Сборник с правни научни изследвания на доцент Кристиан Таков
Неотдавна в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе представена книгата на доцент Кристиан Таков „Гражданско право. Правни научни изследвания“. Един извънредно ценен сборник, продукт на издателство „Сиби“, издаден с подкрепата на Висшия адвокатски съвет и Фондация „Кристиан Таков“.
Книгата, съставена от проф. д. ю. н. Васил Мръчков, отразява научните постижения на доцент Кристиан Таков в общата част на гражданското право, в облигационното, търговското, семейното и наследственото право. Тя съдържа студии и статии, публикувани през годините в различни научни издания на български, немски и английски език. Извън сборника остават двете големи монографии на автора – „Банковата гаранция“, С.: изд. „Сиби“, 1998, 336 с., „Доброволно представителство“, С.: изд. „Сиби“, 543 с., претърпяла две издания: 2006 и 2008 г., дидактичното университетско издание „Как се решава частноправен казус“, С.: изд. „Сиби“, 280 с., с две издания: 2007 и 2008 г., подбраната библиография по частно право (учебно помагало), С.: изд. „Сиби“, 2006 г., 136 с., около 35 студии и статии, част от които са публикувани само на английски и немски език във водещи научни списания. Извън сборника са и редица преводи на доцент Кристиан Таков от немски и английски език на нормативни източници, на научна и учебна литература.
Книгата съдържа още автобиографията на доцент Кристиан Таков и библиография на неговите трудове. В обширно предисловие съставителят очертава оригиналното и тематично разнообразно научно дело на доцент Кристиан Таков.
В книгата е включен и текст от личния архив на доцент Кристиан Таков, озаглавен „Увод. Правно значимо поведение“. „Какво и как регулира правото?.. Все повече и повече почти всичко, по най-различни начини… Не е ли практически всичко в света вече правно уредено? Всъщност ни най-малко. Правото е човешко творение. То не може да надскочи автора си. Правните актове не са годни да регулират нито Космоса, нито природните закони, нито климата, нито полъха на вятъра, нито собствените ни тела, даже не и настроенията ни. Единственото, което правото може да се опитва да регулира, е човешкото поведение.“ Това е увлекателното начало на учебник, който никога няма да бъде довършен.
На 11 юли 2017 г. доцент Кристиан Таков почина, преди да навърши 52 години. Правото беше неговият свят. Близо 25-годишната му академична дейност го утвърди като един от водещите български цивилисти. Беше разностранна личност, талантлив изследовател, познавач на философията и теорията на правото. Търсеше резона и справедливостта във всяко нормативно решение, беше радетел за разумно и смислено законодателство, борец за право. Носеше в себе си добродетелите на истинския правник – честност, етичност, достойнство, непримиримост към неправдата. Владееше словото, отнасяше се грижливо към всяка написана дума. Беше талантлив оратор – говореше прецизно, но увлекателно и достъпно, умееше да убеждава. Студентската аудитория го вдъхновяваше. Най-яркото качество на неговия стил беше яснотата.
Един от забележителните текстове на доцент Кристиан Таков е неговият превод на откъси от фундаменталното произведение на Рудолф фон Йеринг (1818-1892) „Борбата за право“. Струва ми се, че заключителните бележки на преводача най-пълно изразяват неговото верую:
Плашещо е, че в днешна България „Борбата за право“ звучи толкова актуално. Утешително е, че тя е родена в някогашна Германия. Потресаващата за възрастта й свежест свидетелства за вечността на проблемите, до които тя се досяга. Формулирани преди повече от 140 години, мислите на Йеринг звучат като казани утре. Те само ни подсещат, че безкрайни ще са усилията, когато плуваме към правдата срещу течението на ежедневното зло. А множеството примери от настоящето убедително ни показват, че ако изоставим протеста срещу неправдата, ще потънем в тинята на унизително безправно вегетиране. Намерилите задушливо удобство в тази рядка кал ще ни кандърдисват, че няма ние да оправим света, докато сами непрестанно го развалят.
Предупреждавам читателя, че веднъж прочел „Борбата за право“ дори и в откъслеците, които му предлагам тук, няма да има повече оправдание нито за бездействието си, диктувано от страх, алчност или мързел, нито за правния си формализъм, който трови българското право вече над половин век, нито за сторените неправди. чиито срамотии се пъне да загърне с юридическа сръчност.
Да не си борец за право, значи да си негов убиец. Защото времето е разделно, границите са ясни и няма спор кои са лошите. Със сигурност измежду тях са безразличните. Както позналият Писанието не може да се оправдава, че не знае що е грях, така и челият „Борбата за право“ не може да се позовава на невинност.
Казвам го, за да няма неразбрали. Пиша го в заключителните пояснения, за да няма съмнение, че предшестващото тия пояснения е вече прочетено и така всъщност ги е направило излишни. От тук нататък има само два пътя – на борбата за право и на предателството към него. Ние не избираме дали да се впуснем в тази борба; избираме само на коя страна ще застанем. Времето решава дали да помни, или да замъти временните ни предателства към нея. Съдбата пък избира колко дълго ще ни позволи да продължим. Спечелването й е немислимо, но спирането й – позорно.
Sapienti sat.
