Българската мечта започва горе-долу като американската, само дето не разполага със същата територия за рагръщането си. Освобождението през 1878 г. (мил, емоционален и неточен термин) е всъщност създаване на нова държава или още по-точно казано, преустройство на държавната структура в една малка част от досегашната държава.
За българския народ това е като покоряване (усвояване) на нова територия. Турците се оттеглят, българи им заемат имотите: а това е само на най-низово ниво. Тази мечта се оказва сравнително ограничена, защото бързо се стига точката на насищане – територията е малка, пазарът – значително стеснен. Няма много накъде да се мърда, плюс това сме заобиколени с враждебни съседи.
Първенствуващо място заема културата: мечтата се оказва предимно културна мечта. Това е естествено: новата държава (1) има нужда от бързо създаване на традиции, за да се спои и засили, (2) самият факт, че вече има българска държава, а не само български народ, създава насочено движение към административна власт, (3) революционерите, които посвещават живота си на националната кауза, държат да заемат пак първите места в административната власт, а те са преди всичко литератори (почти няма политици), (4) наличието на нова държава изисква създаването на литература, изкуство, култура.
Икономиката изостава спрямо културата и дори се оказва подчинена на нейните цели. Така „българската мечта” е преди всичко културна мечта – там са неограничените възможности (билото на литературната класика) и неосъществимите цели (каузата на националното обединение).
Принципи: класиката става днес, литературният канон се намира в пълен състав на две крачки от мен. Тази липса на минало, това усещане, че славата и ореолът са в момента тук побърква хората. Мечтата е близка, ей-сега осъществима.
***
В държавно стопански план тази държава от 1878 г. до днес е факт: една зле управлявана държава, на няколко пъти съсипвана. В културен план тя все още не е станала, все още се опитва да стане, в състояние на постоянна невроза и неувереност в собственото си съществуване или пълноценност. Турците губят своите привилегии след 1878 г. и се превръщат просто в население, но оттогава държавата се опитва да ги сподави, забрави или преглътне заради съседството на Турция. Другото е блянът по „истинската” България – „Мизия, Тракия, Македония”.
***
Нашата култура (включително и съвременните тогава участници в нея) осъзнава много силно периода 1878-86 като начало. За тоя период има страшно много спомени и исторически изследвания, дневници (Иречек, Стоилов и пр.). След този период акцентът върху българското съвремие отслабва и тематичният фокус се насочва предимно към Македония.
Заглавието „Строители на съвременна България” можем да перефразираме като „Началото на настоящето”.
***
Названията „стари” и „млади” не са достоверни, защото между първите например са Стоилов и Греков. Това за сетен път доказва колко са условни смисловите названия в патриархалната система. Тя е преди всичко вертикална административна структура, в която „горе” значи още „начало” и „център”. На съответното място в стойностната скала няма значение кой или какъв е човекът (може дори да е млад или жена). Но той започва да работи „стар”, щом заеме мястото си.
