Това не е само поетична метафора, а факт: камерна музика в сърцето на Западните Родопи, в едно от най-духовните български селища – Ковачевица. В България има много фестивали, които се провеждат сред природата – различни фолклорни надпявания, надсвирвания, надигравания, 1000 гайди, носии и пр.; всички те се раждат, така да се каже, на терен, където подсказва коренът им. За първи път обаче природната и етнографска даденост са в контрапункта на професионалната класическа музика.
Идеята на пианистката Лора Чекоратова и цигуларите Георги Вълчев и Никола Тасков е минала през много фази на недоверие от страна на местната администрация, докато се докаже блестящо. Срещнала е подкрепата на мнозина интелектуалци, свързани с Ковачевица, на местни жители. За да се стекат по неотъпкана за това изкуство пътека в читалището и да пълнят залата до краен предел три поредни вечери. Кой казва, че камерната музика няма публика! Хората се тълпяха, за да си купят билет – понякога, едва ли не с връзки… (На вниманието на онези творци на фестивали, които девалвират изкуството с безплатен вход!)
Прекрасните музиканти Лора Чекоратова, Георги Вълчев, Никола Тасков, певицата Мариана Карпатова, кларинетистът Вангел Тангъров, Екатерина Тангърова, пиано, виолистът Веселин Тодоров, челистът Христо Танев изпълниха вечерите с музикантска всеотдайност. Те музицираха с такова ансамблово единство и емоционален синхрон, сякаш са заедно от години. А тук ги беше събрала – за първи път – идеята да сътворят нещо уникално. Всяка от трите вечери имаше своя линия, център, който да интригува публиката. В първата Моцартовият Квинтет в ла мажор за кларинет и струнен квартет грабна слушателите с мекота, темброва гъвкавост, техника на кларинета заедно с изящния струнен квартет. Непознатият за българската публика богат, красив, топъл глас на Мариана Карпатова продължи класическата линия. Песните от българската класика (заедно с пианистката Лора Чекоратова) бяха изпълнени без обичайното снизхождение към старовремската битовост. Карпатова чухме и в следващите вечери в различни роли – с благоговейно потапяне в религиозния свят на Брамс (с Тодоров и Тангърова) и – отново отлично навлизане в една стилистика, родена от типичния джазов контекст на песните от американски композитори – с Лора Чекоратова. Трио за кларинет, цигулка и пиано, съвременна творба на Пол Шонфийлд, изпълнена с чувство за хумор и оптимизъм (Вангел Тангъров, Георги Вълчев, Екатерина Тангърова), бе контрастният завършек на първата вечер.
С класически прокофиевски рисунък – Соната за 2 цигулки (Георги Вълчев, Никола Таков), започна втората вечер. Последваха две Брамсови песни с дълбинно религиозно внушение и един от шедьоврите на камерната музика на ХХ век – Квартет за края на времето от Оливие Месиен. Творбата, родена в един от трагичните моменти в живота на композитора, а и на човечеството (Втората световна война), беше изпълнена с такова проникновение (Георги Вълчев, Вангел Тангъров, Христо Танев, Лора Чекоратова), че дори неизкушената публика следеше със затаен дъх религиозното прозрение, упованието в Бог и пантеизма на Месиен и, за разлика от други творби, нито веднъж не прекъсна повествованието между частите с ръкопляскания.
Подредбата на програмите следваше различно разгръщане и така, след съзерцателната втора вечер, последваха Контрасти (фолклор – джаз – романтизъм) – тема, подсказана от заглавието на още един бисер на ХХ век – от Бела Барток, създаден за Бени Гудман, Йозеф Сигети и за самия него (прекрасно изпълнение на Вангел Тангъров, Никола Таков и Екатерина Тангърова); песни от американски композитори и Квинтет в ла мажор за пиано и струнен квартет от Дворжак.
Читалище „Светлина“, където се проведоха трите камерни дни, е на 150 години и независимо от спешната нужда от средства за довършване на ремонта, има много добра акустика. Видно е, че някогашните строители (в 1865 г.) са имали визия за разностранната му просветителска роля и са вложили цялото си изкуство и любов в изграждането му. Достойните им потомци днес заслужават нашата подкрепа.
Наталия Илиева