Хижа “Иглика” е изоставена соц постройка на няколко минути пеш от Витошкия Дендрариум. Била е почивна база на бившия завод “Витоша”, а днес е впечатляваща руина с многоетажната си конструкция, избитите прозорци и масивния каменен цокъл насред слънчевата планинска поляна. Точно на тази поляна на 20 октомври беше пълно със студенти по архитектура от цяла Европа. Това беше финалният “Public Day”/“Ден на отворените врати” на ежегодната среща на координаторите на Европейската асамблея на студентите по архитектура (ЕАСА), на която през 2018 домакин беше ЕАСА, България.
Темата за архитектурното образование у нас е дълга, тромава и многократно обговаряна. Със сигурност нито една, нито две колонки във вестник стигат, за да я коментират. Тази именно колонка обаче смятам да посветя на ЕАСА като един от добрите примери за самоорганизираща се образователна платформа, която съществува само и единствено благодарение на студентски ентусиазъм вече 37 години.
Всъщност, хижа “Иглика” не беше основната локация на тазгодишното събиране на студентите по архитектура. Базовият лагер, където за десет дни живяха студентите от различни страни, беше пустеещата вече 15 години хижа “Боерица”, пригодена за обитаване след близо двегодишни усилия от страна на българската секция на ЕАСА, след много доброволчески труд и поредица обучителни работилници с различни експерти и организации, които показват на студентите как да се преборят с влагата в основите на сградата, как да правят дървени конструкции и ламперии, как да възстановяват каменни зидарии и огради, как да изработват специфични детайли. Защо всички тези усилия? За да покажат, че изоставените постройки на Витоша имат потенциал, а една обща цел може да пребори години застой.
Но какво е ЕАСА?
ЕАСА е създадена през 1981 в Ливърпул от британски студенти по архитектура, които решили, че искат да преосмислят архитектурното образование със собствените си глави, без да разчитат на тежки академични авторитети. В рамките на няколко работилници те провокирали сами себе си как архитектурата би могла да се учи и практикува по по-различен начин. Събитието става ежегодно и оттогава се провежда всяко лято в различна европейска държава (включително през 2014 във Велико Търново с темата “Symбиоза”).
Днес ЕАСА е мрежа, обхващаща 49 европейски национални секции, която всяка година успява за две седмици да събере над 500 студенти, за да мислят, работят, говорят, живеят и проектират заедно по предварително зададена тема. Целта е да се сблъскат различни гледни точки и култури, да се обмени опит, а студентите да се превърнат в свои собствени учители. И най-важното – да е забавно. ЕАСА няма централно административно ръководство, работи на принципа на кооператива и разчита на колективния дух на студентската общност, която се самоорганизира чрез местни представители и определя ежегодните тема и локация чрез регулярни срещи.
Такава бе и срещата на координаторите на организацията (Intermediate National Contact Meeting – INCM), която през 2018 се проведе в изоставената хижа “Боерица” на Витоша. Събитието събра над 150 студенти и бе съпътствано от паралелни лекции и дискусии във всички университети, където се преподава архитектура в София – УАСГ, НБУ, ВСУ “Любен Каравелов” и Лесотехническия университет. Тази среща завърши с определяне на темата – “Апатия”, и домакина на следващата голяма лятна ЕАСА асамблея през 2020 – естонския град Валга на границата с Латвия, в който никога нищо не се било случвало (оттук и връзката с “Апатия”).
Защо е важна ЕАСА?
В края на деня през онази октомврийска събота в изоставения стол на хижа “Иглика”, под напуканата модернистична козирка, студентите лежаха, седяха, сами или прави на групи, с бири, камери и фотоапарати и слушаха няколкото чуждестранни лектори, бивши ЕАСА-активисти, които разсъждаваха на тема архитектурно образование, активизъм, природа и революции. Всичко беше леко хипарско, леко анархистично и много емоционално.
Оказва се, че ЕАСА дава на студентите точно това, което по традиция липсва на българското архитектурно образование – практически умения, способност за критично мислене и международна среда. В продължение на няколко месеца преди INCM срещата, българската ЕАСА група възстанови и пригоди за едноседмичен нормален живот хижа “Боерица”. След това събра десетки хора от цял свят и успя да ги забавлява, провокира и надъха.
Университетите у нас имат нужда от повече такъв ентусиазъм и инициативност. И после пак ще си говорим за рейтинги.
