Ги Верхофстат се съюзява с Еманюел Макрон за европейските избори, които ще се състоят през май идната година. Председателят на групата на либералите и центристите в Европейския парламент, групата АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите за Европа) създава общо движение с „Република, напред!”. То още няма име, но „Поколение Европа” сигурно би било печелившо. Следва разговор с Верхофстат:
– Как ще се позиционира вашата група на предстоящите европейски избори?
– След срещата между унгареца Орбан и италианеца Салвини става ясно, че през 2019 година борбата ще бъде между популистите националисти, от една страна, и една проевропейска тяхна алтернатива, от друга. Ние с Еманюел Макрон не само правим един и същ анализ на обстановката, но и предлагаме повече или по-малко същите неща. Неговата реч в Сорбоната среща широко одобрение сред партиите в АЛДЕ. Така че сме готови да създадем споменатата алтернатива заедно с Макрон.
– И да участвате в обща парламентарна група след изборите?
– Да, това е очевидно.
– Под името АЛДЕ? Или с друго име?
– Не знам, в момента обсъждаме. Но ще бъде нещо ново – движение. Проевропейска алтернатива на националистите. Нашата група е готова да участва в това веднага, без да чакаме.
– И ще провеждате предизборната кампания заедно?
– Мисля, че трябва да се представим заедно, да.
– Под едно и също знаме?
– Всяка партия ще запази своите символи, но създаваме едно по-широко движение. Целта е да създадем парламентарна група с решаващо участие в бъдещия парламент, да създадем инструмент, с който да спрем националистическата вълна.
– И какво ще е посланието?
– Днес може да се твърди всичко, само не и това, че Европейският съюз се развива добре. Голямата разлика между нас и националистите не е в анализа. Тя е в рецептите. Трябва да признаем, че има европейска криза. Да не го признаваш, както правят класическите партии, които твърдят, че напредваме с малки стъпки, това е лоша политика. На холандски имаме пословица за това: лошите доктори и техните полумерки помагат на раните да загноят.
– Макрон е противник на правилото за „Spitzenkandidaten” (водачът на листата на партията, спечелила първото място, автоматично става председател на Еврокомисията), а вие винаги сте били „за”. Променихте ли мнението си?
– Бяхме много „за” и се превърнахме в големи критици. Харесваме тези Spitzenkandidaten, за които хората могат да гласуват, но истински демократичното решение е транснационалната листа. А по чисто политикански причини, Европейската народна партия (ЕНП) не желае да се ангажира с нея. Но като отхвърлят транснационалната листа, те убиха и шпитценкандидата. Те го убиха. Така че остава системата, при която мадам Меркел решава кой ще е следващият председател на Комисията. Това, което най-много ме мъчи, е, че истинският кандидат на ЕНП е господин Орбан.
– Вашето движение ще има ли водач на листата?
– Не мога да ви кажа повече в момента. Бяхме едни от основните защитници на системата на кандидата-острие[1] като етап към една европейска транснационална демокрация; тъкмо онези, които искаха да наложат този принцип, в момента го убиват. Кастанер[2] говори за демократична аномалия, ако издигаме кандидат без транснационална листа, без демократична база. Той не греши.
– Ще направите ли ваши транснационални листи?
– В нашето движение трябва да участват и общоевропейски партии като Волт[3], която се роди миналата година. Те имат същите идеи. Освен това, трябва да поставим като условие за участие в нашето движение и в нашата парламентарна група във вашата листа да имате и хора, които не са от вашата националност. За да създаваме тази транснационална демокрация.
– Какво предлагате за мигрантската криза?
– Хората мислят, че мигрантската криза се дължи на Европа. В действителност, това не е така, проблемът е в липсата на Европа. Именно защото системата за убежище се базира на страната, в която мигрантът влиза – и която отрича солидарността – сме в задънена улица. Трябва да се започне с управлението на външните граници на ЕС. Направихме грешката, мекушавите проевропейци направиха грешката да не разполагат с достатъчно средства. Говори се за увеличаване на бюджета на Фронтекс на 240 милиона евро. Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ разполага с 62 милиарда долара. Грешката започва тук. За да се справиш с наплива от мигранти, които не отговарят на условията за предоставяне на убежище, трябва да имаш миграционна политика.
– С годишни квоти?
– Например. Европейска система като канадската. Но нямаме такава. И така не знаем кой е беглец и кой не е. И жертвите на тази система може би са истинските бегълци. Това е типично за Европа. В областта на отбраната хората не знаят, че общо бюджетът на двайсет и седемте е три пъти по-висок от бюджета на руската армия. Не съм сигурен, че отбраната ни е на нивото на тези разходи. Започваме нещо, без да го довършим, а останалото трябвало да дойде спонтанно. Така вече не може. Трябва дълбоко обновление, особено на европейския начин да се взимат решения. Трябва да престанем с единодушието.
– Времето на малките стъпки свърши?
– Да, свърши. Живеем в свят, доминиран от китайската империя, Индия, американците, Руската федерация, а ние, които се събираме четири пъти годишно двайсет и седем страни, трябва да решаваме с единодушие? Това не работи.
Девет месеца след началото на финансовата криза американците бяха способни да изстрелят една тристепенна ракета: прочистване на банките (400 милиарда долара), план за инвестиции за десет години (900 милиарда) и план за quantitative easing[4] (1 2000 милиарда). Всичко това за девет месеца. И две години по-късно те бяха излезли от проблемите, а ние, десет години по-късно, още спорим за прочистването на банките, за фонд, който би бил една трета от американския. Накрая пристъпихме и към quantitative easing, но само за да избегнем дефлацията, а не да дадем тласък на икономиката.
Тази система, в която има късче конфедеративност, късче междуправителственост, късче изискване за единодушие, не може повече да функционира. Решения се взимат, но винаги много късно. А и решенията са винаги прекалено гъвкави, не на висотата на залозите.
– Според вас, системата е напълно изтощена?
– Ама разбира се! Ако не объркаме нещо, ще трябва да изчезне. Нищо не е вечно. За щастие, имаме и Брекзит. Той илюстрира популистката вълна, но в същото време предизвика възраждане на привързаността към ЕС сред обществените мнения. В Дания сондажите ясно сочат, че хората вече не искат да напускат кораба. Виждат трудностите и хаоса, който предизвиква излизането на Великобритания.
Популистите вече не смеят да казват, че искат да излизат от Европейския съюз. И се обръщат към мигрантския въпрос. Така че наблюдаваме промяна в езика им. Всички те искаха да излизат от еврото – Льо Пен, Салвини, Щрахе. А сега остават. Виждат, че хората не искат да излизат. Ние, проевропейците, трябва да спечелим общественото мнение, което осъзнава тези неща. И да спрем с половинчатите мерки, които нищо не решават. Трябва да използваме случая сега. Следващата криза може да довърши Европейския съюз.
ouest-france.fr
[1] Spitzen на немски е острие.
[2] Кристоф Кастанер в момента е министър на вътрешните работи на Франция, един от най-приближените до Еманюел Макрон.
[3] Volt Europa e проевропейско движение с амбицията да е общоевропейска алтернатива на партиите в ЕС за предстоящите избори. Седалището му е в Люксембург.
[4] Quantitative easing – количествени улеснения
