Обърнахме се към автори, приятели и читатели с въпроса: кое е вашето литературно/книжовно събитие за м. февруари? Тук публикуваме някои от получените отговори.
Керана Ангелова, писателка: Тъкмо тръгвах към книжарницата, за да си купя „Дневникът на една писателка” (бел. ред. – издателство “Ентусиаст”, превод Мариана Неделчева). За пръв път в България се публикува онази част от дневниците на Вирджиния Улф, която съпругът й Ленард Улф е подбрал и издал. Това за мен е литературното събитие на февруари – и не само на месеца. От анонсите разбрах, че подбраните моменти засягат предимно писателската й работа. В предговора, написан от Ленард Улф, се казвало: „Тя създава необичайна психологическа картина на едно творчество, погледнато отвътре.” Няма как да не съм го очаквала като неин читател, а и като пишещ човек – и затова истински се вълнувам от предстоящата среща с книгата.
Владислав Христов, поет и журналист: Излизането на книгата „Писма“ на Стефан Цвайг и Максим Горки в превод на Венцеслав Константинов, изд. Ерго. След разкошния превод на знаковите „Писма до един млад поет“, Константинов поднася нов пир на изкушените читатели – писмата на Цвайг и Горки. Кореспонденцията им протича от 1923 до 1936 г. Двама гении си общуват и в този открит обмен на идеи и емоции си позволяват да бъдат порядъчно сантиментални: „Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, че прекалено се увличам в психологията, че не притежавам възвишената непремислена мощ, която при вас, руснаците, е така възхитителна”, признава Цвайг на Горки.
Христо Мухтанов, поет: Иска ми се да направя обзор на премиерите, представянията, гостите във форматите, излезлите книги. Но ще се спра на нова платформа, която през февруари достигна разцвет. „Кадър25“ – сайт, в който – освен литература – могат да бъдат намерени картини, фотографии, текстове по популярни теми. Рядко се случва толкова бързо да се събере качествено съдържание. Надявам се, ще продължат с устрема си.
Димитър Стоянович, гл. редактор на сп. L`Europeo, сценарист: Дилън Томас: „Дордето слънцето се пръсне“ (Жанет 45”), съвременна португалска поезия: „В тъжните дни не говорим за птици“ (Издателство за поезия “ДА”), Пиер дьо Ронсар „Поезия“ (“Колибри”). Три абсолютни шедьовъра на преводаческото изкуство, които дължим (а смея да твърдя, че дължим много) на Александър Шурбанов, Цочо Бояджиев и Мария Георгиева, Кирил Кадийски. Гузно перифразирайки Дилън Томас, смятам, че добрият превод променя същността на провинциално разпокъсаната ни литературна вселена.
