Критиката – през юбилеи и кризи

К

На 17 и 18 октомври 2019 г. в Американския център на Столичната библиотека се проведе научната конференция Интерпретации и контекстуализации в българската литературна критика – първа част, която се реализира по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Организатори на форума бяха Институтът за литература при БАН и Факултетът по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ с подкрепата на Столична библиотека. Формален повод бяха юбилейните годишнини на Александър Балабанов, Симеон Радев, Тончо Жечев, Минко Николов и Петко Росен, но програмата включи изследвания върху Спиридон Казанджиев, Константин Гълъбов, Цветан Минков, Иван Мешеков, Васил Пундев и Георги Константинов, също заложени в програмата на проекта. Във финала на работния семинар бе отбелязана и 100-годишнината от смъртта на д-р Кръстев. В рамките на форума бе поместен модул върху оперативната критика под надслов „Перипетиите на оперативната критика – преди и сега. В памет на Тодор Абазов“.

Конференцията включи участия на изследователи от утвърдени научни и образователни институции, като СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, както и учители от водещи хуманитарни гимназии в страната, журналисти и архивисти. Изнесени бяха много нови изследвания както върху книжовното, така и върху свързаното с него архивно наследство на критиците.

Конференцията засрещна най-нови разработки върху делото на критици с различни идейни, естетически и политически възгледи, принадлежащи на различни поколения в интерпретирането на литературата ни и литературната ни история с намерението да възпроизведе каноничната през съвременната литературна критика, като по този начин преактуализира знанието на критиката за самата себе си чрез взаимно (крос) критическо четене. Така форумът се реализира като модерна авторефлексия и автоконституиране на литературната критика както през акценти в историята, философията и документалното й наследство, така и през социалното и естетическото й функциониране в десетилетията преди и след Девети септември чрез едновременно поддаващата се и съпротивляваща се подмяна на естетическо от идеологическо оценностяване. Докладите и дискусиите бяха илюстрирани от дигитализирани по проекта публикации и архивни документи.

Важен акцент бяха проблемните дискусии върху феномени на съвременната оперативна критика, като разрушаването на авторитетите и оттук – ценностите в постмодерната релативизираща култура, неестественото разрастване на автоизявата чрез съвременните формати на комуникация и оттук – доминацията на писането над четенето, лишаващо от аналитична дълбочина и обричащо на живот в мисловните плитчини. Дискутирани бяха и редица липси в съвременната оперативна критика, като непродуктивната единственост на положителната рецензия, генерирана често от извънлитературни фактори, както и отпадането на цели литературнокритически жанрове като литературния портрет, например.

Кръглата маса, посветена на паметта на проф. Тодор Абазов, сложи акцент върху органичната връзка на литературната критика и публицистиката в контекста на рефлексиите на проф. Абазов върху въпроса дали публицистиката принадлежи на литературната критика или на журналистиката. Литературоведи и медийни изследователи потърсиха трансформациите в публичния образ на литературата и медиите, дискутираха върху това съществува ли днес и как съществува оперативната критика, съпоставяйки оперативно-критическите подходи в старите и в новите медии, в представите за масово и елитарно…

За автора

Категории