Тази година във Франкфурт
(дневник)

Т

 

9 октомври 2018 г.

За първи път посетих Панаира на книгата във Франкфурт през 2015 г., когато излезе преводът на сборника ми разкази на немски и издателството организира представяне на книгата на няколко места. В самолета си припомнях картини от града през онези дни – къщата на Гьоте с големия гардероб, символ на богатството на семейството, забележителния астрономически часовник и кукления театър, подарък на четиригодишния Йохан; малката сцена в хипстърския бар в Захсенхаузен, където осем дами от самодеен хор бяха сред малкото публика на моето четене; вкусните сладкиши в сладкарничка до площада Рьомерберг и Музея за модерно изкуство, чиято триъгълна сграда оприличават на парче торта; старата кула Ешенхаймер, която изпъква на фона на небостъргачите; белите дивани, колекцията порцеланови фигури, антикварните мебели и изобилието портрети в профил на неизвестни дами в ренесансов стил от квартирата ни; ябълковото вино, което не харесах особено, и разходката по брега на Майн сред многото музеи. Припомнях си и забързаните хора, сновящи из залите на Панаира на книгата, чиято делова атмосфера се различаваше много от отворения за публика Панаир на книгата в Лайпциг, който посетих пролетта на същата година. Но именно професионален интерес и работа ме водеше този път във Франкфурт към най-голямото и значимо книжно изложение в Европа. Планирахме събитие, което да представи едновременно Софийския международен литературен фестивал, Къщата за литература и превод и Националния център на книгата пред чуждестранна публика. Очакваше ни среща с Бербел Бекер, ръководител „Международни участия на колективен щанд на немски издателства“, по повод представянето на немскоезичната литература на шестото издание на Литературния фестивал и предстоящия Софийски международен панаир на книгата, на който Австрия, Германия, Швейцария и Лихтенщайн ще бъдат Почетен гост. В тефтера си имах списък с организации, които исках да проуча, и събития, които да посетя.

От летището във Франкфурт веднага се отправихме към Панаира. Заварих зала 5 сред дървесина, найлони, опънати кабели и шум на бормашини и чукове. Щандовете все още се строяха, разглеждах как подреждат книгите и всеки един си мисли за онези малки детайли, които ще привлекат погледа и ще направят точно това място интересно и притегателно. България се представяше на 80 квадрата, събрани от колективните щандове на Асоциация „Българска книга“ (А46) в партньорство с Националния център на книгата и с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Културния институт към Министерство на външните работи и А48 на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия към Министерство на икономиката. Видът на щанда беше зададен от конструкцията на Изпълнителната агенция, която  е типова, използвана за различни изложения, с лек соцпривкус и задължителния трибагреник. Акцентът пада върху изведените на преден план стелажи за представяне на продукцията на отделните фирми, което, от една страна, е хубаво, но от друга – затваря подстъпа към общите пространства и в резултат мястото за разговори и събития е скрито вътре, минаващите трудно се ориентират откъде да влязат, няма лесен начин за комуникация. АБК са се съобразили с този вид, за да могат, от една страна, нейните членове да изложат книгите си и евентуално да продадат правата за тях, а от друга – да се оформи цялостно пространство от двата щанда в един стил. Съжалих, че е нямало възможност да се реализира някое от предложенията с оригинален дизайн, каквито екипът на АБК събираше през годината. Но без партньорството на Изпълнителната агенция щандът би останал само двайсетина квадрата, което е недостатъчно, за да се представи българското книгоиздаване и българската литература. Страстите около щанда, естествено, щяха да бъдат основен лайтмотив през следващите дни.

Вечерта ме изненада приятно с квартирата, която Янчо беше осигурил – голяма къща с обагрена в червено лоза, старинни мебели, клавесин, много картини и стряскащо големи, плашещо реални гущери по бюрата, които  се продаваха за 176 евро. Гледах речта на Чимаманда Нгози Адиче на видео и четох за откриващата церемония – слоганът тази година е „I’m on the same page“. Свалих си приложението на Панаира – прекрасно направено, безценен ориентир за шестте зали, различните сцени, изложби и събития. Почетен гост на Панаира беше Грузия, чието представяне минаваше под мотото „Made by characters“. Шест години подготовка и осем милиона са довели до повече от 200 книги на грузински автори, преведени и издадени на немски; прекрасна концепция, изпълнена стилно до най-малкия детайл – татуировка на грузински, през основната изложба с 33-те тримерни букви, всяка от които свързана с характерно име или понятие от историята, литературата и културата им, до въздействащата инсталация, чрез която се потапяш в звученето на езика им и емоциите, което събужда по лицата на различни хора. И още – 70 грузински автори на различните сцени на Панаира; включване във фестивала Art+ за бъдещето на дигиталните изкуства и креативни индустрии; множество събития в музеите по целия град, включително специална част с грузинска кухня и вина в менюто на редица заведения. Чудя се дали изобщо е възможно България един ден да бъде Почетен гост на Панаира на книгата във Франкфурт…

 

10 октомври 2018

Официалното откриване на българския щанд е в 11 часа. Присъстват г-жа Амелия Гешева, заместник министър на културата, ръководителят на Консулството на Република България във Франкфурт г-н Стефан Димитров и вицепрезидентът на Франкфуртския панаир на книгата г-н Тобиас Фос. Общото впечатление е позитивно. Издателите и минаващите през щанда отбелязаха, че тази година представянето ни е „достойно“, „много по-добре от миналите години“, „огромна крачка напред“. В медиите и социалните мрежи се коментираше щанда, включително критиките около неговата некомуникативност и дизайн. За мен обаче акцентът трябва да бъде поставен на друго място – какво можем да направим за следващата година? Представянето на българската книга и литература е сложна задача, която трябва да успее да комбинира професионалните интереси на отделни издателства, дошли на Панаира със своите бизнес цели, с едно национално представителство и с прецизно обмисляне на програма със събития, в които да се включват български автори. Щандът едновременно трябва да е отворен за преминаващи и публика, с малка сцена, с добре измислен reception, със зона за срещи и разговори и в същото време да има отделно място за конкретни издателства, които да представят своите книги. Условията за участие трябва да са ясни още в началото на годината, защото повечето срещи във Франкфурт се организират до юни. Каталогът на българските издателства, направен от АБК, би могъл да се раздроби на различни тематични категории, защото повечето хора идват с конкретни въпроси и интереси. Националният център за книгата би трябвало не просто да прави каталог на българските автори, но да има и информация кой представлява съответния писател и как биха могли да се свържат с него при проявен интерес. Нужно е на челно място да се изложи информацията за всички програми, които финансират преводи и издаване на българска литература. Именно във Франкфурт е едно от местата, където трябва да се говори за проблемите пред българистиката – и какво може да се направи в тази посока. Всички тези елементи изискват добра координация и партньорство на институции, организации, издателства. А ние обикновено сме много по-активни в коментарите и хейта около някакво събитие, а не в подготовката и участието за сбъдването на нещо различно. Особено когато има, както в случая, идеална цел – и всеки би могъл да каже, че това не е негова работа. Изграждането на представителен национален щанд би трябвало да е стратегия и приоритет на Министерство на културата и да се осъществява с експертната подкрепа на различни организации. Надявам се, че след позитивния отзвук за „крачката напред“, Министерство на културата ще изпълни своя ангажимент. Надявам се възможно най-скоро Асоциация „Българска книга“ да направи своите предложения за следващата година и да покани всички заинтересувани лица. Надявам се всички ние, които имаме отношение и интерес, да откликнем на тази покана и да участваме според компетенциите и възможностите си.

 

11 октомври 2018

Събитието Get together беше ориентирано към чуждестранна публика, замислено да представи книжния пазар и литературния живот в страната, възможностите за резиденции, предоставяни от Къщата за литература и превод в София, каталога и програмите за финансиране на Националния център за книгата, а също и Софийския международен литературен фестивал като събитие, което създава мрежа от автори, преводачи, представители на различни фондации и институции; и с времето трупа контакти, възможности за обмен и в крайна сметка, поставя българската литература редом до европейската и световната литература като неотменима и равностойна част от тях. За събитието беше създадено кратко презентационно видео с дублаж на английски, в което се включиха Георги Господинов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Стефан Иванов, както и чуждестранни автори със своите коментари и мнения за фестивала. Събитието събра двайсетина човека публика, сред които имаше и чужденци, включително представители на Франкфурския панаир на книгата, Федерацията на европейските книгоиздатели, писатели и партньори на Къщата за литература и превод. Искам обаче отново да подчертая, че трябва да се мисли специална програма за българския щанд с участието на писатели, поети, илюстратори, преводачи, литературни изследователи и критици. По възможност, в партньорство с други страни. Необходимо е и включване на български автори в събитията на различните сцени на Панаира на книгата. Едва когато това стане, при това не за една и две, а поне в пет последователни години, бихме могли да имаме успех.

1

2 октомври 2018

В третия ден най-после намирам време да се разходя из различните зали на Панаира на книгата, да проведа срещите, които съм планирала, да събера впечатления, информация, вдъхновения за предстоящото издание на Софийския международен литературен фестивал с фокус: Немскоезична литература. Трудно е да се опишат всички сцени и събития, но е помислено за всичко: Павилион в центъра на Агората – ново място със забележителна архитектура и много добра програма; Кът за автографи; Семинари, свързани с образованието; фестивалът Art + – The future of Culture, Гурме галерия, Cosplay зона през уикенда, когато отварят врати за публиката, изложба за историята на книгата, антикварни издания и арт-книги, Weltempfang – център за политика, литература  и превод. Единствено храната не беше много на висота за разлика от цената й. За кафето дори не искам да говоря. Можеха да се видят интересни автори, сред които Йонас Йонасон, Юли Це, носителката на тазгодишната Германска награда за литература Inger-Maria Mahlke и разговори с номинирани и отличени в минали години писатели; австрийският писател Роберт Зийталер, известен и като актьор от филма на Сорентино „Младост“, за съжаление, не успя до дойде на Литературния фестивал. По повод срещите ще кажа единствено, че Националният център на книгата във Франция вече е направил своята програма за 2019 г. и ще има участия в десетина фестивала, още толкова панаира на книгата, специални щандове към други изложения и т.н. Наистина ми липсва усещането за стабилност и устойчивост в планирането на културни събития в България, което не може да стане без постоянната и стратегическа подкрепа от институциите.

Потънах във Виртуална реалност, която ме пренесе в къщата на Грегор Замза, и се видях преобразена в насекомо. И си тръгнах от Франкфурт, умножила световете, които обитавам, събрала много идеи, очакваща с надежда шестото издание на Софийски международен литературен фестивал през декември и гостите ни от Австрия, Германия, Швейцария, Лихтенщайн.

За автора

Тодора Радева

Тодора Радева е културен мениджър и писател. Завършила е културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е на различи позиции като сценарист, продуцент, връзки с обществеността и реклама, участник и организатор в различни културни проекти. От 2013 г. до настоящия момент (с изключение на 2017 г.) Тодора Радева е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда по време на традиционния Панаир на книгата в НДК и е най-голямото и престижно литературно събитие в София. Автор на сборник с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който печели националната награда за дебют „Южна пролет“ (2005г.), представян в различни литературни фестивали в Созопол, Виена, Кикинда, Белград, Лайпциг и издаден на немски език (2015 г.). Създател на Фондация „Прочети София“, която представя града, литературата и изкуството в симбиоза и провокира преоткриването на градското пространство чрез култура.

Категории