Когато Делян Пеевски законотвори, цялата медийност се тресе. Навярно всеки ден дори работещите за издателя наш списват наум вестника, в който биха искали да работят. После пускат центрофугата и не чуват шума от думите, които им се изпращат.
Депутатите от всички партии, без БСП, безмълвно подкрепиха промените в закона за депозирането на печатни и други издания, внесен от ДПС. Телевизионните репортажи показаха само депутата от БСП Антон Кутев като опонент на Делян Пеевски. Някой в залата, вместо името му, каза едно лице! Ама не биваше! Стана си пак пиар акция. Според Кутев, законът бил за изсветляване на имиджа на г-н Пеевски. Излезе Йордан Цонев – главният говорител на Пишещия, но Неговорещия, и каза, че не е пиар акция на едно лице, а на България.
Ей сега вече стана крайно изсветлено в медийната среда! Ей сега вече Европейският съюз ще види бързината, с която депутат, служител на държавна заплата, се самобичува и къса от себе си медия след медия, за да направи най-накрая една НПО, която да издава медии. Срамота е да няма НПО в цялата пиар работа, дето да измие лицето на България.
Йордан Цонев (сменил местодомуването си от СДС в ДПС преди години) се притеснява, че са много абзаците в доклада на „Репортери без граници“. Не разбирам защо не направят „Репортери без граници-2“, както направиха втори издателски съюз, втори етичен кодекс, и да се свършва. Организацията ще произвежда по един абзац на година.
Част от промените, които Пеевски и група народни депутати (така нарекоха вносителите по БНТ), са отдавна предлагани. В законодателството ни и досега имаше изисквания за прозрачност на собствеността на медиите. Има ги и в Закона за радиото и телевизията, в който през 2010 г. бяха направени промени, назовани „поправките Гергов“ по името на Красимир Гергов, тогава консултант. Консултант и тв проектант беше и Цветан Василев. Медийната среда силно се изсветли, откакто специалисти по напоителните системи поеха директорството на ТВ „Европа“ и Канал 3.
Но депутатите решиха да изтрият петната в медиите ни, като ги изперат с изветряла белина. В Закона се извършва подмяна. Законът е за депозирането на „печатни и други произведения“, а промените на Пеевски са за „медийни услуги“.
В промените не се говори за собственици на „печатни и други произведения“, а за доставчици на „медийна услуга“.
Определението за „медийна услуга“ не идва от закон, свързан с медии. В предложението на Пеевски и групата му определението трябва да се взима от „допълнителните разпоредби на Изборния кодекс“. Според определението, там влизат всички доставчици на всякакъв вид медийна услуга – включително и аудиовизуалната, която е обект на ЗРТ. Защо закон за депозиране на печатни и други произведения ще изисква декларации от другите доставчици? Или някъде в други разпоредби са разписани изключенията?
Нека си спомним оспорването от страна на някои сайтове на решението на ЦИК от октомври 2016 г. да не отпусне т.нар. „медийни пакети“, защото не отговарят на изискванията да са доставчик на медийна услуга. „Медийна услуга“ е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. (чл. 498, п. 1) Според разпоредбите, не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър, а също личните блогове.
Пригответе медийните пакети! През 2016 г. ЦИК не сметна онлайн сайтове за медийна услуга, сега ще ги зачете.
Проблемът е в глобата, която трябва да плаща този, който предоставя медийна услуга без вписване в регистъра на печатните и други издания на Министерството на културата. Глобата е от 10 до 15 хил. лева.
А отговорността да издири в дълбоката мъглявост на интернет мрежата кой какво доставя, без да е подал декларация, е прехвърлена на МВР. Министерството на културата само ще пише бумагите, МВР ще глобява. И по-добре подайте декларация, нищо, че не предоставяте медийна услуга!
