„Един дъждовен ден в Ню Йорк“ (A Rainy Day in New York), 2019, САЩ, 92 минути, сценарист и режисьор Уди Алън, продуценти: Ерика Арънсън, Лети Арънсън, Хелън Робин; оператор Виторио Стораро, художник Санто Локасто, в ролите: Тимоте Шаломе, Ел Фенинг, Селена Гомес, Джъд Лоу, Диего Луна и др. Показан на Киномания. От 22 ноември на екран. Разпространява Pro Films.
След „Café Society“ (2016), чието действие се развива предимно в Холивуд през 30-те, и „Въртележка“ (2017) – през 50-те сред кичозните развлечения на Кони Айлънд, сега ветеранът на интелектуалното присмехулство Уди Алън се завръща в любимия си Манхатън с почти невръстни герои.
Гетсби (Тимоте Шаломе) е грацилен, интелигентен и нихилистичен колежанин от баровско семейство, роден и отраснал в Манхатън, влюбен в старите филми и в русокосата си колежка Ашли (Ел Фенинг) – витално и екзалтирано момиче, наследничка на банкерска фамилия от малък град в Аризона. И тъй като тя се е докопала до интервю за колежанския вестник с известен филмов режисьор, той я придружава до Ню Йорк. Спечелил пари на покер, Гетсби прави резервации в разни луксозни места – иска да покаже на Ашли емблематичните топоси на любимия Манхатън и в никакъв случай да не отидат на снобското парти на майка му. Обаче не само завалява дъжд, а и нищо от плановете му не се сбъдва. Ашли се запилява с фрустрирания, впиянчен режисьор (Лийв Шрайбър), със сценариста му рогоносец (Джъд Лоу), с гореща кинозвезда (Диего Луна) и… В очакването да я види, Гетсби среща на два пъти по-малката сестра на свое бивше гадже (Селена Гомес), с която си разменят словесни шрапнели, но на третия… Намесени са дъжд, таксита, важен часовник, отблъскващ смях, нова печалба на покер, проститутки, галерия, пиене, пушене… В кадър, освен героите, е внушителното очарование на Манхатън, независимо от влагата, а зад кадър се лее любимият джаз на Уди Алън, както и дежурният задкадров коментар.
Вярно, че „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ е по-добър от предишните два филма на все по-неостроумния Уди Алън, но е на светлинни години далече от класиките му „Манхатън“ и „Ани Хол“. Колкото и да е младежко и фриволно настроението, колкото диалозите да са солени и отривисти, монолозите – налудни, а ситуациите – шеметни, развръзките са предвидими. Изненади няма. Финалът е почти като в „Полунощ в Париж“. Ако в Café Society имаше две Вероники, тук са две Ашли, но с различно изписване. И все същите прегрешения и отчаяния.
Колкото и да изглежда невъзможно, Тимоте Шаломе (1995) е още по-прекрасен от омайния „Призови ме с твоето име“ (2017) на Лука Гуаданино – с финяшките си черти, огромните очи, красивия глас, трескавите жестове, той изпълва екрана. Симпатична е и Селена Гомес, а Ел Фенинг – отблъскващо патетична. В компанията на тези почти дечурлига Джъд Лоу с очилата изглежда направо объркан чичко. И пак е неустоим. Но, разбира се, най-виртуозното във филма е изображението – повелителят на светлината Виторио Стораро е за трети пореден път с Уди Алън и отново обагря филма в златисто и създава неподражаема атмосфера. Гениален визуалист.
Филмът е заснет още през 2017, но заради #Me Too и обвиненията срещу Уди Алън за секстормоз от началото на 90-те, през 2018 Amazon Studios отлагат разпространението му за неопределено време, а през февруари 2019 направо се отказват от филма. Уди Алън подава съдебен иск за неправомерно разтрогване на договора и през май т. г. от Amazon му връщат правата за разпространение в САЩ. Но филмът върви из цяла Европа.
Така Киномания отново има късмет с Уди Алън – две пълни прожекции в зала 1 на НДК. И, както обикновено – филмът вече е на екран.
