„Милост“ (The Mercy), 2018, Великобритания, 112 минути, режисьор Джеймс Марш, продуценти: Греъм Брондбент, Скот З. Бърнс, Питър Чърнин и др., сценарий Скот З. Бърнс, оператор Ерик Готие, музика Йохан Йохансон, в ролите: Колин Фърт, Рейчъл Вайз, Кен Стот и др. Показан на So Independent
На 3 ноември приключи и деветото издание на So Independent. Голямата награда получи испанският дебют „Третият закон на Нютон“ на Хорхе Барио. Най-добър документален филм се оказа македонският „С любов“ на Илия Цветковски, а късометражен – 5-минутният френски „Сърбане“ на Флорент Хил.
Тях изпуснах, но гледах „Милост“ – и заради океанското приключение, и заради любимия Колин Фърт.
Създаден по сензационен факт от края на 60-те, филмът започва с поздравления за смелия сър Франсис Чичестър (Саймън Макбърни), обиколил света сам на яхта. Той говори на събралото се множество: „Ако сееш мечти, ще жънеш действия“, камерата обикаля, а симпатичният изобретател Доналд Кроухърст (1932-1969, Колин Фърт), облечен в строг костюм, слуша внимателно. Опитва се, заедно с двамата си малки сина, да продаде конструирания от него „навикатор“, ала напразно. Оказваме се през март 1968 в Тинмут, Англия. Семейството на Дон има и малко момиченце, а красивата му съпруга Клеър (Рейчъл Вайз) снима с камера. Фирмата му не върви и той решава да се пробва в регатата Golden Globe на Sunday Times със самотно околосветско обикаляне без спиране (1968-1969). Но избира не яхта, а тримаран – „Тинмът Електрон“. Абсолютен аматьор, Дон е решен на всичко, за да постигне мечтата си. Поема ангажимент да снима и да води дневник. С бизнесмена Бест (Кен Стот) подписва рисков договор – не постигне ли успех, фирмата и къщата отиват при него. Натоварен с провизии и апаратура, Дон потегля с вратовръзка под жълт гумен гащеризон. Филмът проследява и отбелязва отделни дни от пътешествието. То се оказва кошмар – трикорпусната лодка непрестанно се пълни с вода, поврежда се надуваемото устройство, връхлита я стихия… Дон говори по телефона със семейството и журналиста, отговорен за пътешествието. Спомня си случки с децата и Клеър. Води си дневник. Свири на хармоника… След като в Аржентина непозволено слиза на брега, той напълно осъзнава, че няма да успее. Подстригва се с нож, призовава Бог, говори за „греха на укривателството“, срязва въжето на тримарана… На брега напразно всички го чакат. В крайна сметка е бил във водата 7 месеца и 2 дни. Състезанието завършва само Робин-Нокс Джонстън, който благородно дарява парите от наградата си на Клеър Кроухърст.
Разказан в структура флашбек, филмът се следи с интерес, подклаждан от неспирните премеждия на самонадеяния Дон и вълшебните океански гледки. Сам с лодката и океана, той свръх волево преодолява предизвикателство след предизвикателство. Описва места, където не е бил. Безумната му авантюра е пресъздадена с размах. Избръснат или брадясал, Колин Фърт е удивителен, както обикновено, но тук е различен – ту необичайно отнесен, ту нечовешки изопнат. След като в „Неподчинение“ на Себастиан Лейло видяхме Рейчъл Вайз в съвременна скандална лесбийска любов с Рейчъл Макадамс насред ортодоксална еврейска общност в Северен Лондон, тук е скромна и всеотдайна съпруга и майка. Прекрасна актриса. Към края филмът се разводнява, а заглавието вероятно идва от решението на Дон да няма път назад – споменава думата „милост“ само веднъж.
Носител на „Оскар“ за документалния „Man on Wire” (2008), в игралното кино Джеймс Марш е познат с „Теорията на всичко“ за Стивън Хокинг (вж. бр. 4 от 2015) с феноменалното изпълнение на Еди Редмейн, получил сума ти награди, включително „Оскар“ и BAFTA. В независимия филм „Милост“ режисьорът отново се потапя старателно в епохата на 60-те, представя конкретна нестандартна личност в беда и отново звучи извисяващата музика на исландеца Йохан Йохансон, но най-важното действие е далеч от сушата.
Тъкмо на So Indеpendent преди пет години гледахме друго, по-пленително самотно мъжко океанско приключение – „Всичко е загубено” с Робърт Редфорд (вж. „Култура“, бр. 38 от 2013).
На предстоящата Киномания ще видим Колин Фърт в скандалния за Русия „Курск“ на Томас Винтерберг, а Робърт Редфорд – в „Старецът и оръжието“ на Дейвид Лаури (последната му роля, както сам обяви през лятото).
