Кадиров – кавказкият Путин

Защо му е на Кремъл Чечня, управлявана от Кадиров? Защо на чеченския лидер му е позволено почти всичко? И при какви случаи от центъра на Руската федерация все пак се решават да спрат „пехотинеца на Путин“? Наистина ли Кадиров е толкова популярен в Чеченската република, колкото твърди официалната пропаганда? Ефективен ли е „чеченският модел“ на водене на борба срещу въоръжената нелегална съпротива? Какво ще се случи, ако Москва престане да плаща за лоялността на Грозни и дали Руската федерация и Чеченската република имат общо бъдеще? Тези и други въпроси бяха обсъдени в редакцията на The New Times заедно с Олег Орлов – председател на Управителния съвет на правозащитния център „Мемориал”, който отговаря и за работата на организацията в Северен Кавказ, и с Григори Шведов – главен редактор на интернет изданието „Кавказский узел”.

Бел. ред. Разговорът е проведен през 2016 г., но го публикуваме днес, защото, според нас, не е загубил актуалност.

– Рамзан Кадиров си позволява публично да издевателства над опозицията. И не само над опозицията – той си позволява изключително груб език към всеки, който реши да го критикува… Защо? Защото просто не си дава сметка, че все пак има някакви граници, конвенции, закони или защото „отгоре“ го насърчават?

Олег Орлов: Кадиров разширява влиянието и силата си точно толкова, колкото му позволяват да го направи, и до момента, в който все пак от федералния център няма да се опитат да го спрат.

Той чувства себе си не толкова като светски ръководител на политически субект от Руската федерацията, колкото като духовен лидер и абсолютен владетел на Чечня. Но това за него не е достатъчно и той непрекъснато се опитва да разшири влиянието си извън републиката, най-вече в Ингушетия и Дагестан.

Освен това, вече е очевидно, че той възприема себе си като политик от федерален мащаб, следователно, и на територията на цялата страна той вече може да си позволи (а и го прави) да плаши противниците си. Той не чувства сериозен отпор, което означава, че и в бъдеще ще продължи да се държи по същия начин.

Единственият случай, когато от Кремъл казаха категорично „не“ на Кадиров, бе моментът, когато започна да подклажда териториален спор с Ингушетия – през 2013 г. чеченският парламент едностранно прие закон за присъединяване на окръг Сундженски в Ингушетия и редица територии към Чечня. Тогава се стигна до сблъсъци между силите за сигурност на двете републики и само намесата на федералния център, много късно обаче, предотврати по-нататъшно развитие на конфликта.

– На какво ниво?

Григори Шведов: Нека припомним в каква последователност се развиха тогава събитията: Владимир Путин пристига в Ингушетия, среща се с президента й – Юнус-Бек Евкуров, но не се среща с Кадиров. След това събитията се развиват по следния начин: среща между Путин, Кадиров, Евкуров в Сочи. След това – посещение на Кадиров в Ингушетия. Той като по-млад пристига при по-старшия – при Евкуров – и те заедно пътуват до Северна Осетия. Ето защо може да се предположи, че при тази ситуация на Путин му се е наложило да се намеси лично. Да отидеш в Ингушетия и да не посетиш Чечня (като от едното до другото място се стига за 40 минути с кола) – това е много силен удар по самолюбието на Кадиров.

– Мога да ви дам и още един пример – пролетта на 2015 г., когато Кадиров позволи на силите си за сигурност „да стрелят на месо“ по служители на реда от други региони, действащи на територията на Чеченската република, без преди това да са съгласували операциите си с него.

Шведов: Да, тогава ставрополските сили за сигурност извършваха операция по задържането на предполагаем престъпник в Чечня, когото в крайна сметка застреляха. Срещу тях бе образувано наказателно дело в Чечня. Председателят на Следствения комитет към прокуратурата на Руската федерация Александър Бастрикин лично закри делото. Същата година въпросният Бастрикин окичи Кадиров с почетен медал¹.

– И през същата 2015 г. не бе допуснато следователите да разпитват един от предполагаемите поръчители на убийството на Борис Немцов, Руслан Геремеев, в родното му село Джалка. Носеха се слухове, че Виктор Золотов, който тогава все още беше началник на вътрешните войски, е отишъл в Джалка и е разговарял с Геремеев. Но самите разследващи не успяха да стигнат дотам. Да обобщим: Кадиров не е натоварен с някакви свръхзадачи, а постъпва така просто защото може, макар и федералният център да се опитва да го възпира. Така ли?

Орлов: Федералният център се опитва да го ограничи само когато усети, че ситуацията става критична. Във всички останали случаи от федералния център просто не искат да го ограничават, защото режимът на Кадиров не представлява реална заплаха за режима на Путин. Кремъл не го възприема за заплаха. Напротив, от Кремъл гледат на този режим като на най-силния си коз, който могат да сложат във всеки един момент на масата.

– В битката срещу опозицията?

Орлов: И в битката срещу опозицията, и в битката срещу нелоялността от страна на различни силови структури, когато някой трябва да бъде потискан, не дай си Боже, когато ситуацията стане критична и избухнат гладни бунтове някъде в провинцията. Има много различни варианти, при които този коз може да бъде използван. Има и още една функция: Кадиров може да бъде употребяван като плашило за вътрешна употреба. Обществото смята, че Кадиров представлява проблем, но обществото вижда, че Путин по някакъв начин е в състояние да се справи с него; че Путин може да го овладее, да го задържи в някакви граници. Но ако го няма Путин, кой ще реши проблема? И какво ще стане, ако наследникът на Путин не успее да преодолее кризата?

– Как да си обясним сериозното медийно присъствие на Кадиров, невероятния интерес на телевизиите на Руската федерация към него? Няма друг държавен глава в региона от неговия ранг, за когото да се снимат толкова много филми, да му се посвещават толкова много предавания… А Кадиров има дори собствено шоу „Команда“ по „Россия 1“.

Шведов: Те имат за задача да работят за имиджа на Кадиров. И тази задача е поставена отдавна. Има сътрудници на Федералната служба за охрана, които осигуряват на Кадиров всичко, което му е необходимо. Има и федерални имиджмейкъри, цели агенции, които работят за репутацията му. Достатъчно е да си припомним как Кадиров говореше на руски в началото на кариерата си и ще стане ясно, че с него много активно се работи.

По данни от януарското изследване на социологическия център „Левада“ (за 2016 г. – бел. ред.), което обхваща цяла Русия, подкрепата за чеченския лидер е паднала от 35% на 17%, а отрицателното отношение към него се е увеличило от 5% на 10%. Ето това е причината – затова е необходимо да се работи за имиджа на Кадиров. Освен това (тук имам предвид стартирането на шоу предаването по националната телевизия – това не е просто изпълнение на платена поръчка), на страната трябва да се покаже, че Кадиров е кавказкият Путин. Трябва да се покаже, че Путин може да бъде и по-строг, че Путин може да бъде не толкова мил и драг на сърцето ни. Кадиров е „приставка на Путин“: „Все още не сте видели всичко, все още не сте получили всичко“. Има и друго пречупване, което е по-интересно. Ние разбираме какво значение имат меката сила и пропагандата при взаимоотношенията ни със Запада.

На пропагандата й трябват говорители. Лично Путин не може да изрази всичко! Сергей Лавров си има Мария Захарова. Но кой друг има пресаташета ястреби? Кой може да излезе отпред и да говори твърдо и впечатляващо; и да не се притеснява, че няма да получи виза за Европа или че ще бъде санкциониран по друг начин? Кой вече е участвал в украинските събития и е показал, че може не само да държи речи, но и да освободи пленените руски – а не чеченски! – журналисти и да ги доведе да му гостуват?

– Имате предвид историята с журналистите от LifeNews Олег Сидякин и Марат Сайченко, които бяха задържани от украинските специални служби в Краматорск (според украинската версия – с оръжие) през май 2014 г., а след това освободени след личната намеса на Кадиров?

Шведов: Да, точно тази история. Ако разглеждаме Кадиров като инструмент, а не като резултат от политиката на Путин, то трябва да си дадем сметка, че инструментите имат различни задачи, пистолетът не ни трябва непременно, за да стреля веднага. Пушката може да си виси на стената и да произведе изстрел в последното действие.

Сега си припомнихме Украйна, а преди това трябва да се сетим за 2008 година – за случая с Грузия… Тогава именно скочиха на Кадиров заради тежките думи срещу Грузия, но той така или иначе ги каза. Оказва се, че Кадиров е много важен инструмент и по отношение на външната политика.

И той работи за този свой имидж, заявявайки се като силов играч. Макар че в действителност нито в Южна Осетия имаше негови хора, нито в Украйна… Това е просто имидж – един всяващ страх Кадиров.

– Но там, в Украйна, все пак имаше чеченци, нали?

Шведов: Имаше чеченци, но ние не открихме доказателства, че това са хора на Кадиров, че той ги е изпратил там. Но този факт се използва от пропагандата.

Орлов: Това бяха чеченци, включително от руски военни части, разположени в Кавказ. И по наша информация, и в резултат на разговори с много хора научихме, че става дума и за военнослужещи в Северен Кавказ, в Чечня. Но дали мога да потвърдя това в съда? Не.

– Кадиров току-що спечели поредните избори с почти сто процентна подкрепа. Според проучвания на общественото мнение, той редовно попада в списъка на най-влиятелните политици в Русия. А можем ли да предположим колко в действителност е реалната подкрепа за него в Чечня?

Орлов: Не можем. Неговата популярност е мит. Естествено, не мога да докажа това с числа, тъй като в Чечня истински социологически изследвания няма. Но от наблюдения какви са настроенията, от срещи с голям брой хора се вижда, че сред значителна част от населението Кадиров не само че не е популярен, но и отношението към него е на крачка от омразата. Естествено, тези настроения се потискат с всяване на страх, страх в Чечня – и Кадиров отлично знае как да го направи – страхът е основният циментиращ материал, „спойката“, която държи чеченското общество, обединява го около режима му. Трябва да се отчете, че в чеченското общество имаше промяна в отношението към Кадиров. През 2007 г., 2008 г., а отчасти и през 2009 г. той в действителност се радваше на истинска подкрепа. Харесваха го искрено, не по принуда. Защо ли? Защото чеченците тогава разсъждаваха по следния начин: „Изглежда, че федералните части са отстранени. Те, разбира се, продължават да си стоят по местата, където имат постоянни бази, но онова, което доскоро се случваше – да обикалят из градовете и селата и да правят какви ли не щуротии – такива неща вече няма. И кой пое контрола в републиката? Нашите смели чеченци. Да, отстрани може и да изглежда, че сме загубили войната, но Кадиров успя да превърне тази загуба в печалба. Такова нещо като независимост няма, но в много отношения ние сме независими“.

Това беше много важно вътрешно усещане за голяма част от населението и до голяма степен за младите хора. Но сега това чувство има все по-малко въздействие на фона на онова, с което хората се сблъскват ежедневно, на фона на ужасяващото социално разслоение, на абсолютното неравенство. Като цяло, неравенствата в Русия са стряскащи, но в Чечня те са многократно по-големи от онези, с които се сблъскваме тук.

Да добавим и това, че там всеки човек, попаднал във висшия слой на псевдоелита, веднага се опитва да изпъкне с онова, което притежава. Богатството трябва да се демонстрира. И тези демонстрации се правят на фона на недоимъка при положение, че обикновените хора нямат възможност да си платят тока и газта, а държавните чиновници са подложени на безкрайни рестрикции… Носят се слухове, засега разполагаме само с косвени данни, че заплатите на държавните служители могат да бъдат орязани с неясни аргументи с 50%! Да добавим и унижението, на което са подложени младите хора, които не носят панталоните, които трябва. На които брадата им не е с нужната дължина, поведението им е неправилно, в телефона си пишат не тези съобщения, които трябва. Задържат ги, карат ги на определени места, които не са официално регистрирани като арести… И там с младежите се провежда образователна работа – понякога под формата на беседа, а друг път просто ги пребиват от бой…

– Има ли данни, от които да разберем колко души бягат всяка година от Чечня?

Орлов: Не. Според официалната статистика в Чечня, сметките са в полза на завръщащите се.

Шведов: Има данни на Агенцията на ООН за бежанците. Според тях, всяка година хиляди чеченци напускат родината си. Но те не уточняват нито причините за напускането, нито регионите, от които хората заминават. Тоест, говорим общо – за всички, които напускат Русия. Можем да предположим, например, че огромното мнозинство чеченци заминават не от Хабаровск, а от Чечня.

– Доколко ефективен е моделът на Кадиров за борба с въоръжената нелегална съпротива и с какво той е по-добър от възприетите в другите републики в Северен Кавказ?

Орлов: Чеченският модел за борба с тероризма няма особени предимства в сравнение с моделите за справяне с проблема в другите региони на Северен Кавказ.

Ако оценяваме колко активна е въоръжената нелегална дейност по броя на загиналите силоваци, резултатът би бил следният: 2006 г. е годината на установяване на режима на Кадиров, тогава се създава терористичната организация „Кавказки Емират“ – новото поколение нелегална въоръжена съпротива, и тогава загиват най-много силоваци. Но от 2006 г. до 2015 г. броят на загиналите представители на силите за сигурност намалява в Чечня четиридесет пъти.

До Чечня е Ингушетия, където се прилагат съвсем различни методи на действие. Там най-много убити силоваци са регистрирани през 2009 г. – при тях „Кавказки Емират“ се появява по-късно. А от 2009 г. до 2015 г. броят на загиналите военни намалява сто пъти! В Дагестан, където най-много загуби имаше през 2010 г., около 2015 г. броят на загиналите беше намалял тринадесет пъти.

– Съдейки по всичко, Кадиров е успял да прогони въоръжената нелегална съпротива в Дагестан?

Орлов: Не. В Дагестан нелегалната въоръжена съпротива е по-активна, отколкото в другите републики в Северен Кавказ, но там не са бягали никакви прогонени бойци. Няма чеченски полеви командири или бойци от Чечня, които да са се преместили в Дагестан; всички там са си местни жители, които са си живели в Дагестан и на място са си създали въоръжена нелегална съпротива.

Шведов: Според мен, чеченските методи за борба с нелегалната въоръжена съпротива, които са абсолютно неоправдани, са възприемани и от Кадиров, и от Кремъл за много ефективни. Заради това се предлага този метод да се мултиплицира. Това, което днес наблюдаваме в Дагестан, е следване на чеченския сценарий.

– Но Рамазан Абдулатипов е коренно различен от Кадиров. Той далеч не е толкова жесток.

Орлов: Абдулатипов не е в състояние да осъществи чеченския сценарий. Но, за сметка на това, Министерството на вътрешните работи на Република Дагестан има такива способности.

Шведов: Абсолютно! Ето затова е необходим слабохарактерният Абдулатипов, за да може чеченският модел да бъде приложен в Дагестан. Кремъл харесва чеченския модел. И него не го интересува колко силоваци, колко мирни жители и колко бойци от въоръжената съпротива ще бъдат убити. Нещо повече, ще кажа нещо ужасяващо: колкото повече са убитите, толкова по-добре за онези, които са останали живи. Защото се прави по-добра кариера и се получават повече звездички за храброст на фона на по-голям брой убити бойци и загинали бойни другари. Това показва, че конфликтът наистина е сериозен.

– Да си представим, че по някакви причини Кадиров вече не е начело на Чечня. Какво се случва тогава? Чечня отново ли ще се превърне в гореща точка на територията на Русия или в анклав, който ще се откъсне от нея, или в анклав, където ще се появи Ислямска държава, или си представяте някакъв друг сценарий?

Шведов: Не, не смятам, че ще се случат подобни неща.

Орлов: И аз не мисля, че ще има такива сътресения.

– Но нали и Кадиров, и неговото най-близко обкръжение са продукт на войната. Те нямат друг жизнен опит, тяхната школа е войната. Кремъл съзнателно ли поставя такива хора във властта или просто не разполага с друг „материал“?

Орлов: Бихме поласкали Кремъл, ако кажем, че оттам съзнателно водят някаква дългосрочна политика и в Чечня, и в Дагестан, и въобще в Северен Кавказ. Кремъл постоянно решава някакви тактически задачи. Просто се случи така, че в един момент кланът на Кадиров беше по-силен от клана на Ямадаев и останалите и затова от Кремъл заложиха на него.

Шведов: Важно е да се разбере, че демонстративният проруски характер на така наречения „кадировски“ елит е просто част от сделката. По същия начин, както и високите проценти на изборите. Платихме – и те демонстрират такъв характер. Спрем ли да плащаме – и те ще спрат с демонстрациите.

– Но нека бъдем наясно – в един момент Русия наистина няма да има пари, за да плаща за лоялност. Какво ще се случи тогава?

Орлов: Според мен, чеченският псевдоелит не е готов да грабне оръжието и да започне трета чеченска война. Това едва ли ще се случи дори ако спрат финансовите траншове. Те вече имат достатъчно много имоти, въртят добър бизнес, включително извън Чечня, имат и деца, на които трябва да уреждат хубави постове. Не мога да си представя как тези хора ще хванат автомата и ще поемат към планината.

– Излиза, че федералният център е постъпил умно, като е заложил на Кадиров?

Орлов: Режимът на Кадиров представлява смъртна заплаха за бъдещето на Русия, за всяка възможност за развитие на Русия след Путин. Това е тази сила, която застрашава всяка модернизация.

– А съществува ли „мирен“ сценарий, по който да се осъществи смяната на режима в Чечня?

Шведов: Има опит и в ЮАР, и в Аржентина, а в по-малка степен – в Чили. Ще трябва да се организират така наречените „помирителни“ комисии, ще трябва да се работи с населението. И тази работа може да се проточи дълго – цели десетилетия.

Орлов: Ако сериозно мислим за бъдещето, то тогава още днес трябва да сменим режима на Кадиров. И за това има възможности. Ако Кадиров, без значение по какви причини, престане да стои начело на Чеченската република и на негово място дойде някой друг – дори и човек от близкото му обкръжение – с него може да се започне на чисто – могат да се изграждат взаимоотношения. Освен това, дори и Кадиров да остане начело на Чеченската република, на него може да му се въздейства, като се постави изискването конкретни хора от обкръжението му да понесат отговорност за конкретни престъпления. И от обкръжението на Кадиров смятат това за уместно.

– Путин страхува ли се от Кадиров?

Орлов: Съвсем нормално е Путин да има своите притеснения. Ами ако Кадиров отговори с „не“ на някое негово искане? Тогава какво ще трябва да направи? Путин се страхува да настоява; да удря по масата; да оказва натиск, когато му се отговори с: „Не, няма. Няма да дам. Няма да поискам. Няма да допусна сили за сигурност“. Но при такъв отговор каква би трябвало да бъде реакцията на Путин? Как да постъпи? Тук трябва смелост. А Путин такава смелост няма.

Разговора водиха Евгения Албац и Иван Давидов

newtimes.ru, 16.10.2016

Превод от руски Виржиния Томова