Редакцията на вестник К се обърна към автори, читатели и приятели с въпроса: Кои непреведени до този момент книги бихте искали да видите на български език – и защо?
Ето получените отговори:
Йовко Ламбрев, ИТ експерт и блогър:
Бих посочил две заглавия, които ми се струват важни да бъдат преведени и издадени на български език. Едното е The Fate of the West на бившият главен редактор (1993-2006) на списание The Economist Bill Emmott. Струва ми се, че това е една от най-важните книги, които се опитват да обяснят защо Европа е там, където сме в момента. Издание на български може би би провокирало повече хора да поразсъждават по тази тема, която ни засяга по-директно от всякога. Второто заглавие е Factfulness на Hans Rosling. Защото имаме болезнена нужда от повече оптимизъм за бъдещето. И по-реална преценка за настоящето. Затова, ако трябва да избирам между двете опции – вероятно ще оставя само втората книга.
Eмил Джасим, учител и граждански активист:
The Silk Roads на Питър Франкопан изследва историята на света от гледната точка на люлката на човешката цивилизация – Месопотамия и Персия, за които Европа и Китай са периферия. В това вълнуващо пътешествие авторът, който е ръководител на Оскфордския център за византийски изследвания, ни води по различните „пътища“ на коприната (където освен стоки се разменят и идеи) от дълбока древност до наши дни. Обилно цитираните исторически извори са поднесени с лекотата на майсторски разказвач и изследовател, какъвто е несъмнено Питър Франкопан.
Момчил Миланов, Judicial Fellow в Международния съд на ООН:
„Пръстените на Сатурн“ и „Шемет“ на Зебалд, както и преиздаването на „Аустерлиц“ по подобаващ начин, според мен, са задължителни. Бих се радвал да видя и „Гравитационната дъга“ на Пинчън, защото ми се струва странно неговото въвеждане на български да се случва през най-новите му книги, а не станалите класически V и Gravity’s Rainbow. От същия разряд са и The Recognitions на Уилям Гадис и Еurope Central на Уилям Волмън. Блед огън на Набоков също е сериозно отсъствие. И ако досега изброените са по-скоро в графата „наваксване на свещени крави“, поради дълбока лична потребност бих искал да видя на български разказите и историите на Миядзава Кенджи и Хигучи Ичийо, Пушкински дом или Преподавателят по симетрия на Андрей Битов, както и книгата на Михаил Ямполски за Хармс Беспамятство как исток.
Севда Семер, художничка и редактор:
Изпуснали сме една библиотека книги за удоволствието от изкуството. Липсва Джон Бърджър, докато учи да гледаш с дълбочина и да търсиш „намигането“, споделеното пространство с художника. Липсват някои есета на Сюзан Зонтаг за изкуство (впрочем и романите й, макар че е вярно, само тя ги намира за най-добрата си работа). Имаме една от книгите на Алберто Мангел за четенето, но не и също толкова добрите му есета за удоволствието от четенето на картини и скулптури. Липсват новите – наскоро четох Chalk, почти вбесяващо дълга и емоционална биография на абстрактния художник Сай Туомбли, с която не ми се разделяше.
Петя Кокудева, писателка:
The Noonday Demon: An Atlas of Depression. Книга на американския писател Андрю Соломон, според когото смисълът не се търси, а се създава. По неговия поетичен, внимателен начин, Соломон разказва за депресията от първо лице – за многогодишната си битка с нея, както и документалните истории на много други хора. Ако човек иска да проумее себе си или близък в депресия, а не е бил в това състояние досега – подобна книга е безценна с цялата си фактология, нюансираност и най-вече лишена от патос воля за живот.
How to Be Alone: Essays. „Първото нещо, на което те учи четенето, е как да бъдеш сам“, така започва проницателната книга с есета на Джонатан Франзен. Темите в нея са на пръв поглед твърде разнородни: от поразяваща с искреността си история за смъртта на собствения му баща, болен от Алцхаймер, до философско изследване на градовете и градския дух по света. Най-впечатляваща лично за мен е смелостта на Франзен да посочи и проследи в какво не се е оказал прав и как се е променил във времето.
Dear Genius: The Letters of Ursula Nordstrom. Събрана от Ленард С. Маркъс, това е колекция от писма между някои от великите имена в детската литература и Урсула Нордстрьом – може би най-светлият пример за редактор-откривател в това поле. Те я човекът, защитавал публично, окуражавал и помогнал дейно в изграждането на автори, като Шел Силвърстийн, Морис Сендак, Рут Краус и пр. Подобна книга, мисля си, има какво да каже далеч не само на почитателите на детската литература. В нея иде реч за характер, упоритост и вкус.
Яна Лозева, фотограф:
- White Fever – Jacek Hugo-Bader;
- Всичко на Карл Уве Кнаусгор;
- Your Voice in my Head – Emma Forrest.
Ангелин Мичев, преводач:
В сферата на психологията бих искал да видя преведена на български език книгата на Роналд Лейнг „Разединеният Аз“ (R. D. Laing, The Divided Self), която е изключително хуманен, проницателен и целебен поглед към човешката лудост. Била е новаторска по времето на издаването си (1960 г.), според мен, изключително ценна и днес.
Много ми се иска да видя издадена и една поетична антология, събрана от Джером Ротенберг, „Вещи в сакралното“ (Jerome Rothenberg, Technicians of the Sacred). Обемиста книга, която създава невероятно пълна представа за развитието и многоликостта на поезията, тъй като съдържа образци от всички епохи и множество култури на всички континенти.
Анкетата подготви М.Б.