
„Когато продавате на човека книга, вие не му продавате 300 грама хартия, мастило и лепило – вие му продавате съвършено нов живот. Любов и дружба, и хумор, и кораби в морето през нощта – небето и земята в една книга, истинска книга.“ Ако обичате книгите, ако някога сте работили с тях, сигурен съм, че сте чували тези думи на Кристофър Морли.
Шест години от живота си прекарах в продаване на нещо повече от хартия, мастило и лепило. Срещнах колеги, които обичат работата си повече от свободното време. Намерих приятели, които идваха в книжарницата, сякаш влизат в храм. Запознах се със Светла.
Сега всичко това е в миналото. Светла си отиде. Спомням си как един ден, преди повече от десет години, ми каза: „Когато усетя, че си отивам от този свят, искам да се кача на една лодка и да греба навътре в морето.” Така я виждам сега – отдалечаваща се лодка навътре в морето.
Но преди да изчезнеш зад хоризонта, искам нещо да ти кажа, Светле: Благодаря ти. За търпението, подкрепата и примера. Знам колко обичаше да срещаш хората с правилните книги, защото умееше да четеш не само буквите, а и характерите. При теб никога не идваха клиенти, идваха приятели и съмишленици. И те следваха от книжарница в книжарница, защото нямаха доверие на друг.
Знам, че никой работодател не те оцени достатъчно, но това не ограби от страстта, с която вършеше това, което обичаш.
Колко пъти съм минавал по „Ангел Кънчев“ и съм виждал книжарницата да свети часове след края на работния ден, защото не върна никого.
Когато ми подари „Богът на дребните неща“, каза да имам търпение до последната глава. Вчера, когато разбрах, че си си отишла, отново отворих книгата на последната глава. Бях забравил как се казва и когато видях, се усмихнах. „Цената на живота“ – така завършва книгата, която ми даде и зарече да прочета. Направих го.
Сбогом, Светле. Греби навътре в морето и дано няма вълнение по пътя. Иска ми се да вярвам, че някъде, някога този текст ще стигне до теб и ще разбереш, че си е заслужавало.
Симеон Венциславов