помощта на архитекти от “Kengo Kuma & Associates”. В продължение на една седмица екип от български студенти и японски архитекти създадоха обемната структура #Cham/ “Чам” от повторяеми дървени плоскости, свързани единствено с въжета. Плоскостите бяха нарязани от остатъчен дървен материал и бяха сглобени в архитектурна инсталация, която да покаже възможностите на материала и стари техники за работа с него, съчетани в компютърно програмирана сложна пространствена форма. Инсталацията беше сглобена във фоайето на университета и създаде интересен диалог с модернистичния обем на пространството, включително с характерния му окачен таван от повторяеми елементи – равномерният растер на модернизма срещу дървената “змия”, която се вие между тях с променлива, нарастваща височина.
Резултат от работилницата вУАСГ
Самия Кенго Кума пристигна в София само за няколко часа, но успя да разгледа центъра на града, да види Минералната баня, да се срещне с министъра на културата Боил Банов и с кмета Йорданка Фандъкова (която го покани да участва в журито на архитектурни конкурси и в работата по проекти в града).
Вечерта лекцията му в Аула Максима на УАСГ събра над 1000 души, много от които не успяха да влязат в препълнената зала. В едночасовата си презентация Кума първо разказа за инсталацията “Чам” в София, която е вдъхновена от използването на дърво в българското възрожденско строителство, от планината Витоша и от дървото “чам” конкретно. После той представи хронологично свои проекти с по няколко стандартни думи и с по няколко добре познати снимки и чертежи. Кума повтори и в София, че да живееш в бетонна кутия не е особено щастлива ситуация, а също така разви и водещата си тема за конфликта между бетона и дървото: През ХХ век са били много консервативни с материалите, затова през ХХI век трябва да се върнем към природата, да използваме повече дърво, каза той.
V&A в Дънди
В същото време, един от проектите, които показа, беше новият музей “V&A” в шотландския град Дънди, който стана една от сградите-събития на 2018, но е и де факто сграда, изградена изцяло от бетон. Замислен да напомня крайбрежните шотландски скали, новият музей представлява неправилна бетонна черупка от две скали с каньон между тях, покрити с тънки хоризонтални бетонни плоскости, създаващи неравномерна, неправилна повърхност. Формата и размерите на плоскостите са резултат от работа с компютърни скриптове, специално създадени от инженерите на британската конструкторска мега компания “Аруп” с цел да наподобят неправилните форми, които търси човешкото око, за да отчете “естественост”, и да постигнат максимално подобие на природните несъвършенства на скалите. Британската преса нарече сградата на стойност 80 милиона лири “гигантски бетонен кораб”, акостирал на брега в Дънди и надхвърлил двойно бюджета си.
Същата 3D технология, експериментирана в Шотландия, “Kengo Kuma & Associates” използват за дървената фасада на новия стадион в Токио за Олимпийските игри през 2020, който в момента е във финалната си фаза и който също беше показан на лекцията в УАСГ. При него голямата овална структура е облечена изцяло с дърво, с цели дървета по фасадата и с мащабна дървено-стоманена козирка над игралното поле. Проектът цели да бъде максимално устойчив, да използва сертифицирано дърво от възобновяеми гори от всички части на Япония и да е щадящ към околната паркова среда. Решението на Кенго Кума беше избрано, след като през 2015 японското правителство безпрецедентно прекрати изпълнението на проекта на Заха Хадид за същия стадион, който беше победител в международен конкурс, но чиито нарастващи разходи, голям мащаб и характерна форма предизвикаха публичното недоволство на редица известни японски архитекти, сред които Тойо Ито, Фумихико Маки, Арата Исодзаки и самия Кенго Кума. Въпреки че тази предистория не беше част от представянето на проекта в София (а трябваше), факт е, че именно скандалът между Заха Хадид и Кенго Кума през 2015-2016 беше една от причините Кенго Кума да бъде нареден на четвърто място в “Dezeen Hot List” през 2016, малко преди смъртта на самата Хадид.
Дали именно тези два проекта всъщност – музеят “V&A” в Дънди и новият Олимпийски стадион в Токио, не показват дълбокото вътрешно противоречие в работата на Кенго Кума? Видно е, че с дърво не може да се строи всичко и навсякъде, видно е и че без бетон все още трудно ще се оправим. Отделно, Олимпийският стадион в Токио е доказателство, че намирането на огромно количество дърво не е лесна работа. Строежът му е съпътстван от поредица скандали за използване на несертифицирано дърво, включително внос от компании, които са обвинени в обезлесяването на райони в Малайзия, а през 2017 на Япония беше връчена петиция от 140 000 подписа срещу използването на евтино тропическо дърво за същия стадион.
Идеята да строим бъдещето или поне новия XXI век само с дърво е изкусително екологична и да, дървото е устойчив, възобновяем материал. Но не е възможно да строим навсякъде, във всички условия само и единствено с дърво, разбира се. Нито можем да съсредоточим населението на земята в свръхконцентрирани дървени градове насред възобновяеми гори, нито можем да направим дървени поселения на Марс.
В крайна сметка, посещението на японския архитект в София и огромният интерес, който предизвика, показаха, че у нас стархитектите могат да съберат неимоверно много хора (и няма как да бъде иначе). А също така, че в архитектурните среди глад за събития категорично има, а тези събития имат потенциал да се превърнат не просто в архитектурни, а и в широко популярни културни събития извън тесния затворен кръг на гилдията. И въпреки че Кенго Кума не успя да даде интервю, примерно, за “Панорама” (както направи Жан Нувел при посещението си през 2010), още няколко дни всеки любопитен може да види инсталацията в централното фоайе на УАСГ и изложбата с негови проекти до нея.
А ние можем само да си пожелаем у нас да идват все повече и звездни, и нормални архитекти от всички краища на света, за да претръпнем към техния блясък, да съумеем да произведем полезен критичен дебат от всяко такова посещение и да излезем от положението си на глуха провинция, която чака своята сграда-икона. Нито сме чак толкова глуха провинция вече, нито имаме особена нужда от своя сграда-икона.
–-
[1] Организатори са УАСГ (с водещ координатор на посещението доц. д-р арх. Милена Металкова), Посолството на Япония в България и Камарата на архитектите в България, а събитието се проведе в рамките на Дните на японската култура у нас.
