А защо не Октомврийска революция…

А

XII издание на „Панаир на младите“ в Младежкия театър

Месец октомври носи в себе си революционен дух, напомня ни за важни исторически събития, случили се именно в това време от годината, много отдавна или съвсем скоро…

В последните месеци едно момиче вдъхнови милиони млади хора по целия свят да се замислят за начина, по който живеят, какъв отпечатък оставят след себе си, какъв е светът, в който искат да живеят. Не ми се иска да навлизам в детайлен анализ на екологични конспирации, свързани с Грета Тунберг – факт е обаче, че нейната личност предизвика много дискусии и най-важното – провокира връстниците си да изразят своето мнение на висок глас, без страх.

През вековете театърът също е бил средище на много революции, важни реформи, пробуждане на човешкия дух в индивида, пробуждане на съзнанията на обществата. В днешно време той сякаш все повече изгубва тази своя сила – смело да се намесва и променя процеси, нагласи, политики. Трудно бихме могли да обобщим, защото във всяка държава театърът има различна функция и различно влияние. Едно е сигурно – творците във всички краища на света все повече се лутат в стремежа си да открият смелостта, средствата и най-вече формата, която ще направи техните послания взривяващи и невъзможни за пренебрегване.

XII издание на „Панаир на младите“ се случи традиционно с финансовата подкрепа на Министерство на културата, но тази година беше част и от Календара на културните събития на Столична община за 2019-а. Фестивалът е платформа, която дава възможност на съвсем млади творци – все още обучаващи се или наскоро завършили, не само да реализират своите артистични намерения. С участието си те приемат предизвикателството да се потопят в експеримента на един театър, който се създава спрямо мястото, в което се случва. За четвърта поредна година екипът на Младежки театър „Николай Бинев“ отправи покана към артистите да се впуснат в приключението на сайт-спесифик театъра, като предоставя за целта нетеатрални пространства в културната институция – например, климатичната инсталация или осветителния мост. Причина за фокуса върху този жанр се превръща именно пърформансът на Василена Радева „Тунелджии“, който е представен в климатичната инсталация на театъра на едно от изданията на „Панаир на младите“. Необичайните локации дават възможност и на зрителите да се потопят в потайностите на театралната сграда отвъд залите, чиито конвенции са им вече познати.

Освен фокуса върху жанровата специфика, фестивалът не задава тема и дава пълна свобода в работата на петте екипа, които за един месец трябва да подготвят своите опити в несценичните пространства. Тази година програмата на „Панаир на младите“ предложи на своята публика четири спектакъла: „Слънчев бряг“, „PURE“, „Бар здраве“, „Аскетът“ и концерт на групата The Gentlemen в закриващата вечер на XII издание. Съвсем не преднамерено, като лайтмотив в темите на артистичните продукции се откроява процесът на духовно пречистване, който се превръща в повратна точка в живота на всеки човек и води до катарзис. Именно тази линия свързваше всички спектакли, а те от своя страна предложиха различна гледна точка.

Любопитно е, че тази година, освен специално подготвените за фестивала продукции, в програмата беше представена потапящата перформативна инсталация „PURE“ на международния артист и хореограф Християн Бакалов. Отвъд неговата впечатляваща биография, в която присъстват имена, като Иво Димчев, Робърт Уилсън, Жером Бел и Ян Фабр, в последните няколко години Бакалов променя своите концепция и виждания за това какво е театърът. Традиционните форми се превръщат по-скоро в ограничаваща рамка, затова авторът на „PURE“ започва да търси нови изразни средства. Той изследва как чрез движението и докосването човекът се свързва с другите не само физически, но и духовно.

PURE” е втората част от трилогията „ETERNIA”, вдъхновена от концепцията за вечност на Спиноза. Спектакълът е хибрид между визуално изкуство, физически театър и пърформанс. Преживяването бихме могли да определим като имерсивна или „потапяща“ инсталация – зрителят буквално се потапя в случващото се, неговите сетива активно участват и възприемат, като непрекъснато се въздейства на поне едно от тях чрез слух, зрение, докосване. Зрителят не е в своята обичайна пасивна роля, а се движи в пространството с помощта на непознат за него човек. Експериментът осъществява непосредствена среща между участника и създадения от Християн Бакалов свят на въображението, детското, вечността. Досега инсталацията е осъществявана на много различни места не само в България, но и в цяла Европа. Промяната на пространството е една от главните причини „PURE“ да се преражда непрестанно за нов живот. Много елементи се променят постоянно, те не са константни.

През последните няколко години хореографът представи на различни фестивали в България две части от неговата трилогия „ETERNIA“ – „PURE“ и „ETERNAL“. Във всичките инсталации участниците са непрофесионалисти с различна възраст, пол и професия и доброволно се включват в създаването на пърформанса. Миналото лято Бакалов реализира във Варна много интересен проект – „Фантасмагория“, работейки с ученици от две училища. Макар и да не разполагаха с достатъчно време, децата бързо се обединиха около артистичните идеи и участваха не само в изграждането на двете инсталации, но и като изпълнители в пърформанса. Не случаен е изборът именно Християн Бакалов да се включи в програмата на „Панаир на младите“. Освен безспорните творчески качества на инсталацията, артистът успява много бързо да спечели доверието не само на хората, с които работи, но и на тези, които се осмеляват да се включат в експеримента като зрители. Възможността за среща на младите артисти с творец като Християн Бакалов и неговата работа е безценна и би могла да вдъхнови много от тях.

Пространствата предлагат възможност за експеримент с формата и съдържанието, но същевременно засилват сетивните внушения върху публиката. Тази предпоставка обаче не само не улеснява задачата на творческия екип, а напротив – до конкретните цели той трябва да достигне, подчинявайки сценичното действие на връзката му със средата.

Спектакълът „Бар здраве“, който се случи в пространство „М1“, беше вдъхновен от знакови европейски творци на XX век, възродили танца и преосмислили движението като средство за терапия. Изграден е като интерактивен пърформанс, в който зрителят се среща с шестима различни изпълнители, всеки от които е носител на някоя от идеите на значима фигура. Индивидуалната среща с всеки един от пърформърите представлява изпълняване на някаква физическа дейност – разговор, игра, повтаряне на конкретни движения. Стремежът на творческия екип е насочен към една по-непосредствена и естествена връзка със зрителите, пречка за това е обаче фактът, че диалозите с всеки човек от публиката преминават по идентичен начин. Това нарушава и първоначалната идея, че театралното случване е уникално за всеки участник в него. Въпреки опита за интеракция, публиката остава по-скоро в своята обичайна пасивна роля и не бива приобщена в процеса на изграждане на действието. А и самото пространство не беше от ключово значение за представлението. Тоест, това представление по-скоро не успя да се впише в зададената от фестивала жанрова форма на сайт-спесифик театър.

Студентът по режисура Любослав Неделчев избра за реализацията на своя спектакъл „Аскетът“ апартамента на театъра. По интересен начин сценичното действие беше разделено в няколко различни пространства – стълбите, които водят до апартамента, и трите стаи вътре в него. Чрез това се търсеха границите между земния и отвъдния живот, както и връзката между тях. В първата стая аскетът се слива изцяло с материалността на своята земна същност, като попада в ров с пръст, която непрестанно разравя с ръце, а в нея открива бели маски – човешки лица. В следващото пространство започва истинският процес на пречистване чрез водата. Аскетът определено иска да се откаже от всички земни изкушения, а гласовете на демоните, които се прокрадват във вътрешния му свят, се проявяват чрез вик. Ехото от този вик отеква в съд, напомнящ купел за кръщение в християнството. Така аскетът отмива от себе си греха и постига желаното възкресение на духа. Третата стая ни отвежда към кулминацията – разрушаване на материалното чрез символичното счупване на глинената маска на човешко лице, която присъства като елемент по време на целия спектакъл. След това изпълнителят раздава по едно парче от нея на всеки от зрителите. В забързания свят, в който се опитваме да съществуваме, мисълта за отшелничество е по-утопична от всякога. Тя е по-скоро една красива възможност за бягство.

Поради особеностите си, сайт-спесифик пърформансите не могат да бъдат показани повече от няколко пъти. Броят зрители е силно ограничен и затова спектаклите не успяват да достигнат до големи аудитории. Това е и една от основните пречки пред подобни проекти, както и силен аргумент защо често не биват подкрепени и субсидирани с публични средства. Въпреки тяхната иновативност и творческа креативност в развиване на естетическите форми, реализирането им е придружено с усвояването на много средства за сметка на малкия брой бенефициенти. За да даде възможност на повече зрители да посетят събитията от програмата на „Панаир на младите“, екипът на Младежкия театър представя всяко от тях в един ден с три изигравания, съответно с начални часове 18:00, 19:30 и 21:00 часа. Това е предизвикателство за артистите, които трябва да съхранят своята енергия, но едновременно с това и вдъхновяващо, защото биха могли да споделят създаденото от тях с повече хора. Стремежът на фестивала е да подкрепи във всяко отношение младите творци, като им предоставя възможно най-добри условия за работа и обезпечи всички нужни материали. Макар това да са съвсем малки стъпки в развитието на прохождащите театрали, в дългосрочен план те изграждат потенциална възможност за предлагане на изцяло нови форми и театрален език от тези артисти. Платформата цели да провокира у тях стремеж към артистична свобода и художествени качества на продукциите, които създават.

Неслучайно започнах този текст с идеите за революция – за смелостта в изразяването на позиция и за това колко са важни действията ни днес, които ще бъдат причината утрешният ден да е такъв, какъвто го направим. „Панаир на младите“ е страхотна инициатива не само защото дава поле за изява на артисти, но и защото задава много важен въпрос – какъв е театърът на утрешния ден? Кой ще се осмели да го промени и да го извади от познатата рамка? Какъв е зрителят на бъдещето?

Екипът на Младежкия театър цели да провокира младите творци да се впуснат в артистична авантюра, в който да се потопят заедно с публиката. Това дава възможност за цялостно преосмисляне на театъра като изкуство, както и на реалиите, в които той се случва. Специфичната атмосфера на предложеното пространство изцяло променя театралното представление и провокира въображението на артистите, като им предлага много предизвикателства, с които трябва да се справят. Подобен механизъм за развитие на една по-скоро непозната естетика е смислена стъпка в посока на промени в мисленето ни за театъра.

Сияна Недялкова

За автора

Категории