На 28 октомври 2018 г. внезапно ни напусна проф. дфн. Александър Федотов – директор на Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, дългогодишен преподавател, директор на Център по Кореистика към СУ и на корейския институт „Седжонг” в София. Той е един от най-забележителните, ярки и всеотдайни изтоковеди в българското академично пространство. Тибетолог, монголист, кореист, задълбочен учен, преводач и изследовател в контекстите на религия, култура, изкуства, литература и езици на Изтока. Учител, консултант, рецензент, научен ръководител на поколения изтоковеди в различни области от широкият спектър на т.нар. Asian Studies, той внесе най-добрите практики от сериозната, класическата руска ориенталистична школа в България. Проф. Федотов бе еманация на думата будител. Отворен към познанието, добронамерен, приятелски настроен, помагащ всеотдайно на всеки, който има интерес към безбрежния океан на Изтока. Невероятен работохолик, който непрестанно изумяваше както с енергията си, така и със спокойствието си и жизнерадостния си дух. Ако трябва да дам само една дума, определяща го напълно, то тя би била „вселена”…Често чуваме да казват „Няма незаменими хора”. Винаги се противопоставям на тази шаблонна и глупава формулировка, защото и в конкретния случай е абсолютно невалидна. Има незаменими хора! И Сашата Федотов, както го наричаха всички приятели и колеги, е именно един от тях. Каквото и да напиша за него, ще е недостатъчно. Запознах се със Саша по време на доктората ми, посветен на азиатското кино. Признавам, че бях пренаситена от информация и потънала в хаоса от изследвания. Той не просто ми помогна (без изобщо да ме познава), канейки ме да слушам лекциите му по „Средновековна корейска литература” и „Тибетски будизъм”, а направо широко отвори пред мен „тежките порти на Изтока” с безкомпромисна вяра и поощрение в авантюристичния ми и екстравагантен за тогава път. През 2005 г., заедно с него и проф. Владимир Игнатовски, спечелихме за първи път в историята на България грант от KOFIC (Корейския национален филмов съвет). Направихме чудесен сборник „Утринна свежест в кадър – традиционното в съвременното корейско кино”, увличайки и студентите в проекта, и всички колеги – и изтоковеди, и изкуствоведи, фокусирани върху музика, театър и изобразителни изкуства на Азия.Тепърва ни предстои да осъзнаваме и да свикваме с пустотата – тази толкова особена категория в будизма – която зейна след неговата липса. Душата е безсмъртна, обаче. След Саша остава любовта към Азия, към него самия. След Саша е вярата и надеждата, че неговият дух ще ни съпътства, за да продължаваме мисията, за която той бе сякаш призван: да познаваме и разбираме в дълбочина Изтока във всичките му аспекти, да вдъхновяваме и палим студенти (и не само тях, а и света около нас) в безкрайното интелектуално пътуване из богатото културно многообразие.
