За изложбата “София утре”, какво е “Визия за София” и как искаме да изглежда София през 2050
Мястото под стъклените куполи над Античен комплекс “Сердика” на столичното Ларго е едно от най-неуспешните публични пространства в София. Замислено като “ново културно и акустично пространство в сърцето на града”, което да “разказва богатото му историческо минало”, още от откриването си през 2016 то упорито е населявано с временни изложби, концерти по повод Деня на София и какви ли не институционално организирани събития, но си остана такова, каквото е – ниско, транзитно, празно, кънтящо и като цяло безинтересно (с изключение на инцидентно избухващите скандали около археологическите останки там).
Изложбата “София утре: изложба на “Визия за София”, която беше открита точно там в началото на октомври, постигна почти невъзможното – да овладее едно безнадеждно пространство с помощта на съвременен експозиционен дизайн, да го изпълни със съдържание и да се опита да го оживи с постоянни потоци от хора, генерирани чрез регулярни събития, разговори и срещи.
“София утре”
Изложбата обобщава резултатите от двугодишната работа по създаването на дългосрочната стратегия “Визия за София” за развитие на Столична община и показва работата на “Визията” досега, а именно:
– събраните сериозни масиви информация за качеството на живот в София, разделени в 7 основни направления (Градска среда, Икономика, Околна среда, Транспорт, Идентичност и култура, Управление, Хора);
– анализираните проблеми на конкретни райони и квартали;
– формулираните на базата на тази информация 24 дългосрочни цели и ключови стъпки в развитието на града до 2050;
– мерките, които трябва да бъдат предприети за изпълнението на тези дългосрочни цели.
Точно под куполите, там, където през стъклото се вижда пилонът на бившия Партиен дом, а някъде напред и вляво започва декуманус максимус на Антична Сердика, с бели ленти върху настилката е очертана голяма карта на София. Върху нея са стъпили дървени маси с неправилна форма, събрани като парчета от пъзел, които сглобяват мащабен макет на града, разделен на зоните, спрямо които са провеждани изследванията на Визията. Изложбата е разделена на две отчетливи части – “хоризонтална” и “вертикална”. Върху масите, хоризонтално, са представени огромно количество данни – статистики, графики, таблици, карти, изводи, списъци, подредени информационно достъпно, в интерактивни карти на екрани, в инфографики и под формата на всякакъв вид не-враждебни за зрителя графични материали. Вертикално са маркирани 7-те основни направления, в които е събирана информацията, и дългосрочните цели за подобряване живота в София, формулирани на базата на изследванията на “Визията”.
Големите масиви с данни вероятно са били най-голямото предизвикателство пред изложбата – как да се представи достъпно и разбираемо толкова много съдържание. Личи си отчетливото намерение тя да бъде интерактивна, да ангажира публиката – примерно с наличните анкети от рода на “Какво липсва във Вашия квартал?”, но опитите за ангажиране на публиката в на пръв поглед сложните и експертни територии на градското планиране са видими още от началото на работата на “Визия за София”.
Какво всъщност представлява “Визия за София”?
“Визия за София” е амбициозен общински проект, който започна през 2017 и цели да планира дългосрочно развитието на столицата ни. Проектът се разгръщаше с пределна прозрачност през последните две години, включваше събиране и съвременна обработка на данни и въвличане на максимален брой заинтересовани и експерти (над 10 000 души по данни на проекта). Всичко това с цел да зададе посоката за развитие на града до 2050 (която евентуално да бъде легитимирана с един нов Общ устройствен план на София).
“Визията” проведе десетки разговори и срещи, множество анкети и експертни изследвания, и доклади, и опита да събере мненията едновременно на инвеститори, експерти, неправителствени организации, политици и граждани. Популяризира работата и резултатите си по всякакъв възможен начин – от видеа в социалните мрежи до билбордове в Метрото и срещи в молове и по улиците. В крайна сметка, през октомври 2019 събра проучванията си (представени и на изложбата) и първия пакет мерки, който засяга следващите 5 години от развитието на София, в стратегически документ, наречен “Визия за София”, и го внесе за разглеждане от новия състав на Столичния Общински съвет.
Какви проблеми срещна “Визията” досега?
Сайтът на “Визия за София” се отваря с едро текстово каре, което гласи:
Coфия пpeз 2050 e ĸoмпaĸтeн, мнoгooбpaзeн и aдaптивeн гpaд, yпpaвлявaщ yмeлo pecypcитe cи и вĸлючвaщ гpaждaнитe в peшeниятa зa бъдeщeтo, зa дa cъздaвa и пoддъpжa paзнooбpaзни възмoжнocти зa paзвитиe и виcoĸo ĸaчecтвo нa живoт.
Зад тези кратки и на пръв поглед обтекаеми думи се крият много проучвания и всяка една от тях може да бъде доказана с данни от същия сайт. Сложният език на градското планиране обаче беше първият и най-голям проблем през “Визията”. Как едновременно да ангажира гражданите и да преведе проблемите на градоустройството на достъпен за широката публика език? От десетилетия сложната и неразбираема терминология регламентира развитието на градовете ни и редовно успява да дегизира експертните решения и властовите и инвестиционни намерения. “Визията” се опитва да “смъкне” езика на едно по-достъпно ниво (доколкото това е възможно), като едновременно с това комуникира максимално разбираемо своите анализи.
Другият голям проблем пред “Визията” беше рискът от нейното политизиране. Действително, “Визия за София” беше инициатива, подкрепена от предходния общински съвет, доминиран от ГЕРБ, но подобни инициативи е редно да бъдат и да останат надполитически, а анализите, дългосрочните цели и мерките за подобряване живота в града, ако са добре изведени и доказани, да бъдат приети от всички партии и проведени като дългосрочна градска политика.
И накрая, главният проблем. “Визия за София” изглежда като утопичен проект, направен от готини млади хора (като цяло, необичайни играчи за българската административна джунгла), които обаче дали имат властта да наложат идеите си на най-високото управленско ниво? Ако не успеят и бъдат изолирани от реалните решения по промени в Общия устройствен план на София, то тогава ще бъде видно, че са били допуснати да играят само в началния етап с имиджова цел. Ако обаче успеят и продължат, то тогава може би имаме шанс за истинска промяна.
В края на ноември пространството под стъклените куполи на Ларгото продължава да кънти, бъдещите галерии и магазини наоколо са все така празни зад стъклените си витрини, но всеки път, когато минавах оттам, установявах, че хората се спират пред дървените маси на изложбата “София утре”, за да четат и разглеждат. Именно затова едно от най-неуспешните нови публични пространства в София беше най-правилно избраното място за точно тази изложба – нека видим София такава, каквато я имаме сега, с всички наследени трудности и проблеми в градската среда, и да се опитаме да я променим, като стъпим върху възможностите на това, което все пак имаме.
Една на пръв поглед почти невъзможна задача, която, ако завърши успешно, ще маркира важна граница, а защо не и края на българския преход поне в областта на архитектурата и градоустройството. Защото градовете трябва да бъдат планирани дългосрочно и прозрачно, а това е първият подобен опит от много години.
Анета Василева
P. S. Изложбата “София утре” продължава до 30 ноември 2019. Работно време: от 10 до 22 часа. Куратор: Владия Михайлова. Организатор: екип на ОП Софпроект – ОГП и Визия за София. Координатор: Петко Милаков. Дизайн на основна инсталация: Иван Бонев. Графичен дизайн: FourPlus. Предпечат: Светлана Мирчева. С участието на художниците Красимир Терзиев и Антон Цанев
